Пернишкият окръжен съд осъди прокуратурата и МВР да платят рекордно обезщетение от 48 млн. лв. на „Лев Инс“

Изводите  на съда:

Искът е предявен на  основание чл.49 от ЗЗД срещу  прокурори, съдии и разследващи органи ( ответници), които чрез незаконосъобразните си действия и бездействия, са причинили имуществени и неимуществени вреди на ЗК „Лев Инс“ АД.

        По делото съдът установява, че  за периода от 10.02.2010 г. . до 23.02.2010г. офисите, ползвани от „Лев Инс“ АД са били запечатани (затворени) от органите на Прокуратурата, което е възпрепятствало протичането на ежедневната търговска дейност на застрахователното дружество. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, се установява, че работещите в застрахователната компания служители не са имали достъп до офисите си, което, в синхрон с обстоятелството, че са били иззети всички документи и сървърни конфигурации на дружеството, е възпрепятствало търговската дейност на дружеството до степен на почти пълно преустановяване на дейността на застрахователната компания.

          Не е спорно, че  пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване, казва съдът, след като констатира множество нарушения на процесуалните правила, включително и отказите на прокуратурата да върне иззетите вещи.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител, посочва съдебното решение.

 За пропуснатите ползи и  претърпените  вреди в размер на 3 637 968,26 лева 

          Извършените  претърсвания и изземвания са били направени по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК в  условията на неотложност, когато законът допуска, че  това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата – чл. 161 ал. 2 от НПК.  „Тази единствена възможност не следва да бъде хипотетична и предполагаема, а следва да е обоснована и подкрепена, дори и косвено, от събрани по съответното досъдебно производство доказателства“, пише съдът.

Законът допуска преценката за наличието на неотложен случай да се извършва от органите на МВР и въз основа на събрана оперативна информация, която, обаче следва да е прецизно анализирана и сведена до необходимия и разрешен обем до знанието на съответния разследващ орган и наблюдаващ прокурор.   Част от тази информация, под формата на обосновка, следва да намери отражение и в съставения протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК, като например: събрани данни въз основа на анализ на събрани оперативни данни, събрани данни въз основа на анализ на трафични данни, данни, събрани в резултат от извършени ОИМ (оперативно-издирвателни мероприятия), приложена докладна записка и пр., отбелязва съдията.

.. В настоящия случай, обаче, прокурорът се е мотивирал с обстоятелството, че е задържано лице и посочените вещи са намерени при обиска на последното – нещо, което не кореспондира с отразеното в разглежданите протоколи.  Не е посочено, макар и най-общо, връзката между иззетите вещи, респ. техния собственик, с предмета на воденото наказателно производство. Поради това и предвид липсата на ангажирани доказателства за обратното, настоящия съдия – докладчик приема, че в случая не се установява да са били налице условията на чл. 161 ал. 2 НПК за извършените следствени действия.  Съдът намира, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 160 ал. 1 НПК, доколкото не се установява по казуса да е имало достатъчно основание да се предполага, че в помещенията са се намирали предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които да могат да имат значение за делото, като изхода на воденото наказателно производство потвърждава този извод.

Същевременно, в постановлението от 29.06.2011 г. на прокурор при СГП, с което на ищцовото дружество са върнати иззети компютърни информационни системи,  е отбелязано, че не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпение или да са били предмет на такова, като същевременно не е било установено и да са предмет на административно нарушение, посочва съдията.  Иззетата техника и документи са върнати четири години по-късно.

          Поради това съдът намира, че в случая се установява незаконосъобразни действия от органите на МВР под надзора на Прокуратурата, изразяващо се в извършените претърсвания и изземвания, при липса на основания за провеждането им по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК.

За пълнота следва да бъде посочено, че в протокола за претърсване и изземване  е отразено от лицата, посочени като представители на дружеството, че не им е дадена възможност за доброволно предаване на исканите документи и сървърни конфигурации, както и че изземването на последните ще доведе до преустановяване дейността на дружеството и до огромни финансови загуби. Последното е следвало да бъде анализирано от органите на МВР и Прокуратурата, респ. да бъде преценен риска спрямо извършените действия.

