DeFakto.bg DeFakto.bg
Адв. Валентин Брайков
Както и друг път съм разказвал, на 7 декември 1972 г. вечерта двеста и петдесет студенти юристи запяхме Gaudeamus под прозорците на учителя ни по римско право проф. Михаил Андреев на ул. „Цанко Церковски“. Той едва го понесе емоционално – слисан, изумен и онемял. Такъв искрен студентски възторг към университетски преподавател за 8 декември остана единствен от Освобождението до днес. Споменът за него постепенно се превръща в легенда.
50 години по-късно – 7 декември 2022 г., малка група от участниците в онази серенада застанахме пак на същия тротоар до къщата на вече покойния Михаил Андреев и поставихме голям букет до паметната плоча на стената. В негова памет и в памет на всички, които бяха там преди половин век.
Онзи безпрецедентен взрив на студентска любов към професор Андреев предизвика тогава животинска ревност и злоба у пренебрегнатия факултетен партиен елит. Защитата на докторската му дисертация „Ватопедската грамота“ беше провалена поради липса на кворум – „другарите“ забравиха да дойдат и тя повече не беше насрочена.
Тук е мястото да припомня, че Венелин Ганев (със Закон Соудный Людьмъ) , Михаил Андреев (с Ватопедската Грамота) и Владимир Кутиков (с Договора на Иванко) в последните си години търсиха убежище от идеологическите капани в древната българска правна история. Но и там не ги оставиха в покой. Обаче най-перверзна била гаврата с академик Петко Стайнов, срещу когото около 1960 г. бил организиран нарочен факултетен съвет за заклеймяване на трудовете му по административно право до 1945 година. От него изисквали изрично да се откаже от тях и да се покае за „грешките си“. Това го знам лично от него и от баща ми. Година преди смъртта си академик Стайнов съжаляваше, че е нямал куража на Галилео Галилей да извика в края на тази инквизиция: „И все пак тя се върти!“. Тези унизени светила на българското право още чакат от небето нашата покаятелна литургия.
Който пише История на Юридическия Факултет следва да има предвид, че тя не трябва да бъде задушена от евтин дезодорант. Страданието и възторгът са гръбнакът на миналото и тяхното осмисляне показва пътя към бъдещето.
7.12.2022 г.
