Последни новини
Home / Актуално / „Механизмът за независимо разследване“ на гл.прокурор по НПК се класира за разглеждане от парламента

„Механизмът за независимо разследване“ на гл.прокурор по НПК се класира за разглеждане от парламента

Defakto.bg

Наказателно процесуалният кодекс (НПК)  е включен в  списъка на предстояшите за разглеждане законопроекти.  Това е станало на 30 декември м.г., след одобрението на законопроекта от правителството и постъпването му  в НС веднага след това.  Промените в НПК въвеждат механизъм за независимо разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и негов заместник в случай на извършено престъпление от общ характер.

В заключителните разпореди на законопроекта са предвидени и мерки в Закона за съдебната власт за  ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху кадровата политика на ВСС.

Заедно с НПК в парламента са внесени и всички законопроекти, изготвени от Министерството на на правосъдието, които са част от Плана за развитие и устойчивост.  До момента окончателно е  приет Закона за правната помощ, а с гласовете на „ГЕРБ – СДС“, „ДПС“, и „Възраждане“ скандално  бе отхвърлен проекта на  закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения,  т.нар.  корупция по ниските нива.

 Промените за разследване  на Обвинител № 1

Механизмът за разследване на главния прокурор  бе представен от Министерството на правосъдието, а след това съгласуван, съобразен и подобрен с препоръките на Венецианската комисия,  по-късно одобрен и от Съвета на Европа.  Той предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.Ад хок съдията временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Ще има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване-  да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.

Независимото разследване  срещу главния прокурор или негов заместник ще започва в случаите, когато е налице законен повод по чл. 208 НПК или в случаите на чл. 212, ал. 2 НПК за започване на разследване. В подобна хипотеца,  материалите ще бъдат  изпращани на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд.

След постъпването на материалите във ВКС, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във Върховния касационен съд от списък, който се одобрява предварително от общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Съдиите ще се включват в този списък след изразено от тях писмено съгласие.  За да се гарантира достатъчно опит в наказателната сфера, предвидено е в списъка да се включват съдии, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела.

Предлаганото законодателно решение съответства на препоръките, изразени от редица международни партньори, разследващият главния прокурор да не произхожда от съществуващата институционална структура на Прокуратурата. В същото време,  се предлага той да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор„, е посочено в мотивите на законопроекта.

Въвежда се и вътрешен прокурорски контрол върху действията на адхок прокурора, който ще  бъде осъществяван от друг наказателен съдия от  ВКС и ще изпълнява длъжността заместник-главен прокурор.  Той ще бъде избиран по същия ред, но след като има вече повдигнато обвинение. Вторият ад хок прокурор ще бъде временно назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура и ще се занимава само и единствено с разследването срещу него, като ще осъществява вътрешноинституционален контрол.

Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.

Делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник ще са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съда, а  отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.

Публичност на прокурорските актове

Наред с промените, които въвеждат механизъм за разследване на главния прокурор, се  предлага и публичност на прокурорските постановления.  В момента  само прокуратурата  избирателно преценява какво да обяви  публично, а често се наблюдват изключително спорни решения в тази посока.   Например СРС-та, в които се чува гласът на президента, както бе направено преди години. Сега с проекта се предлага пускането на СРС-та да бъде забранено.

Изрично в чл. 198 от НПК се  предлага:  „Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.

Според предлаганите промени достъп до прокурорските постановления ще могат да искат журналисти и неправителствени организации. Самият прокурор ще преценява дали да уважи исканията.  Достъп със сигурност ще се отказва, ако в тях има класифицирана информация или пък би се засегнал интересът на трето лице, но само ако то изрично е отказало и не е налице „надделяващ обществен интерес“. Отказът на прокурора ще може да се обжалва пред съд, но само на една инстанция.

Мерки за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор

Законопроектът залага и мерки за повишаване на отчетността на главния прокурор. С промени в Закона за съдебната власт се предвижда намаляване от 17 на 13 гласа на мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет, необходимо за предсрочното освобождаване или временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, както и за неговия избор.

 В изпълнение на дългогодишни препоръки на Комитета на министрите на СЕ и на Венецианска комисия[1] в чл. 16 от ЗСВ се въвежда изрично изискване Народното събрание да не избира като членове на ВСС действащи прокурори и следователи, както и съдии с цел избягване на порочни междуинституционални връзки и осигуряване на истински диверсифициран състав на Съвета, ограничаващ фактическата власт на главния прокурор върху него чрез прокурорската колегия, е записано в мотивите на законопроекта.

Вносителите посочват, че идеята за преодоляване на съществуващия дисбаланс в колегиите на ВСС, предложена от Венецианската комисия, е в синхрон с духа на българската Конституция, в която са заложени вътрешен баланс и контролни механизми, така че упражняването на публичната власт да е винаги в интерес на обществото и да не се допуска произвол.