        СГС е неотговорен

Тези обстоятелства, съдът намира, че не следва да се отнасят за действията на СГС при одобряване на протоколите от извършените следствени действия, доколкото преценката на съдията в тази хипотеза се свежда единствено до спазването на установения 24-часов срок и наличието или липсата на неотложност, но въз основа на посочените в искането до съда обстоятелства.  Съдът приема, че  извършената от СГС преценка е правилна спрямо изложеното в искането, поради което счита, че нарушения от страна на СГС не са били допуснати в тази насока. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ролята на съда по време на досъдебната фаза на производството е силно ограничена,  доколкото в настоящия случай до повдигане на обвинение не се е стигнало.

           От съдебно-икономическа експертиза, съдът установява, че  дружеството-ищец е щяло да реализира приход за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. при реализиран среднодневен приход от 2009г. и от м. януари 2010г. в размер на 6 663 126 90 лева.    С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал по размер иска си за сумата от 3 637 968,26 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г.

„Доколкото, обаче, за този период не е установена причинно-следствена връзка между действия или бездействия от страна на СГС (доколкото съдът не намери нарушения при одобряването на съответните протоколи за претърсване и изземване), то съдът намира, че последния не следва да отговаря солидарно с останалите ответници за това задължение.  Останалите  доводи и събраните за тях доказателства, обаче, сочат на основатеност на предявения иск спрямо останалите ответници по делото. Отговорността на Прокуратурата възниква въз основа на разпоредбата на чл. 46 ал. 2 НПК, доколкото прокурорът е този, който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане“.

        По претърпени имуществени вреди от наложените на дружеството  по наказателни постановления от 2010 г. и 2011г.

 Съгласно чл.111, ал.1 от НПК иззетите вещи се пазят, докато завърши наказателното производство, но в компетентността на Прокуратурата, съгласно чл.111, ал.2 от НПК, е същите да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато, обаче, това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Същевременно извършеното претърсване и свързаното с него изземване следва да бъде съобразено с конституционно гарантираните принципи на трети неучастващи по делото лица на стопанска инициатива, включително на ищцовото търговско дружество – чл.19 от Конституцията. Доколкото, обаче, съдът намери, че в случая се касае за незаконосъобразно извършено претърсване и изземване, то следва да се разгледат действията на ответните страни в периода след изземването на вещите.

          …   При липса на категорични доказателства за връзката на дейността на застрахователната компания и разследваната дейност на обвиняемия Алексей Петров,  прокурорът е следвало да предприеме действия или за изготвяне на копия от иззетите документи и компютърни системи, или за незабавното изследване на иззетите вещи, чрез назначаване на съответните технически, счетоводни или компютърни експертизи (според вида на изследвания обект).

          Съдът намира, че е било налице и противоправно бездействие от страна на прокуратурата и МВР още след първото искане на ищеца за връщане на иззетите вещи и предмети, доколкото никъде в приетите доказателства не се съдържат такива, които да обосновават относимост на иззетите вещи и предмети към предмета на разследване по наказателното производство.   Съдът напомня, че  законодателят е вменил задължение на разследващите органи и прокуратурата да се въздържат от извършване на следствени действия, с които се цели проверка за наличие на данни за евентуално извършено престъпление. Затова в чл. 207 НК е прието, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, напомня съдията.

          От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че  междувременно „Лев Инс“ е  изплатил  санкции  по наказателни постановления на КФН за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 1 813 800,00 лева.    Съгласно чл. 317а от КЗ (отм.) Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор. Съгласно ал. 2 на чл. 317 от КЗ (отм.) за застрахователните договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал. 1 се налага, когато информацията е представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора.

  Като кредитира заключението на  съдебно-икономическа експертиза, че сумата на изплатените санкции по наказателни постановления на КФН за 2010г. и 2011г. са в общ размер на 1 813 800,00 лева, отбелязва  че част от тях са  наложени преди  извършените претърсвания и изземвания на вещи и предмети от ищцовото дружество.  Поради това съдът отхвърля като неоснователа исканата  сума от  8 860,00 лева, а в остналата част потвърждава  претенциите срещу  МВР и ПРБ заради “ безспорно установена пряка причинна връзка между изземването и  бездействието  и претърпените от ищеца вреди“.

           По иска за  29 939 009,96 лева, за вреди  от прекратени застрахователни договори 

 От показанията на свидетелите се установява, че  основното прекратяване на полици е дошло от неплащане на поредни вноски на клиентите, тъй като в резултат на извършените претърсвания и запечатване на офиси те сметнали, че „компанията няма бъдеще, страхували се от нейната надеждност и перспектива“. Много от застрахователните агенти също се страхували да работят с компанията, поради което се „отказали“, е констатирано в решението.

