Последни новини
Home / Законът / СРС осъди СРС да заплати на бившия си шеф Методи Лалов лихва от 6657, 21  лв. за проточено обезщетение                    

СРС осъди СРС да заплати на бившия си шеф Методи Лалов лихва от 6657, 21  лв. за проточено обезщетение                    

Defakto.bg

 

Софийският районен съд осъди Софийския районен съд да заплати на бившия си председател Методи Лалов сумата от  6657,21 лева като мораторна лихва върху забавено плащане на  обезщетение от 63 408,64 лева при напускането му на съда и съдебната система през 2019 г.

Още на 08 ноември 2019 г. Лалов е поканил съда да заплати дължимото обезщетение при напускане, но получава отговор, че не се дължи обезщетение на съдия срещу, когото е  имало образувано дисциплинарно производство.  

В исковата си молба  Лалов посочва, че срещу него действително са били  образувани две дисциплинарни производства през 2017 г., но „забележките“ по тях са отменени от ВАС, а  оставката му е била депозирана близо две години след образуването на делата – на  17.09.2019.  Подчертава, че не е наказван с освобождаване от длъжност, подадената оставка не е била, за да избегне дисциплинарната отговорност, а е била „продиктувана от  правото му  на професионален избор“.

В жалбата си  юристът  сочи, че  след отмяна на дисциплинарните наказания през 2020 г. отново е  поискал да му бъде изплатено дължимото обезщетение, а  Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС, е  изразила становище за изплащането му, но плащане не е извършено.  След това  отново е поканил СРС да заплати дължимите суми, но не  получил нито отговор, нито пари.

По неговите разчети  СРС му дължи обезщетение за забавеното плащане  в размер на 15866, 55 лева за периода от 18.09.2019 г. до 10.04.2022 г.  Казва, че общият размер на дължимото обезщетение е в размер на 65059,90 лева, а той отговаря на всички условия на закона, за да го получи.

Методи Лалов претендира обезщетение от СРС, а в „при условията на евентуалност, ако искът е неоснователен да бъде осъден ВСС като втори ответник да заплати претендираните суми“.

Пред съда СРС и ВСС настояват исковете да бъдат отхвърлени

Като ответник по иска  СРС посочва пред съда, че на 27.04.2022 г.  на  Лалов е  било изплатено обезщетение в размер на 63408,64 лева, което е „съответстващо на стажа  му от 16 г., 5 месеца и 7 дни и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – м.08.2019 г.“.   Освен това сочи, че била изплатена и мораторна лихва в размер на 8737,00 лева за периода от 18.12.2020 г. до 27.04.2022 г.

Настоява за отхвърляне на предявените искове.

Пред съда ВСС сочи, че  искове на Методи Лалов са носнователни –  обезщетението не се дължало, тъй като ищецът бил подал оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство, поради което субективното му право не било възникнало към момента на прекратяване на правоотношението.

Съветът твърди, че лихвата за забава не била правилно изчислена, както и момента от която същата била дължима.  Посочва, че с оглед правилото на чл. 225, ал. 3 ЗСВ, обезщетение не се изплащало до момента на приключването на дисциплинарното производство, като сочи, че ако обезщетение се дължало, то правото възниквало едва след приключване на дисциплинарното производство. 

Съдът: Дисциплинарните производства срещу Лалов не са основателна причина за неплащане на обезщетение 

По делото е установено безспорно, че на 27.04. 2022 г. Софийски районен съд е заплатил  на Методи Лалов сумата от 63 408, 64 лева като „обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ“ заедно с  8737,00 лева  „лихва обезщетение чл. 225, ал. 1 ЗСВ“.  За това плащане страните не спорят, констира съдът по трудовия спор. По него съдебният състав   обследва  кой е работодателят на бившия съдия Методи Лалов и стига до извода, чеработодател  на всеки съдия е съответния съд, където е назначен да правораздава, а не ВСС“. В случая това е  СРС.

 „..В тази насока обаче трябва да се спомене факта, че всъщност дали ще се приеме (от целева гледна точка), че ответник е съда или ВСС е без значение – те са еманация на държавната власт, като всичко се заплаща от един и същ бюджет, независимо дали като първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджетни средства“, е записано в решението на съда, който отхвърля  все пак легитимация на ВСС по иска, тъй като чл. 61, ал. 2 КТ в случая не се прилага.  „Висшият съдебен съвет е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й“, сочат  мотивите.

 Съдът подробно се спира на характера на обезщетението,  което се изплаща при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. ( чл. 225, ал. 1 ЗСВ).   Посочва, че то има  характер на благодарствено  (гратификационно) обезщетение задето магистратът  почтено и добросъвестно е търпял ограниченията на длъжността му.  

