DeFakto.bg DeFakto.bg
Два съдебни състава на ВКС отхвърлиха исканията на „Биовет“ и „Грийнбърн“ за касационно обжалване
ВКС отказа касационно разглеждане на жалбите на „Биовет“ и „Грийнбърн“ -Пещера срещу правозащитничката Златка Цвеева и остави в сила решенията на АС – Пловдив, с които исковете на дружествата са отхвърлени. Фирмите претендираха общо 150 000 лева обезщетение от Цвеева за уронване на престижа им след нейно участието по БНР, в което тя коментира подписка за референдум от 3000 гласа срещу изграждането на депо за отпадъци в границите на града. „Бесни са хората, разбирате ли. Всички говорят колко много боклук има в тая държава, къде складират бали. В Пещера обаче никой не я отразява. Що? Щото не е на случаен човек“ .
Инициатор на подписката бе именно Златка Цвеева, която бе подкрепена от екоактивисти и граждани.
Делата на „Биовет“ и „Грийнбърн“ стигнаха до ВКС след като Пазарджишкият окръжен съд, а после и Апелативен съд Пловдив, отхвърлиха искове по чл.45 от ЗЗД, заведени от дружествата срещу Цвеева. „Биовет“ преендира сумата от 100 000 лв., а „Грийнбърн“ ЕООД – 50 000 лв. , като обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на доброто им име и търговската репутация от „неверни и злепоставящи изявления и факти за съществяваната от дружествата дейност на територията на Пещера“.
Поводът
На 20 януари 2020 г. в предаването „Преди всички“ по БНР в програма „Хоризонт“ е излъчен репортаж на кореспондента на радиото в Пазарджик . Той е по повод организирана подписка за провеждане на местен референдум в Община Пещера, свързан със строителството на депо за опасни промишлени отпадъци към инсталацията за изгаряне на дъщерно на завод „Биовет“ дружество, установява съдът.
В репортажа Златка Цвеева като представител на инициативния комитет за подписката, заявява: „На последните избори, които бяха ноември, с право на глас в нашата община са били 15 840 човека. 1/10 са около 1 584. Изчаквам ГРАО да ми отговорят към 01-ви януари колко са имащите право на глас, но ние ще се стремим да съберем поне 3 000. Трябва да Ви кажа, че за първи път от толкова много време пещерци са толкова единни“.
И още: „Почти няма човек, който да умира от друго. Въздухът в Пещера е отвратителен. Това, което бълва заводът, мирише отвратително. Преди пушеше един комин, сега пушат 4-5. Просто е невероятен ужас“, казва Цвеева по повод реплика на кореспондента на БНР, че според твърдения на инициативния комитет онкологичните заболявания в района драстично са се увеличили.
„Аз имам информация, че там също се складират бали с боклук, горят се дрехи, въпреки че, нали те отричат, които са изключително канцерогенни. На боклуците, които се складират, има етикети „Made in Italy“. Това е информацията, която ми изнасят хора, работещи в „Биовет“, казва Цвеева.
От изявлението й се разбира още, че хората от Родопската община, не могат да участват в референдума, но започват да правят подписка в подкрепа на жителите на Община Пещера, защото „според метеорологичните условия в много от случаите отровите отиват при тях“ .
Казва още: „Бесни са хората, разбирате ли , никой не ни отразява. Всички говорят колко много боклук има в тая държава, къде складират бали. В Пещера обаче никой не я отразява. Що? Щото не е на случаен човек“ . Съдебните решения не изследват въпроса за „неслучайния човек“ – това не е предмет на споровете.
Публично известен факт е, че бизнесменът Кирил Домусчиев чрез фармацевтична си компания „Хювефарма“ ЕООД през 2000 г. приватизира дружеството „Биовет“ АД, Пещера.
