DeFakto.bg DeFakto.bg
Наказателно процесуалният кодекс (НПК) е включен в списъка на предстояшите за разглеждане законопроекти. Това е станало на 30 декември м.г., след одобрението на законопроекта от правителството и постъпването му в НС веднага след това. Промените в НПК въвеждат механизъм за независимо разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и негов заместник в случай на извършено престъпление от общ характер.
В заключителните разпореди на законопроекта са предвидени и мерки в Закона за съдебната власт за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху кадровата политика на ВСС.
Заедно с НПК в парламента са внесени и всички законопроекти, изготвени от Министерството на на правосъдието, които са част от Плана за развитие и устойчивост. До момента окончателно е приет Закона за правната помощ, а с гласовете на „ГЕРБ – СДС“, „ДПС“, и „Възраждане“ скандално бе отхвърлен проекта на закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, т.нар. корупция по ниските нива.
Промените за разследване на Обвинител № 1
Механизмът за разследване на главния прокурор бе представен от Министерството на правосъдието, а след това съгласуван, съобразен и подобрен с препоръките на Венецианската комисия, по-късно одобрен и от Съвета на Европа. Той предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.Ад хок съдията временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Ще има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване- да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.
Независимото разследване срещу главния прокурор или негов заместник ще започва в случаите, когато е налице законен повод по чл. 208 НПК или в случаите на чл. 212, ал. 2 НПК за започване на разследване. В подобна хипотеца, материалите ще бъдат изпращани на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд.
След постъпването на материалите във ВКС, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във Върховния касационен съд от списък, който се одобрява предварително от общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Съдиите ще се включват в този списък след изразено от тях писмено съгласие. За да се гарантира достатъчно опит в наказателната сфера, предвидено е в списъка да се включват съдии, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела.
„Предлаганото законодателно решение съответства на препоръките, изразени от редица международни партньори, разследващият главния прокурор да не произхожда от съществуващата институционална структура на Прокуратурата. В същото време, се предлага той да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор„, е посочено в мотивите на законопроекта.
Въвежда се и вътрешен прокурорски контрол върху действията на адхок прокурора, който ще бъде осъществяван от друг наказателен съдия от ВКС и ще изпълнява длъжността заместник-главен прокурор. Той ще бъде избиран по същия ред, но след като има вече повдигнато обвинение. Вторият ад хок прокурор ще бъде временно назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура и ще се занимава само и единствено с разследването срещу него, като ще осъществява вътрешноинституционален контрол.
Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.
Делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник ще са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съда, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.
Публичност на прокурорските актове
Наред с промените, които въвеждат механизъм за разследване на главния прокурор, се предлага и публичност на прокурорските постановления. В момента само прокуратурата избирателно преценява какво да обяви публично, а често се наблюдват изключително спорни решения в тази посока. Например СРС-та, в които се чува гласът на президента, както бе направено преди години. Сега с проекта се предлага пускането на СРС-та да бъде забранено.
Изрично в чл. 198 от НПК се предлага: „Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.“
Според предлаганите промени достъп до прокурорските постановления ще могат да искат журналисти и неправителствени организации. Самият прокурор ще преценява дали да уважи исканията. Достъп със сигурност ще се отказва, ако в тях има класифицирана информация или пък би се засегнал интересът на трето лице, но само ако то изрично е отказало и не е налице „надделяващ обществен интерес“. Отказът на прокурора ще може да се обжалва пред съд, но само на една инстанция.
Мерки за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор
Законопроектът залага и мерки за повишаване на отчетността на главния прокурор. С промени в Закона за съдебната власт се предвижда намаляване от 17 на 13 гласа на мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет, необходимо за предсрочното освобождаване или временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, както и за неговия избор.
В изпълнение на дългогодишни препоръки на Комитета на министрите на СЕ и на Венецианска комисия[1] в чл. 16 от ЗСВ се въвежда изрично изискване Народното събрание да не избира като членове на ВСС действащи прокурори и следователи, както и съдии с цел избягване на порочни междуинституционални връзки и осигуряване на истински диверсифициран състав на Съвета, ограничаващ фактическата власт на главния прокурор върху него чрез прокурорската колегия, е записано в мотивите на законопроекта.
Вносителите посочват, че идеята за преодоляване на съществуващия дисбаланс в колегиите на ВСС, предложена от Венецианската комисия, е в синхрон с духа на българската Конституция, в която са заложени вътрешен баланс и контролни механизми, така че упражняването на публичната власт да е винаги в интерес на обществото и да не се допуска произвол.
Чрез изключване на представителите на прокуратурата и следствието, както и на съдиите, от квотата на Народното събрание във ВСС ще се постигне по-добро обществено представителство и участие на юристи от неправителствения сектор, адвокатурата, академична общност и др. Това ще доведе и до по-справедливо управление на съдебната система, избягване на риска от капсулирането ѝ и най-вече намаляване на фактическото влияние на главния прокурор във ВСС.
Предвидено е въвеждането на дългогодишната препоръка на Венецианската комисия (виж Становище на Венецианската комисия от 6-7 октомври 2017 г., § 23), според която изборът и освобождаването на председателите на ВКС и ВАС ще се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на Пленума на ВСС и след това – мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Тя спомага директно за укрепване на съдийското самоуправление, а в контекста на управлението на българската съдебна система допринася и за намаляването на фактическото влияние на главния прокурор върху кадровата политика.
Предлагат се и промени в правната уредба на наказателните производства за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, като гаранция за охраняване на техните права при преследване и наказване на този немалък кръг деяния.
Законопроектът съдържа и ред предложения, чиято цел е да отговорят на серия от осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления. „С този закон, съдържащ освен механизъм за разследване на главния прокурор и важни мерки, гарантиращи в по-голяма степен защитата правата на пострадалите от престъпления, както и общата ефективност на наказателното производство, страната ни ще отговори на над 70 осъдителни решения, за които сме били осъждани от Европейския съд за правата на човека„, заяви служебният правосъден министър Крум Зарков при представяне на законопроекта.
Из мотивите за въвеждане на механизма за разследване на главния прокурор:
