DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите приеха на първо четене два законопроекта за изменения в Търговския закон, които са част от реформите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщава БТА. С текстовете, одобрени от депутатите и предложени от Министерския съвет и „Демократична България“, се регламентира подобряване на ефективността на производството по несъстоятелност, усъвършенства се производството по стабилизация, въвежда се възможност за обявяване на несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи, занаятчии или други, практикуващи свободна професии, създават се ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и се облекчава процесът по предявяване и приемане на вземанията.
Предлага се намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове, и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, отбелязва в доклада си комисията по правни въпроси.
Двата законопроекта бяха приети със сходни гласове – предложенията на „Демократична България“ бяха одобрени със 125 гласа „за“, 18 „против“ и 66 „въздържали се“, а тези на Министерския съвет – с 120 „за“, 3 „против“ и 87 „въздържали се“.
Одобрен бе и законопроект на „Възраждане“, който предлага при противозаконно отнемане на застрахована в полза на лизингодателя лизингова вещ всяка от страните да има правото да развали договора с обратна сила, като в този случай лизингополучателят да има право да получи обратно всички платени суми за лизинговата вещ.
Депутатите обаче отхвърлиха предложенията на „Продължаваме промяната“ за промени в Търговския закон, с които се въвеждат дружества с променлив капитал, представляващи непублична компания, която цели да стимулира инвеститорите чрез улеснени изисквания за учредяване и по-гъвкава правно-организационна форма.
В началото на дебата бившият правосъден министър Надежда Йорданова отбеляза, че с промените се решават дългогодишни проблеми в бизнес средата. Тя цитира данни на Световната банка, според които средната продължителност на производствата по несъстоятелност в България е 3,3 години, а понякога и 3,5 години, при средна продължителност за държавите – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 1,7 години. Събираемостта на вземанията в рамките на производствата по несъстоятелност е 37,7 процента при 70,2 процента в рамките на държавите – членки на ОИСР.
„Тъжното е, че тези данни остават устойчиви в годините. Данните са от доклада за 2021 г., но от 2015 г. те са без промяна. Това са ясни знаци, че производството по несъстоятелност в България е бавно и неефективно“, каза Йорданова. Тя заяви, че с приемането на промените ще изпълним изискванията на евродирективата, свързани както с превантивно преструктуриране на състоятелност и опрощаване на задълженията, така и ще направим стъпка към присъединяването на страната ни към еврозоната.
До спор в залата се стигна заради срока за внасяне на предложения между първо и второ четене. Председателят на правна комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ – СДС поиска депутатите да имат 28 дни за внасяне на предложения между първо и второ четене.