Въпреки подписката от 3 180 души за провеждане на местен референдум против инвестиционното предложение на „Грийнбърн“ ЕООД за изграждане на депо за опасни отпадъци към инсталация за изгаряне на отпадъци на дружеството, Общинският съвет – Пещера отказва провеждането му, а жалбата на инициативния комитет е оставена без уважение с решение на административен съд, установяват съдилищата по делото срещу Цвеева.
Съдът по иска на „Биовет“
Сред множество правни аргументи, посочени от АС – Пловдив, е отбелязано, че в предаването по БНР темата е създадения комитет в Пещера – който в града и общаната организира подписка за произвеждане на местен референдум срещу депо за опасни отпадъци към инсталацията за изгаряне на отпадъци на дъщерно на завода на „Биовет“, че това дружество не е назовано, но е ясно и недвусмислено посочено че инсталацията по изгаряне на отпадъци е на дружество, различно от Биовет“ АД, като същевременно не е обявено дейността да се извършва от „Биовет“АД. Връзката между двете дружества е единствено твърдението на водещата на предаването, че неназованото дружество (Грийнбърн„) е дъщерно на „Биовет“ АД. Прието е, че тази информация действително е невярна, но за чужди твърдения ответницата не носи отговорност.
Съдът сочи, че в спорния репортаж „Биовет“ АД се споменава още веднъж- „ Горят се дрехи, … които са изключително канцерогенни…, на боклуците, които се складират има етикети „ Made in I.“ това е информация, която ми изнасят хора, работещи в Биовет“. Но приема, че това изявление на Цвеева, преценено в контекста на цялостното съдържание на предаването, не обосновава извод че ответницата твърди, че дейността по изгаряне на боклука – в т.ч. и дрехи, се осъществява от ищеца „Биовет. Според АС това изявление означава единствено, че работещите при ищеца са могли лично да възприемат и съответно да предадат информация, че в балите с боклук за горене се съдържа и текстилен отпадък – дрехи.
„В аспекта на безспорно установените по делото факти, че коментираната в репортажа като замърсяваща въздуха и застрашаваща живота и здравето на хората дейност по горене на отпадъци се осъществява от „Грийнбърн“ на собствена на това дружество инсталация, изградена и функционираща в терена на „Биовет“ АД“ , въззивният съд приема, че подобно възможност е напълно вероятна.
Поради това стига до извода, че репортажът и в частност изказванията на Цвеева, „не се отнасят за дейност, извършвана от ищеца „Биовет“ АД, като неправилните субективни възприятия на дружеството – както и на сочените от него трети лица в противна насока не променят този извод“.
Заради липсата на изявления на Цвеева за „ Биовет“ АД съдът приема, че няма противоправно нейно поведение спрямо това дружество, нещо което е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска.
При така установените факти и като е посочил, че преценява изявленията на ответницата в контекста на цялостното съдържание на излъченото радиопредаване, в което същите са били включени, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, установява съставът на ВКС.
ВКС: След като пространно обследва съдебното решение и съображенията на апелативните съдии, ВКС стига до извода, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Определя решението на въззивния съд като правилно и заоносъобразно.
Като набляга на практиката на ВКС, върховните съдии казват още, че когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисълът, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно – че съгласно трайно установената съдебна практика , ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат. Именно тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд по настоящето дело. Набляга, че по реда на чл. 45 ЗЗД следва да се ангажира отговорността на онова лице, което е изрекло увреждащите думи,
Отхвърля и тезата на „Биовет“, че обжалваното решение е очевидно неправилно. „В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е подвел установените факти към приложимата правна норма. От прочита на мотивите към решението не се установява съдът да е приложил отменен нормативен акт, респ. нормативен акт, който в случай не намира приложение. Не е установено също така съдът да е отказал да приложи императивна правна норма, нито при постановяване на решението си да се е отклонил от правилата на формалната житейска логика и да е тълкувал установените факти превратно“, отсъжда ВКС и отказва касационно обжалване на „Биовет“.
