Последни новини
Home / Актуално / Този парламент не припознава съдебната система като приоритет, не желае да овладее корупцията по високите етажи

Този парламент не припознава съдебната система като приоритет, не желае да овладее корупцията по високите етажи

Defakto.bg
Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ

Повече от две години партиите са в постоянна предизборна кампания, което води до политическа нестабилност. Нещо повече, те буквално използват краткия живот на всеки пореден парламент за предимно популистки изказвания в желание да увеличат електоралната си подкрепа. И поради това биват изтиквани в ъгъла въпросите, свързани с назначенията в различните власти, за които поначало се изисква по-високо ниво на държавническа осъзнатост. Това казва в интервю за БТА директорът на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер.

По думите й тези въпроси се явяват и рискови за политиците, когато в навечерието на следващи избори се предложи лице за дадена позиция, което може да се окаже компрометирано.  Според директора на БИПИ подходът на работа трябва да е прагматичен и въпросите да бъдат поставени на масата – искаме ли да започнат истински процеси за ограничаване на корупцията, искаме ли реално довършване на реформата в съдебната система, искаме ли повече инвестиции в страната и осветени, а не сиви възможности за правене на бизнес? Защото всичко това е свързано и, ако отговорът на тези въпроси е положителен, то и на законодателно, и на изпълнително, и на съдебно ниво, колелото може много бързо да се завърти.

На въпрос кой е виновен, че през 2022 г. безпрецедентно  ВСС и Инспекторатът се оказаха с изтекъл мандат и непопълнена квота, а КС е с двама съдии по-малко, Гяурова-Вегертседер, казва:

За да сме максимално коректни, трябва да се каже, че мандатът на Инспектората и на главния инспектор изтекоха през март и април на 2020 г. На практика ИВСС вече работи повече от две години извън мандата си – срок, който надхвърля „разумния период“ след изтичане на мандата, както беше определен от проф. Янаки Стоилов в особеното му мнение по Дело №7/22 г. на КС. Друг е въпросът и колко работи.

Почти година е изтекла от непопълнената квота на КС и да подчертая, че това пак е квотата на парламента. При ВСС нещата са малко по-обозрими, защото неговият мандат изтече на 4 октомври 2022 г. и докато магистратите избраха своите представители, парламентът дори не отвори дебат за този избор. И в случая не става въпрос за вина, а по-скоро за умението да се носи политическа и институционална отговорност, когато става въпрос за изборите на лица на ключови за демократичното функциониране на държавата позиции. Отстрани наистина изглежда, че хората, които бяха депутати в 47-ото и в настоящото 48-о НС не разбират или се правят, че не разбират, че носят отговорност. Това е изключително притеснително, да не кажа опасно, защото осъзнатият отказ от реализиране на конституционно вменени задължения подкопава сериозно държавността и това, което с много усилия беше извоювано като демократичен стандарт през 30-те години преход.

За съжаление КС е съучастник в създалата се ситуация, защото чрез решението си по Дело №7 той на практика узакони този осъзнат отказ и предостави на депутатите юридически аргумент за безвремието, в което те се намират по отношение на мандатните органи, които трябва иначе да изберат. Повече от две години партиите са в постоянна предизборна кампания, което води до политическа нестабилност. Нещо повече, те буквално използват краткия живот на всеки пореден парламент за предимно популистки изказвания в желание да увеличат електоралната си подкрепа. И поради това биват изтиквани в ъгъла въпросите, свързани с назначенията в различните власти, за които поначало се изисква по-високо ниво на държавническа осъзнатост.

Има и нещо друго – тези въпроси се явяват и рискови за политиците, когато в навечерието на следващи избори се предложи лице за дадена позиция, което може да се окаже компрометирано.

Изглежда ли, че  този парламент не припознава съдебната система като приоритет

Категорично да, отговаря директорът на БИПИ! Ако погледнем законодателната му дейност, ще видим, че от началото на работата му до момента, единствените законопроекти, свързани със съдебната система, които минаха на първо четене и то в правна комисия, бяха на Законът за съдебната власт по отношение разширяване правомощията на Инспектората и разделянето на етичния кодекс на магистратите на два отделни – за съдии и за прокурори и следователи, и Закона за медиацията, чрез който се въвежда задължителна медиация по някои видове граждански и търговски дела, висящи пред съда.  Същевременно обаче, трябва да бъдат поздравени бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова и настоящият служебен министър Крум Зарков, които показаха на практика, че може да има институционална приемственост в изпълнителната власт и то в ключовото й правомощие – изготвянето на законопроекти.  Те отметнаха сериозен обем работа по дълго отлагани проблеми като личния фалит, възможността за ефективно разследване на главния прокурор, антикорупционната комисия и др. Техните усилия обаче бяха блокирани от парламента.

Както споменах, липсва дебат за избора на членове на ВСС от парламентарната квота, липсва и разговор за евентуални промени в Конституцията в частта за съдебната власт, нищо че за пръв път в този парламент беше създадена постоянна комисия по конституционни въпроси.

Единственият приоритет на този парламент е промяната в Изборния кодекс, а от опит знаем, че това е сигурен знак за предстоящи предсрочни избори. Същевременно в съдебната система има нужда от промени, но фактът, че такива се правеха на парче, доведе до една умора и сред магистратите и висока доза дезинтересираност от разговора за посоката на реформата, а това не е добър знак, защото припознаването и осъществяването на една реформа зависи от хората, които са пряко засегнати от нея.

 Според Биляна Гяурова,  най-важните законопроекти,  които трябва да гласува 48-ото НС са предвидените в Националния план за възстановяване и устойчивост, в който са изброени  законодателни промени, които, ако бъдат реализирани, ще тласнат държавата напред.

Специално в областта на правосъдието, което не случайно е в главата за бизнес развитие на НПВУ, промените са свързани с въвеждането на механизъм за носене на отговорност и отчетност от главния прокурор, въвеждането на задължителната медиация по някои, висящи в съда граждански и търговски спорове, промените, свързани със заповедното производство, въвеждането на института на личния фалит, пълното въвеждане на електронното правосъдие, преформатирането на Антикорупционната комисия и превръщането й в реално работещ орган по един безпристрастен начин, подобряване на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Т.е. налице е една законодателна програма, по която има достатъчно работа, но не съм убедена, че има достатъчно време и липсата на време идва от това, че в 48-ото НС отсъства разбирането за необходимостта от обединение в името на държавния интерес. Всяка от парламентарно представените политически сили смята, че нейният тесен политически интерес е държавният интерес, което, първо, е сериозна заблуда и, второ, губи ценно време и държавни ресурси. Резултатът е задълбочаващо се разединение сред обществото, намаляваща избирателна активност и екстремизъм.

 Дали след като мнозинството в НС отхвърли законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения и други закони в сферата на правосъдието  са застрашени да не минат?

Двата законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали и двата законопроекта за преструктуриране на Антикорупционната комисия са най-важните и неслучайно са сред първите законопроекти по НПВУ. „Отстрелването“ на този за защита на лицата, подаващи сигнали, разкри истинското лице на сегашния парламент. Изглежда, че в него няма автентично желание за овладяване на корупцията по високите етажи и за предоставяне на по-сериозна защита и закрила на лицата, подаващи сигнали и на техните близки. При това положение е логично да се опасяваме, че и други закони няма да минат.

Европейската комисия вече удължи срока до края на януари за приемането на този пакет, но аз и тук имам опасения, че срокът ще се спази. Не знам дали нашите депутати си дават сметка, че България като нетен получател на финансова подкрепа от ЕК трябва да бъде много по-активна в действията си, насочени към реализиране на принципите на доброто управление, каквито са прозрачността, отчетността, взаимния контрол и възпиране между властите – все неща, които могат да се задвижат през един отговорен законодателен процес. Уви, такъв в сегашния парламент липсва.

About De Fakto

Проверете също

На първо четене приеха правилата за независимо разследване на главния прокурор, предложени от правителството (обновена)

На първо четене Народното събрание прие промените в НПК,  с които се въвежда механизъм за …

СЕС: Събирането на биометрични и генетични данни от всяко обвиняемо лице, противоречи на защитата на личните данни

Системното събиране за полицейска регистрация на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.