Чрез изключване на представителите на прокуратурата и следствието, както и на съдиите, от квотата на Народното събрание във ВСС ще се постигне по-добро обществено представителство и участие на юристи от неправителствения сектор, адвокатурата, академична общност и др. Това ще доведе и до по-справедливо управление на съдебната система, избягване на риска от капсулирането ѝ и най-вече  намаляване на фактическото влияние на главния прокурор във ВСС.

Предвидено е въвеждането на дългогодишната препоръка на Венецианската комисия (виж Становище на Венецианската комисия от 6-7 октомври 2017 г., § 23), според която изборът и освобождаването на председателите на ВКС и ВАС ще се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на Пленума на ВСС и след това – мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Тя спомага директно за укрепване на съдийското самоуправление, а в контекста на управлението на българската съдебна система допринася и за намаляването на фактическото влияние на главния прокурор върху кадровата политика.

Предлагат се и промени в правната уредба на наказателните производства за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, като гаранция за охраняване на техните права при преследване и наказване на този немалък кръг деяния.

Законопроектът съдържа и ред  предложения, чиято цел е да отговорят на серия от осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления. „С този закон, съдържащ освен механизъм за разследване на главния прокурор и важни мерки, гарантиращи в по-голяма степен защитата правата на пострадалите от престъпления, както и общата ефективност на наказателното производство, страната ни ще отговори на над 70 осъдителни решения, за които сме били осъждани от Европейския съд за правата на човека„, заяви служебният правосъден министър Крум Зарков при представяне на законопроекта.

 Из мотивите за въвеждане на механизма за разследване на главния прокурор:

Общите въпроси за реформата на наказателния процес и конкретните проблеми  с липсата на механизъм за ангажиране на отговорността на главния прокурор са неразривно свързани, е посочено в мотивите.

Решението по делото Колеви срещу България разкрива специфичен недостатък на наказателния процес в България – практическа невъзможност за наказателно преследване на главния прокурор и приближени нему висши прокурори, която произтича от особеното място на главния прокурор в съдебната система.  Постановеното през 2009 г. решение установява съществени недостатъци при разследване убийството на  високопоставен прокурор. Европейският съд изрично посочва, че тези недостатъци се дължат  на липсата на гаранции в българската правна система за независимо разследване на главен прокурор, подозиран от роднините на жертвата[1], че е бил замесен в убийството, както и на други високопоставени прокурори.

Решението по делото Колеви срещу България  изрично обвързва общия въпрос за липсата на съдебен контрол върху някои съществени за досъдебното производство решения на прокурора  със специфичния въпрос за влиянието на главния прокурор над останалите прокурори и свързаната с това практическа невъзможност той да бъде разследван и отстранен. … В този смисъл ефективността на наказателния процес и създаването на механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор са две взаимосвързани мерки, насочени към преодоляване на системния и структурен проблем с разследването на престъпления в България, поради което законодателната реформа логично е обща.

Предложените разпоредби стъпват на принципното положение, че българската Конституция има за своя цел създаване на такъв механизъм за функциониране на трите власти, който в най-висока степен да гарантира правата на човека, върховенството на правото и функционирането на демократична, правова и социална държава, като същевременно са замислени като ефективен и възможен  компромис между изискванията на наднационалните органи и българската конституционна уредба.

Под линия:

Като аргументт за необходимостта от въвеждане на разследване срещу гл. прокурор, в мотивите са посочени  извадки от  осъдителното решение на ЕСПЧ по делото, което вдовицата на Колев заведе в Страсбург след смъртта му и проведеното формално разследване.

Прокурорът Николай Колев  бе застрелян на 28 декември 20002 г.  в София. Той бе  уцелен в гръб с 10 куршума от пистолет със заглушител. През последните две години  тогава  Колев беше известен като явен противник на главния прокурор Никола Филчев, който го уволни от Върховна административна прокуратура през 2000 г. Преди това Колев беше „дясна ръка“ на главния прокурор и както самият той е признавал, е бил изпълнител на част от неговите наказателни акции.

Според ЕСПЧ е имало солидни доказателства за конфликт между главния прокурор и жертвата, имало е данни за това, че незаконни действия срещу жертвата и неговото семейство може да са били одобрени от главния прокурор и висшестоящи приближени нему прокурори и че предвид материалите по делото разследващите “е трябвало да проучат твърдението, че главният прокурор и други високопоставени прокурори и служители може да са замесени в убийството на г-н Колев, дори ако това твърдение в крайна сметка се окаже неоснователно”.

…  „Тази ситуация очевидно е резултат на комбинация от фактори, включително невъзможността за повдигане на обвинения срещу главния прокурор, авторитарният стил на г-н Ф. ( Филчев, б.р.)като главен прокурор, очевидно незаконните методи на работа, до които прибягва, а също и институционални недостатъци. По-специално изключителното правомощие на прокурорите да повдигат наказателни обвинения срещу извършителите, съчетано с пълния контрол на главния прокурор върху всяко решение на прокурор или следовател и фактът, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, част от чиито членове са негови подчинени, е институционална особеност, която многократно е критикувана в България, че не осигурява достатъчна отчетност.“..

Независим анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България , посочва:

Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“, е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние. Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата“.

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.