Последни новини
Home / Законът / Върховни съдии пратиха казуса за отнетите лицензи на „Делта гард“ в Конституционния съд  

Върховни съдии пратиха казуса за отнетите лицензи на „Делта гард“ в Конституционния съд  

Defakto.bg

Отнетите лицензи от  МВР  на охранителната компания „Делта гард“ стигна  до Конституционния съд. Съдът е сезиран от тримата върховни съдии, които на  втора инстанция трябва да се произнесат по делото, заведено от фирмата срещу заповедта за отнемането на лиценза й, съобщават от  ВАС.  Процедурата по отнемане на лиценза започна през октомври 2021 г.  на основание чл. 47 от Закона за частната охранителна дейност,  според който, ако собственик, съдружник или управител в дружеството е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, лицензът се отнема, без значение има ли окончателна осъдителна присъда. Един от бившите собственици на фирмата  Димитър Спасов-Каратиста е с обвинение за самоуправство.

„Отнемането на лиценза на дружество, извършващо частна охранителна дейност в посочената в чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност хипотеза е окончателно (без възможност за съобразяване с последващото развитие на наказателния процес и евентуално възстановяване на лиценза в случай, че обвинението се окаже неоснователно) и засяга правата на множество трети лица, поради което е неоснователно и прекомерно. Презумпцията за невиновност може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда“,  пишат върховните съдии.  Те искат от Конституционния съд да отговори  „налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.“

На първа инстанция Административният съд в София през февруари т.г. потвърди заповедта на МВР.

„Делта гард“  нашумя с разследването на „Антикорупционния фонд“ за бившия следовател Петьо Петров-Еврото и ресторант „8-те джуджета“.

Цялото съобщение на ВАС:

Тричленен състав на Върховния административен съд спря производството по административното дело, свързано с казуса с отнетите лицензи за охранителна дейност на „Делта гард“ ЕООД. Със свое определение върховните магистрати внасят в Конституционния съд на Република България питане „налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.“

Административно дело № 3356 от 2022 г. е образувано пред ВАС по жалба на „Делта гард“ ЕООД срещу решението на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на „Делта гард“ ЕООД против Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в Министерството на вътрешните работи. С нея на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са отнети четири броя лицензи, издадени на „Делта гард“ ООД (с правнооргонизационна форма ЕООД към датата на издаване на заповедта).

Разпоредбите, въз основа на които са отнети лицензите регламентират значими правни последици, касаещи свободната стопанска инициатива. Те не предвиждат временно ограничение, а необратимо отнемане на лиценз, предпоставка за което е единствено привличането като обвиняем на дадено лице. Само въз основа на привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер на собственик на дружеството, върху което обстоятелство той не може да влияе и без яснота какъв ще е изходът от наказателното производство, упражняването на правата на тези лица не може да бъде конституционосъобразно ограничавано.

Отнемането на лиценза на дружество, извършващо частна охранителна дейност в посочената в чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност хипотеза е окончателно (без възможност за съобразяване с последващото развитие на наказателния процес и евентуално възстановяване на лиценза в случай, че обвинението се окаже неоснователно) и засяга правата на множество трети лица, поради което е неоснователно и прекомерно. Презумпцията за невиновност може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. В този смисъл е и Решение № 7 от 21.06.2016 г. на КС по конституционно дело № 8/2015 г.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, а съгласно ал. 4 не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Върховните магистрати приемат, че посоченото е в противоречие с Конституцията, която трябва да бъде гарант за защитата на основните права, включително на свободната стопанска инициатива и да осигурява правна сигурност на гражданите и юридическите лица при упражняването на стопанска дейност. Преценката за несъответствие с Конституцията на посочената разпоредба от Закона за частната охранителна дейност обаче може да бъде осъществена единствено от Конституционния съд на Република България, което налага сезирането му.

 

About De Fakto

Проверете също

Дебатът за НПК в парламента: Малко право, компенсирано с невежество и обиди

Депутатите  започнаха отново  обсъждането на законопроектите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, сред които са и …

СЕС: Събирането на биометрични и генетични данни от всяко обвиняемо лице, противоречи на защитата на личните данни

Системното събиране за полицейска регистрация на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.