Последни новини
Home / Актуално / Докога действа заповедта за незабавна защита от домашно насилие?

Докога действа заповедта за незабавна защита от домашно насилие?

Defakto.bg

 

Съдия Васил Петров

д-р Васил Петров,

съдия в Софийския районен съд

 

Законът за защита от (преди срещу) домашното насилие е създаден, за да даде бърза, ефективна и навременна защита на лицата, пострадали от домашно насилие, независимо от всички останали мерки и актове, които съдебните и административните органи могат да постановяват в отношенията между пострадалото лице, извършителя на насилието и третите лица.

Привременно, още със сезирането, съдът служебно или по искане на молителя може да издаде заповед за незабавна защита. Така, съгласно чл. 18 ЗЗДН когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

С  решението по същество, когато уважи молбата, съдът налага една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН и глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Една от най-силните мерки за защита по ЗЗДН е тази по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН: забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда, който може да бъде от три до 18 месеца. Тази мярка е приложима и в отношенията между родител и дете и веднъж наложена, силно ограничава връзката родител дете и има ефекта навременно ограничаване на основно родителско правомощие.

Същевременно, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и всяка друга мярка, е част от произнасянето по същество, при уважаване на молбата за защита. То обаче предполага разглеждането на делото в една или в две съдебни инстанции, а това отнема немалко време. Особено в натоварените районни и окръжни съдилища, където разглеждането на дело за домашно насилие може да продължи по 6-12 месеца в една инстанция. Според едно от становищата в съдебната практика дори при отхвърляне на молбата за защита от първоинстанционния съд, заповедта за защита от домашно насилие продължава да действа,  ако има висящо въззивно производство. При тази теза, а именно, че първоистанционното решение не прекратява действието на заповедта за незабавна защита, е възможно една по същество неоснователна молба за защита от домашно насилие, при издадена заповед за незабавна защита с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за период от 12+12 месеца=24 месеца да ограничи контакта родител дете, в натоварените съдилища в страната.

Такова продължително ограничаване на контакта родител дете поради несъществуваща причина съставлява нарушаване на правото на личен и семеен живот на родителя и детето, гарантирано от ЕКПЧ.

Дали обаче е вярно, че заповедта за незабавна защита действа и след постановяване на първоинстанционното решение на районния съд по ЗЗДН?

Чл. 19 ЗЗДН постановява, че заповедта за незабавна защита действа до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда, а следващият чл. 20 ЗЗДН сочи, че заповедта за защита на първоинстанционния съд има незабавно действие.         Съвместното тълкуване на тези разпоредби несъмнено води до извода, че когато районният съд като първа инстанция уважи молбата за защита, постановената заповед за защита незабавно прекратява действието на заповедта за незабавна защита. Дори и мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН по двете заповеди да са идентични, то те двете не действат едновременно – заповедта за незабавна защита преустановява съществуването си в момента на постановяване на първоинстанционното решение, уважаващо молбата и издаващо заповед за защита.

А в хипотезата на отхвърляне на молбата за защита от първоинстанционния съд?

Законът изрично сочи, че заповедта за незабавна защита действа до отказа на съда, но не и до влизане в сила на отказа и това е несъмнен текстуален аргумент в полза на тезата, че заповедта за незабавна защита не преживява първоинстанционното решение и в хипотезата на отхвърляне на молбата за защита от първоинстанционния съд.

За съжаление, прегледът на законодателните материали (достъпни на сайта на Народното събрание) не сочи на допълнителни аргументи за волята на законодателя. Законопроектът за защита срещу домашното насилие е внесен на 17.04.2003 г. от народната представителка Марина Дикова и група народни представители от НДСВ и Коалиция за България. В този законопроект текстът за времевото действие на заповедта за незабавна защита е чл. 20 и той е идентичен с текста на чл. 19 от закона, който, с добавката през 2009 г. за необжалваемостта на заповедта за незабавна защита, действа и до днес. За съжаление, нито в мотивите на законопроекта от 17.04.2003 г., нито при първото четене на законопроекта в пленарна зала на 30.06.2004 г., нито при второто четене на законопроекта от 16.03.2005 г. народните представители нямат конкретно обсъждане на проблема за времевото действие на заповедта за незабавна защита, поради което и за разрешаването му, освен върху текста на закона, трябва да стъпим и на правно-логически и сравнителни съображения.

Както е известно, допуснатото обезпечение на иска по висящо дело по чл. 389 ГПК преживява първоинстанционното съдебно решение, с което искът се отхвърля. И причината е, че обезпечението на иска е самостоятелна форма на защита на субективните права, а предвид обстоятелството, че въззивната или касационната инстанция могат да отменят и да уважат иска, е нецелесъобразно да се отменя или прекратява обезпечението само защото първоинстанционният съд е отхвърлил иска с неокончателното си решение. Обаче, заповедта за незабавна защита не е обезпечение на молбата за защита, ако не по друга причина, то поради формалната причина, че молбата за защита от домашно насилие не е искова молба, а молба за съдебно администриране на граждански отношения; не представлява молба за защита на гражданско субективно право, а молба за спорна съдебна администрация.

