Последни новини
Home / Избрано / Съдия Васил Петров: Касация за една стотинка и касация в интерес на закона  

Съдия Васил Петров: Касация за една стотинка и касация в интерес на закона  

Defakto.bg

 

Съдия Васил Петров

д-р Васил Петров, съдия в СРС

 Съдиите са вид държавни чиновници, обаче за добро или за зло съдийската професия е хоризонтална професия. Кариеризмът и чинопочитанието не владеят всички съдии. Съдия, който е убеден, че практиката на горните инстанции по даден закон е неправилна, може, ако не се интересува от брой отменени актове и лоша атестация, да постановява актове според своето вътрешно убеждение и против тълкуването на горните инстанции. Десетки, стотици и дори хиляди актове се постановяват ежемесечно от инстанционните съдии в противоречие и незачитане на практиката на горните инстанции, вкл. практиката на ВКС.

Една от областите, в които съдиите в цели съдебни райони в страната пишат решения в противоречие с понастоящем актуалната практика на ВКС, са делата за дължимост/недължимост на суми за електрическа енергия след корекции по ПИКЕЕ. Това са т.нар. дела за корекци на сметки за ток при съмнение за кражби от потребителя.

Част от тези дела са с цена на иска над касационните прагове по чл. 280, ал. 3 ГПК и достигат до ВКС. Пример: ищец по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми въз основа на корекция по ПИКЕЕ е спечелил във въззивната инстанция (нерядко и в първата) делото, но е допусната касация по жалба на ответника и за всеки на 99% е ясно, че ВКС планира да отмени решението и да отхвърли иска на ищеца. Тогава адвокатската хитрост ражда следната идея: ищецът прави частичен отказ от иска пред ВКС за толкова, че остатъкът от иска, който не е покрит от отказа, да падне по размер под прага за касационно обжалване. Така, цели се да бъде „спасен“ от ВКС част от уважения иск при жертване на останалата част, за която се прави отказ.

Това поражда три различни практики:

– според едни върховни съдии частичен отказ от иска в касационната инстанция води до частично обезсилване на въззивното решение, прекратяване на делото в съответната част, но производството по касационната жалба остава допустимо, дори остатъкът от иска да е под касационния праг; според второ становище частичният отказ от иска, когато остатъкът е под касационния праг, води до десезиране на ВКС; според трето становище частичният отказ от иска е вид изменение на размера на иска, който е недопустим в касационната инстанция.

С Тълкувателно решение от 23.11.2022 г. по тълк.д. № 4/2021 г.,  ОСГТК на ВКС прие първото становище. Достатъчно е ищецът да е оставил част от иска, дори за 1 стотинка, и ВКС ще продължи да разгледа делото и да постанови касационно решение.

Носещите мотиви на ВКС са следните: Частичният отказ от иск е самостоятелно уредено правно действие, което не може да бъде квалифицирано като намаляване размера на иска. Частичният отказ от иск и намаляване размера на иска са различни процесуални действия, уредени самостоятелно /съответно отказът от иск в Глава седемнадесет „Отклонения в развитието на исковото производство“, а намаляването на размера на иска в Глава петнадесета „Отклонения в предмета на делото“/ и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост. Частичният отказ от иск е изявление на ищеца, с което той заявява на съда, че не поддържа занапред една част от иска си. След като до съда достигне това изявление на ищеца, с което той изразява волята си за отказ от търсената с иска защита в конкретно посочената от него част, съдът е длъжен /без да изисква съгласието на насрещната страна/ да прекрати производството по делото за частта от спорното право, за което отказът се отнася.  Чрез частичния отказ от иска ищецът намалява само обема на собствената си защита, но не и обема на защитата, която може да получи ответната страна. Доколкото с частичния отказ ищецът признава частичната неоснователност на предявения от него иск, отказът от иск по презумция е действие, което е в полза /а не във вреда/ на ответника. Отказът от иска е проявление на принципа на диспозитивното начало, установен в чл.6 ГПК, но този принцип не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите основни начала в гражданския процес. Принципът на участие на страните цели да им даде възможност да въздействат върху крайният акт на производството.  Тази възможност за въздействие трябва да е еднаква за всяка една от тях, за да не бъде някоя от страните ощетена спрямо другата. Принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Необходимостта от постигане на справедлив баланс не позволява на съда да допусне такова процесуално поведение на ищеца /в качеството му на ответник в касационното производство/, което да стане причина насрещната страна, очаквайки разрешаване на спора по същество от касационната инстанция, да получи определение за прекратяване на производството, водещо до обявяване за окончателно на обжалваното от нея въззивно решение.

Към тълкувателния акт има особено мнение, в което се аргументира третото посочено по-горе становище.

