Последни новини
Home / Законът / Зарков: Антикорупционно законодателство – най рано на 21 януари догодина, България в Шенген – през октомври 2023 -а

Зарков: Антикорупционно законодателство – най рано на 21 януари догодина, България в Шенген – през октомври 2023 -а

Defakto.bg

  Правителството одобри промените за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор

21 януари догодина е най-ранната дата, на която може да има антикорупционно законодателство. Aко няма стабилно мнозинство и правителство, шансовете за приемането на подобен закон намаляват. Това заяви служебният министър на правосъдието Крум Зарков пред Нова тв.

Бяха приети два закона, но те бяха гласувани на 7 декември. Минаха 14 дни, през което време можеше да се работи. Сега се дават още три седмици време. Само по себе си това не е драматично, но не е и добър знак. Приемам го като отстъпление от заявката на парламентарните сили, че проектите по Плана за възстановяване ще имат приоритет. Явно това не е така, защото НС обсъжда други закони, а един антикорупционен закон по Плана вече беше отхвърлен”.   Зарков визира отхвърленият от парламента законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали сигнали за корупция и нарушения. за т.нар. общоширеща се корупция, който е един от  двата антикорупционни закона.

„Никой не е над закона. Върховенството на закона е, че всички са подчинени и никой не е над него. В този смисъл антикорупционното законодателство  има за цел да фиксира един отдавнашен проблем – разследване не къде да е, а по високите етажи на властта , обясни замисъл в проекта за разследване на лицата, заемащи висши длъжности.  „ Такъв закон бихме могли да имаме най-рано на 21 януари, след като депутатите взеха решение предложенията между първо и второ четене да продължат дотогава„, коментира той.

Има поет ясен ангажимент за приемането на България в Шенген през октомври 2023 година. Срокът е договорен от президента Румен Радев по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица, каза министърът.  Той   коментира, че за първи път България има ясен и конкретен срок. Това, по думите му, е резултат от интензивната работа на служебния кабинет в последните седмици и силен международен авторитет в лицето на президента Радев.

Зарков каза още, че сега всичко зависи от работата на парламента и приемането на няколко реформи, които са свързани с върховенството на закона. Според министъра страната ни не бива да се притеснява от докладите, които Нидерландия очаква, свързани с механизма за наблюдение.

Не бива да се притесняваме от тези доклади. По т.нар. „хоризонтален механизъм“ има доклади всяка година и те не се само за България. Тези доклади сами по себе си не трябва да ни плашат, ние сме изпълнили ангажиментите си, уточни Зарков.

По темата с промените в Изборния кодекс, върху които президентът наложи вето, министърът коментира, че в този си вид законът е вреден. Той е на мнение, че разпечатките от машините са по-незащитени дори от хартиените бюлетини.

По късно Министерският съвет одобри промени в  Част пета на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), където се  създава  нова глава с наименование „Особени правила за разглеждане на дела за престъпление от общ характер, извършени от главния прокурор или срещу негов заместник“, посочи Зарков след днешното заседание на правителството.  С промените се  въвежда механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници.

Механизмът вече бе представен от Министерството на правосъдието, а след това съгласуван и съобразен с препоръките на Венецианската комисия и други европейски органи и подобрен. Той предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Ад хок съдията временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.

Hoвитe мoмeнти в пpeдлaгaния мexaнизъм зa тъpceнe нa oтгoвopнocт нa глaвния пpoĸypop пpeдвиждaт oтĸaзитe зa oбpaзyвaнe нa paзcлeдвaнe cpeщy нeгo дa пoдлeжaт нa cъдeбeн ĸoнтpoл нa двe инcтaнции, ĸaтo пpeд cъд ce oбжaлвa и пpeĸpaтявaнeтo и cпиpaнeтo нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo.

Bъвeждa ce „вътpeшeн пpoĸypopcĸи ĸoнтpoл“ въpxy дeйcтвиятa нa пpoĸypopa (нaĸaзaтeлeн cъдия), ĸoйтo paзcлeдвa Глaвния. Toй щe бъдe ocъщecтвявaн oт дpyг нaĸaзaтeлeн cъдия (тoй тpябвa дa e oт BKC), ĸoйтo щe изпълнявa длъжнocттa зaмecтниĸ-глaвeн пpoĸypop. Koнтpoльopът щe бъдe избиpaн cлeд ĸaтo имa пoвдигнaтo oбвинeниe cpeщy oбвинитeл №1.

Зарков представи подобрен механизъм за разследване на главния прокурор.  Законопроектът съдържа и други предложения, които имат за цел да отговорят на серия от над 70 осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления, посочи още министър Зарков.

 

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.