            От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че  стойността на прекратените полици през 2010 г. възлиза на 42 267 897,91 лева, като промяната на база 2009 г. възлиза на 29 939 009,96 лева. Установява се, че стойността стойността на прекратените полици през 2011 г. възлиза на 24 327 996,46 лева, т.е. с 11 999 108,51 лева в повече, спрямо 2009 г.

Същевременно,  се установяват противоправни действия и бездействия на ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ, свързани с изземването на процесните вещи и предмети, съответно и с несвоевременното им връщане, което съдът намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца вреди и пропуснати ползи и съдът намира, че иска, в частта за сумата в размер на 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща  имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010 г. и сумата в размер на 11 999 108,51 лева за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011г. се явява основателен спрямо ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ.

Съдът уважава и иска на “ Лев инс“ за  878 424 лева, като обезщетение за имуществени вреди от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти:

Не е спорно по делото, че при извършените  следствени действия (претърсване и изземване) в офисите на застрахователната компания са били иззети множество документи, сървърни и компютърни конфигурации. Не е спорно и обстоятелството, че без наличието на последните, търговската дейност на застрахователната компания е била крайно затруднена, почти невъзможна.

По  иска за 1 000 000 лева заради  уронване доброто име и репутацията на  дружество за периода 2010г-2011г.:

От доказателствата, събрани по делото и практиката на Съда на ЕС, съдът  установява, че  имиджовия облик на ищеца се е сринал в резултат на широко оповестените чрез медиите действия на прокуратурата и МВР спрямо тях. Търговската репутация на дружеството – като търговски партньор, на когото можеш да се довериш, са били засегнати силно. Няма основания да не се даде вяра на тези гласни доказателства, тъй като те са дадени от лица, които са били преки наблюдатели на процесните събития.

          Съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация и в нарушение на търговската му дейност за продължителен период от време, е в размер на  300 000 лева.   Намира, че  искът е неоснователен спрямо  Софийски градски съд, доколкото от събраните по делото доказателства не се установяват противоправни действия на съда, свързани с воденото досъдебно производство и проведените по него следствени действия,  които да са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Спрямо останалите ответници, искът е доказан и по основание, „доколкото от страна на същите се установява противоправно действия и бездействие, които са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца вреди“, заключава съдът.

          Давността

Според чл. 114 ал. 3 ЗЗД давността за вземания от непозволено увреждане  започва да тече от откриването на дееца. В случая давността това е станало от датата на прекратяване на наказателното производство – 27.02.2014 г.    В допълнение съдът посочва, че „дружество е спряло да търпи вреди от накърняване на доброто име и търговската му репутация  едва с прекратяването на наказателното производство“.

Поради това отхвърля възраженията за погасяване на исковете поради изтекла давност като  неоснователни.

 На „Лев инс“ са присъдени  разноски в общ размер на 63 603,80 лева. От претендираните 3 780,00 лева, МВР получава  – 74,56 лева, а от поисканите разноски от 600 лева, съдът отсъжда на ПРБ – 11,83 лева.

Финалът

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи и Прокуратура на Р. България,  ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД . сумата от 3 637 968,26 лева (три милиона шестстотин   и седем хиляди, деветстотин шестдесет и осем лева, 26 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на ищцовото дружество за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо ответника Софийски градски съд,  като неоснователен.

 ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България и Прокуратура на Р. България  ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД  сумата от 1 083 960,00 лева (един милион, осемдесет и три хиляди, деветстотин и шестдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010г.., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния  предявен размер от 1 087 820 лева, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, като неоснователен.

          ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД,  сумата от 720 980,00 лева (седемстотин и двадесет хиляди лева, деветстотин и осемдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2011г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 725 980лева, катонеоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, като неоснователен.

          ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи  и Прокуратура на Р. България  ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД сумата от 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г, като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд

          ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България и Прокуратура на Р. България,   ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, сумата от 11 999 108,51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд

          ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. Българияи Прокуратура на Р. България,  ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД,  сумата от 615 484,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 878 424,00 лева, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд

          ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи  и Прокуратура на Р. България,   ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД сумата от 300 000,00 (триста хиляди лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010г-2011г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 1 000 000лв., като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, като неоснователен.