Най-близкото съответствие на заповедта за незабавна защита са привременните мерки в бракоразводния процес и в споровете за родителски права по чл. 323 ГПК и чл. 127, ал. 3 СК. И наистина, привременните мерки са близки до т.нар. временни решения по ЗГС (1930), с които временно се позволява осъществяването на правни последици, свойствени на акта по съществото на спора. Заповедта за незабавна защита има същата природа. Разликата в уредбата е, че по ЗЗДН законодателят изрично е опрделил краен предел на действието на временния акт – издаването на заповед за защита, т.е. уважително първоинстанционно решение, или до отказа. Явно е, че ако думата отказ се тълкува да значи нещо друго освен отказа на първоинстанционния съд, това може да бъде само отказ и на втората инстанция и следователно заповедта за незабавна защита по законодателен замисъл ще действа до края на процеса. Но подобна воля нито има изразена в текста на ЗЗДН, нито в законодателните мотиви на законодателя, а противоречи и на уредбата на привременните мерки по ГПК и СК: въпреки широко практикуваната практика те да се постановяват „до приключване на производството с окончателен съдебен акт“, законът не предписва подобно правило – бракоразводният съд и съдът по спора за родителските права могат да постановяват привременни мерки с по-кратък срок (до постановяване на решение в същата инстанция, до следващо заседание, и т.н.), а и привременните мерки във всичси случаи могат да бъдат изменени или отменени.

Напротив, по ЗЗДН законодателят изрично поставя краен срок: до издаване на заповед или до постановяване на отказ. И това не е случайно. Заповедта за незабавна защита сериозно навлиза в правната сфера на ответника, а тя може да е издадена и само по „данни“ в сезиращата молба, респ. по представената от молителя едностранно съставена от него декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Напротив, първоинстанционното решение по ЗЗДН се постановява след осигуряване равната възможност и на двете страни в условията на състезателност и в публично съдебно заседание да представят всички свои доводи и доказателства за това налице ли е, или не акт на домашно насилие, и за всички останали факти от премета на доказване, позволяващи на съда да разкрие обективната истина и да формира обоснована воля за нужната (или ненужната) защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Да се позволи на заповедта за незабавна защита да „преживее“ отхвърлително първоинстанционно решение, означава да се засегне неоправдано правната сфера на ответника. Още повече, че в ЗЗДН няма изрично уредена корелативна процедура, по силата на която първоинстанционният съд или въззивният съд да спира изпълнението на заповед за незабавно изпълнение след датата на първоинстанционното решение.

А причината такава процедура да няма е проста – заповедта за незабавна защита не действа след датата на първоинстанционното решение. То, или уважава молбата за защита и издава заповед за защита, която замества заповедта за незабавна защита, незабавно; или отхвърля молбата за защита като неоснователна и веднага „убива“ заповедта за незабавна защита. „Отказът“, който чл. 19 ЗЗДН има предвид, е отказът на първоинстанционния съд и това е най-простото и най-очевидното тълкуване на разпоредбата.

 

About De Fakto

Проверете също

След 14 г. приеха правилата за независимо разследване на главния прокурор, предложени от правителството (обновена)

На първо четене Народното събрание прие промените в НПК,  с които се въвежда механизъм за …

Зам. министър Емил Дечев: Ако няма воля за независимо разследване на главния прокурор, очевидно има зависимости

Очевидно има зависимости между тези, които могат да направят промените, които да доведат до създаване …

Един коментар

  1. При наличие на отказ заповедта за незабавна защита преустановява своето действие.
    В този смисъл е и съдебната практика – в Решение № 1070 от 16.12.2019 г. на СГС по в. а. н. д. № 2620/2019 г. се указва следното: „Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита, издадена на основание чл. 18 от ЗЗДН не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с решението по чл. 15, ал. 1 или на отказа на съда. На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта за защита издадена с решението по делото подлежи на незабавно изпълнение, т. е. отменя заповедта за незабавна защита незабавно, без значение от датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 15 от ЗЗДН. По тази причина настоящият състав на съда приема, че с постановеното от СРС по гр. дело № 69565/2017 г. решение № 327568 от 31.01.2018 г. заповедта за незабавна защита от 17.10.2017 г., издадена по същото дело е отменена по силата на закона, като е без значение, че наложените с двата акта мерките за защита срещу домашно насилие по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН са идентични.
    Систематичното място на престъплението по чл. 296, ал. от НК е в Раздел III, Глава VIII „Престъпления против правосъдието“, чийто обект на защита са обществените отношения свързани с правилното функциониране на правосъдната система, респективно цели се защита срещу посегателства, възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради това заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективна страна на състава на престъплението. По тази причина и доколкото държавното обвинение е инкриминирало на подсъдимия нарушение на конкретен съдебен акт – Заповед за незабавна защита от 17.10.2017 г., който към датата на деянието 01.06.2018 г. е отменен на осн. чл. 20 във вр. с чл. 19 от ЗЗДН по силата на закона, съдът намира, че с поведението си обвиняемият И. В. С. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, така както то е описано от обвинението в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.“
    Законът (Закона за защита от домашното насилие) е рестриктивен и не следва да се тълкува разширително. Това, че при евентуално обжалване в бъдеще ще се произнесе и въззивният съд е без значение. Редакцията на разпоредбата на чл.19 от ЗЗДН е „до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда“, а не до „влязло в сила съдебно решение“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.