DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът отхвърли в сряда на първо четене и двата проекта на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Това е един от ключовите закони по Плана за възстановяване и устойчивост, който трябваше да бъде приет до края на годината.
Единият проект е внесен от Министерския съвет (МС), другият – от Надежда Йорданова („ДБ“) и група народни представители. И двата законопроекта въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков посочи, че със законопроекта се транспонира директива, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство през 2019 г. и сега сме в наказателна процедура. Този закон е от Плана за възстановяване и устойчивост и то от онази част, която трябва да бъде факт до края на годината, за да получим втория транш от над 700 евро, отбеляза той.
Предвиждаше се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали. Защитата обхващаше забрана за ответни действия с цел отмъщение или заплахи, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор, припомня БТА.
Законопроектът на МС се предвижда изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган за подаване на сигнали се предлага да бъде определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвиждаше се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали.
Внесеният законопроект от „Демократична България“ (ДБ) до голяма степен беше идентичен с предложения от Министерския съвет проект и също предвиждаше изграждането на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за изграждането на вътрешен канал са всички работодатели в публичния сектор и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители. От ДБ предлагаха при изграждането на външния канал за подаване на сигнали, да се създаде възможност за анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства.
Със законопроекта на МС се предвиждаше изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган се предлагаше да бъде определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.
Внесеният законопроект от „Демократична България“ (ДБ) до голяма степен беше идентичен с предложения от МС и също предвиждаше изграждането на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за изграждането на вътрешен канал са всички работодатели в публичния сектор и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители. От ДБ предлагаха при изграждането на външния канал за подаване на сигнали, да се създаде възможност за анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства.
Предложени бяха и санкции за съзнателно подадени злепоствавящи сигнали или е оповестена публично невярна информация, лицата се наказват с глоба от 3000 до 7000 лева. Когато задължените субекти не създадат канали за вътрешна сигнализация, ги грози глоба от 1000 до 5000 лева. Когато става дума за фирма, санкцията е от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобите скачат на от 5000 до 10 000 лв., а или имуществената санкция става от 10 000 до 30 000.
За лицата, които не си вършат работата по закона, глобата е от 400 до 4000 лв. За действия по отмъщение на подателите на сигнали, глобата е от 2000 до 8000 лв.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) заяви, че ще предложи работна група да разработи нов законопроект на базата на отхвърления проект на Министерския съвет и да докажат, че правната комисия може да го направи по-добре от Министерството на правосъдието. Това определено е демонстрация на самочувствие без особено покритие на фона на маниера за преформатиране на Изборния кодекс, чиито поправки същият председател тихомълком и без обяснения позволи да бъдат внесени от съпартийците му в нарушение на законовите правила.
Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ заяви, че мнозинството на хартиената бюлетина като не приема един закон за борба с корупцията по Плана за възстановяване, лишава България от средствата по целия план. Той обърна внимание на Чолаков – както са успели да прокарат Изборния кодекс за две седмици, така ще редактират и този закон по техен вкус.
Мая Димитрова от БСП изрази несъгласие, че в обхвата на законопроекта се включва трудовото законодателство и законодателството, свързано с държавната служба.
Служебният министър Крум Зарков изрази учудване, че БСП се обяви срещу закона и предложението в обхвата му да попадне и трудовото законодателство. Той отбеляза, че това са най-трудно доказуемите и сигнализирани нарушения, защото работникът е в йерархическа зависимост от своя работодател и се притеснява да сигнализира. Не виждам каква трагедия е това, напротив – аз лично като министър държах защитата на работниците и на трудовите права да са залегнали в този закон, заяви министърът, който обаче има един съществен недостатък – „не е човек на лидера на БСП„.
Случилото се подсказва и не добре планирана работа на парламента по такива важни законопроекти, минали и през правна комисия – уязвени депутати си върнаха за нереализирания проектокабинет „Габровски“ и наложеното частично вето от президента на промените в Изборния кодекс. Други симулираха обективност в преследване на цели, които нямат нищо общо със замисъла да бъдат защитени авторите на сигнали за корупция и нередности.