„Грийнбърн“ ЕООД
Друг състав на ВКС не допусна касационен контрол и по иска на „Грийнбърн“ ЕООД срещу решение на АС – Пловдив. Решаващ мотив за отхвърляне на иска за обещетение от 50 000 лева е, че по делото не е установено изявленията на Цвеева да са били насочени към „Грийнбърн“ ЕООД и да засягат доброто му име и търговската му репутация. Ищецът не е претърпял вреди, защото не е засегнат от изявленията на ищцата, посочва съставът на ВКС.
Обръща внимание, че с оглед данните, които се съдържат в съдържанието на представения по делото запис на излъчения на 20.01.2020г. репортаж, вкл. и заради обстоятелството от кого изхожда съответното изявление, въззивният съд е приел, че единствено водещата на радиопредаването и репортера са изрекли думи, даващи основание да се приеме, че репортажът касае „Биовет“ АД и дружество, което е посочено като негово дъщерно.
„Решаващо за този извод е обстоятелството, че в репортажа единственото употребено наименование на юридическо лице, при това двукратно, е на „Биовет“ АД. Не е установено твърдяното от водещата на радиопредаването, че „Грийнбърн“ ЕООД е дъщерно дружество на „Биовет“ АД по смисъла на търговското право, но това не е казано от Цвеева, посочва ВКС.
Вярно е, че инсталацията на ищцовото дружество е разположена в собствения на „Биовет“ АД недвижим имот в Пещера и за гражданите на Пещера или гости на града е невъзможно да разграничат съоръженията на двете дружества, съответно последиците от функционирането им. Затова негативно въздействие от репортажа би могло да има само за юридическото лице, което изрично е посочено в него. Самата ответница в радиопредаването говори за „Биовет“ АД, независимо, че депото за съхранение на отпадъци ще бъде изграждано от „Грийнбърн“ ЕООД“, четем още в решението.
От свидетелствата на вещото лице се разбира, че инсталацията за изгаряне на отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД работи от 2018 г., а при липса на статистически данни за 2020 г. и обективното развитие на онкологичните заболявания, чиито симптоми се проявяват в по-продължителен период от време, е невъзможно да се даде категоричен отговор на въпроса дали твърденията на ответницата са неверни, имайки предвид и действителната смъртност от онкологични заболявания, явяващи се причина за летален изход на около 20 % от населението в общината, посочва АС – Пловдив.
„При този анализ съдът е приел, че изказаното от ответницата в репортажа в голяма степен отговаря на действителното положение. Тъй като част от него е оценъчно съждение, т.е. коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства, то обективно не е необходимо да има пълен идентитет с реалността. Тези оценъчни съждения могат да ангажират отговорността на лицето, което ги е изказало, само ако представляват обида, каквато в случая не се твърди“, сочи съдът.
ВКС заключава, че решаващият съд е обсъдил съотношението между личния и обществения интерес и е приел, че изразените от ответницата оценки засягат обществено значими проблеми, поради което е дал превес на публичния интерес и е счел, че изявленията не прекрачват границата на свободата на словото и не увреждат ищеца.
От значение е и че репортажът е излъчен в период, когато различни средства за масово осведомяване в цялата страна публикуват и излъчват материали за складиране на големи количества боклук от Италия на много места в България, така че общественото мнение е било силно чувствително към темата и е имало необходимост от информация. Затова съдът е отдал приоритет на обществения интерес и е приел, че свободата на изразяване на мнение от ответницата е упражнена с легитимна цел, което изключва противоправността на поведението й, казва съставът на ВКС и отказва касационен контрол и на „Грийнбърн“ ЕООД.
Остават в сила и двете решения на АС – Пловдив, които отвхвърлят претенциите за обезщетение от общо 150 000 за твърдения на правозащитничката Златка Цвеева, които не са клеветнически, а позиция, изразена в обществен интерес.