  Съдебният състъв не  възприема  тезата  на Лалов, че обезщететението се дължи и  „в рамките на всеки прослужен ден след десетата година“ . Посочва, че  самото обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ касае единствено прослужени години, а не месеци, като основание за определяне на обезщетението. За  съответните месеци, които магистратът е работил, той  е получавал трудово възнаграждение,  „определено по такъв начин от държавата, че да оправдае независимостта на съдията, прокурора или следователя за длъжността , която заема на съответното ниво на съдебната система, което имплицитно включва (макар и не в цялост) и компенсиране на „несгодите“ на магистратската длъжност – изразяващи се в ограниченията, които всеки магистрат трябва да търпи“.

Посочено е още, че  обезщетенията, които се дължат  при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.  След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва, пише в решението.

Претендираната лихва е основателна

В този контекст претенцията за мораторна лихва е основателна за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 08.04.2020 г. до 10.04.2022 г., като тя е  в общ размер на сумата от 15394,21 лева., приема съдът.  „Въпреки това, съдът при извършени прости аритметично сметки достига до извод, че действителния размер на мораторната лихва в бил в размер на 16010,89 лева, но следва да се вземе предвид волята на ищеца, съответно размера заявен от последния“, е отбелязано в мотивите.

Общият размер обаче търпи намаляване по  чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за преодоляване на последиците (Oбн. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.),  според който „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“.

 Съдията отхвърля изцяло доводите на СРС и ВСС, че дисциплинирните производства срещу Лалов са основателна причина за забавеното е плащане.  В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство, пише в решението.

В случая „Лалов“   не е налице никоя от посочените хипотези, заявява съдът.  „Не може да се постави в една и съща ситуация магистрат, който е освободен от длъжност и има наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с такъв освободен от длъжност поради дисциплинарно наказание. Още повече – в процесният случай, както ответника СРС, така и кадровия орган ВСС са били пределно наясно, че извън предложеното (отменено от ВАС) дисциплинарно наказание „забележка“ не може да се наложи нищо по-тежко на ищеца. Това не може и не следва да го лишава от обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Напротив, принципът е обратен – обезщетението се заплаща, а ако е заплатено неоснователно се претендира, посочва съдията.

Финално съдът приема, че искът за лихвата  следва да бъде уважен за сумата от 6657, 21 лева, а „предвид извършеното плащане“  отхвърля иска по главницата по срещу  СРС.  Присъжда на адвоката на Методи Лалов   2802,63 лева за адвокатско възнаграждение и 26,24 лева на СРС за юрисконсултско възнаграждение.

СРС е осъден да заплати по собствената си сметка, но чрез ВСС сумата от 2800 лева, като  дължима държавна такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните  с въззивна жалба.

Методи Лалов:  Плащат с лихви, но искът бил неоснователен 

(Из съдебен протокол по делото)

.. Прави впечатление, че на многократните ми покани за плащане, включително след отмяната на наложените ми дисциплинарни наказания „забележка“ през 2020 г., ответникът СРС не плати, но чак когато официално вече беше заведена искова молба, тъй като е научил, както каза колегата К., още с факта на внасянето й и разпределението на делото чрез заместник председателите на съда, е извършено плащане, тоест няма никакво съмнение, че ответникът СРС, освен че е причина за завеждане на делото, е извършило и плащането по повод на делото и в неговите рамки. Спецификата на това, че има съвпадение между съда като правораздавателна институция и съда като учреждение, в случая ответник по делото, следва да бъдат отчетени при съобразяване на факта на плащане. Касае се за типичен пример на процесуално хитруване, което не отива точно на този ответник.  Що се отнася
до това, откога следва да бъде платено, отново обръщам внимание, както каза и адв. К., но емоционално като страна имам право на тази забележка и аз.
Съдът спекулативно, чрез неговия Председател, през цялото време на моите покани третираше неправилно фактите на моето дисциплинарно обвинение и
наказание, като спекулативно даваше оценка на простия факт, че никога не е имало дисциплинарно предложение за уволнение от правоимащия орган, а
именно състав дисциплинарен на ВСС, в своя полза, за да не плати сума, която очевидно ми се дължеше. Впрочем, става въпрос за ответник, който се
представлява от съдия по граждански дела, Председателят на съда Александър Ангелов, който в крайна сметка с плащането, включително с лихва над 8000 лв., призна или своята некомпетентност или това, че умишлено в моя вреда е отказвал плащане.  Това поведение на ответника стана основание бюджета на държавата да бъде допълнително натоварен с над 8000 лв. лихви, за което впрочем ще сезирам ВСС и Инспектората за търсене на отговорност на председателя.

Ясно е, че напуснах съдебната система по свое желание. Ясно е, че каних дисциплинарния състав да внесе предложението си, каквото и да е то, в рамките на повече от година. Ясно е, че бях държан насила няколко месеца в съдебната система и накрая ответниците си позволиха да откажат да получа това, което закона ми
предвижда. Това беше абсолютна разправа с мен и ясно е, че това поведение неадекватно продължава и към днешна дата. Отново обръщам внимание.
Плащат, но искът бил неоснователен. Плащат с лихви, но искът бил неоснователен..“

 

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.