Тези доводи са несподелими

Противно на изложените и от мнозинството в ОСГТК, и от съдията на особено мнение няма разлика между изменението на размера на иска, т.нар. намаляване на иска, и десезиране на съда чрез отказ. По-точно казано, това не са разнопорядкови понятия. Всеки път, когато ищецът, без значение в коя инстанция, намалява иска си по размер, той или прави частичен отказ от иска, или прави частично оттегляне на иска. Чл. 214 ГПК е с това съдържание и с това систематическо място по исторически причини. Отказът от иск по ГПК (1952) и ГПК има различни последици и уредба от отказа от иска по ЗГР (1930), но опитите да се твърди, че сега при намаляване размера на иска нямаме частичен отказ или оттегляне от иска, а имаме нещо трето, са търсене под вола теле. ОСГТК правилно, при изричната и недвусмислена разпоредба на чл. 233 ГПК, приема за допустим частичен отказ от иска и в касационната инстанция и правилно приема, че последицата е частично обезсилване на въззивното решение и частично прекратяване на делото. Въпросът е обаче защо остатъкът от иска остава висящ пред ВКС, ако цената му е под касационния праг?

Аргументе на ВКС са два: първият, че последващото поведение на ищеца по изменение на цената на иска не може да доведе до промяна във функционалната посъдност, която вече е стабилизирана след приемане на делото за разглеждане от касационната инстанция; вторият, че равнопоставеността на страните в процеса означава, че правото на касационно обжалване на ответника не може да зависи от поведението на ищеца по последващо десезиране на касационната инстанция.

Първият аргумент би могъл да е верен при действието на ГПК (1952), но не и днес. Съгласно чл. 93, ал. 3 ГПК (1952) последващите промени в обстоятелствата, обуславяши подсъдността, след предявяване на иска, не водят до промяна на подсъдността, т.е. тя е стабилизирана. Затова напр., ако в първата инстанция окръжен съд ищецът намали иска си под 8000 лева, тогавашен разграничителен критерий за родовата подсъдност, окръжният съд не може да прекрати и препрати делото на народния (районния съд) – така Силяновски, Д. – В: Силяновски, Ж. Сталев. Граждански процес. Т. I. С., 1958, с. 231.

Сега обаче аналогичната разпоредба на чл. 120 ГПК сочи, че последващите промени в обстоятелствата, обуславящи местната (!) подсъдност, след предявяване на иска, не водят до промяна на подсъдността, т.е. сега се стабилизира само местната подсъдност, а всяка друга подсъдност, вкл. и функционалната, не е стабилизирана и не е предпазена от това с последващи действия ищецът да десезира съда.

Вторият аргумент също е несподелим. Вярно е, че исковият процес е процес за защита на правата на ищеца, но и на ответника, които има интерес на отхвърляне на неоснователния иск със сила на пресъдено нещо. Обаче пълно равенство не е възможно. Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца, а не от ответника. Защитата на ответника срещу десезиране на ищеца е, че оттеглянето на иска след първо заседание изисква съгласието на ответника, а при отказа от иск се постига ефект близък до отхвърлен със сила на пресъдено нещо неоснователен иск.

При частичния отказ остава остатък от иска, за който няма десезиране от ищеца. Когато остатъкът е под касационния праг, ВКС няма предвидена в закона компетентност да разгледа висящия спор. Дали е разумно да съществуват парични прагове за достъп до касационно обжалване, е спорно (вж. Стойчев, С. Конституционосъобразност на ограниченията на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. – Търговско право, бр. 1/2019 г., с. 49 и сл.), но докато съществуват, компетентността на ВКС да разгледа спора ще зависи от признаването на право на касационно обжалване на страните, вкл. и на ответника, а то се обуславя от размера на иска, който пък се определя от ищеца.

Логиката на ВКС с постановеното Тълкувателно решение е, че ищецът може да прекрати касационното дело, като изцяло се откаже от иска, но ако остави остатък, дори и от 1 стотинка, ВКС ще продължи да разглежда делото.

Воденето на дела за 1 стотинка /1 лев /1 долар е характерно за страните от англоамериканското право, но не и за тези от континенталното право

Последните познават т.нар. „касация в интерес на закона“ (напр. Нидерландия, Белгия, Франция и др. страни), при която главният прокурор или генералният адвокат към ВКС служебно отнася необжалваните от страните въззивни решения пред ВКС, който се произнася по правилното тълкуване и приложение на закона, но без да отменя въззивното решение. Касацията тук не е в интерес на страните по делото, а на върховния съд като авторитетен тълкувател на закона. Такъв процесуален институт нашето право не познава. Но и той предполата, че съдиите от долните инстанции ще следват практиката на ВКС, а това е възможно само ако върховният съд има авторитет пред съдиите от долните инстанции.

Опитите на ВКС с неубедителни тълкувателни решения да убеди инстациите по същество да спазват каузалната му практика са похвални. А обречени са опитите да се пресекат адвокатските хитрини чрез изправително тълкуване на закона. Адвокатските хитрости са неизтребими. Можем само да очакваме сега лавина от частични отрицателни установителни искове във връзка с корекции по ПИКЕЕ пред първите инстанции с цена под касационните прагове, които едни районни и окръжни съдилища ще уважават, а други ще отхвърлят.

Тези хирувания могат да се ликвидират, ако бъде постановено тълкувателно решение по корекциите по ПИКЕЕ, за което ВКС е сезиран още през началото на 2020 г.: Сигнал с изх. № 00217-С:П!/15.01.2020 г., депозиран във ВКС с вх. № В-54/15.01.2020 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез Константин Кунчев и д-р Делян Недев. По този сигнал до момента ВКС няма произнасяне.

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.