DeFakto.bg DeFakto.bg
За нанесени неимуществени вреди Софийски градски съд осъди банка, която е разкрила банкова тайна в удостоверение, поискано от съда. С решение на съдия Галя Вълкова банката е осъдена да плати 2000 лева заедно със законната лихва за преживени притеснения от ищеца.
Делото е образувано по искова молба на бившия кмет на община Родопи Йордан Шишков срещу Инвестбанк АД, с която е предявен иск за непозволено увреждане по чл.45, вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 25 010 лв. – част от общо дължимата сумата от 200 000 лв., плюс законната лихвата.
Съдът е категоричен, че банката противоправно е разкрила банкова тайна, данъчна и осигурителна информация, но намалява значително обезщетението заради смегчаващите вината й обстоятелства.
Случаят
Бившият специализиран аплелативен наказателен съд издава съдебно удостворение на Йордан Шишков, за да се снабди от банката с обща информация за дължими лихви и такси по инвестиционен кредит, необходима по висящо наказателно дело пред съда. Изисканите данни били подробно описани, но вместо поисканата информация, банката предоставя друга, за която съдът не е издал разрешение за оповестяване и която няма нищо общо с тази която е нужна по висящото съдебно производство.
Така например съдът е поискал информация какви са били всички лихви и такси за инвестиционни кредити, отпускани за определени срокове и периоди, включително и обичайният технологичен срок за разрешаването им от банката, считано от постъпване на всички документи в банката за срок на погасяване на главницата от 10 години, какви са били месечните вноски, които е трябвало да се плащат за описаните срокове и крайният срок на издължаване на изтеглен инвестиционен кредит с посочените в удостоверението главници според тарифите на банката и т.н.
Изненадващо получената от съда информация била различна от поисканата. Както установява съдът, удостоверението от банката не включвало поисканите данни, а други, за които съдът не е искал информация и не е давал разрешение за оповестяването им. Неисканата информация включвала данни, че на ищеца са издадени дебитни карти (четири) с номера на всяка от тях, дата на регистрацията, които не се били активни към датата на издаване на удостворението. Както и за три кредитни карти с номер на всяка кредитна карта, лимит, дата и пр., които също не са били активни към датата на удостоверението. Посочен е и договор за кредит с размер, цел, усвояване и погасителен план, данни за редовност на обслужване и обезпечение, банкови сметки с посочен вид, №, валута и дати на откриване и закриване и др. Съдът научил, че ищецът бил кредитополучател по два договора за потребителски кредит за текущи нужди, и двата с обезпечение залог на работна заплата, както и че е бил титуляр на една депозитна сметка в евро и др.
Ищецът:
Непредоставянето на изисканата от съда информация е създало пречки за подсъдимия да докаже твърденията си в наказателния процес и по този начин банката е подпомогнала прокуратурата в негова вреда, пише в исковата му молба. Твърди, че участието на община Родопи в наказателния процес е създало възможност политически опоненти на ищеца да разпространят и злоупотребят с разкритата информация.
В нея Йордан Шишков казва, че банката е нарушила както българското законодателство, така и чл. 8 ЕКПЧ и Регламент 2016/679, като без разрешение е разкрила банкова тайна, лични данни, данъчна и осигурителна информация. Както и данни от преди повече от 10 години, които е следвало да бъдат унищожени, а не съхранявани. В резултат от противоправното поведение на банката, той е претърпял неимуществени вреди – у него се породило недоверие в банковата система в страната, стрес и съмнение поради разкриване на банкова тайна, лични, данъчна и осигурителна информация, опасение разкритата информация да не повлияе на съдебния състав по наказателното дело, притеснение поради възможността за измами и злоупотреби от страна на трети лица с личните данни и т.н.“
Претендира обезщетение от банката в размер на 25010 лв. – част от общо дължимата сумата от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Банката:
Твърди, че съдържанието на удостоверението не съставлява банкова тайна, не са разкрити лични данни и информацията не е следвало да бъде унищожавана; удостоверението не засяга личната, банкова и осигурителна сфера, както и правото на собственост и на неприкосновеност на личните данни и не би могло да доведе до претърпяване на неимуществени вреди. Освен това информацията не е станала публично достояние, а на орган на власт, като са били предназначени само да съда.
СГС: Всеки отговаря за вредите, които е причинил с възложена работа
СГС установява, че информацията в удостоверението от банката по никакъв начин не съответства на информацията, за която е издадено съдебното удостоверение. Напомня, че според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В решението е отбелязано, че според чл. 62, ал. 2 ЗКИ банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. От текста на разпоредбата следва, че само информацията за банкова сметка, номер на банкова карта, регистрация и валидност на същата, кредитен лимит по кредитна карта, не са банкова тайна.
Информацията, обаче, за месечната погасителна вноска по двата потребителски кредита, редовно погасяване, дата на усвояване и погасяване са свързани с операции по сметки на ищеца по двата кредита и отговаря на изискването за банкова тайна.
След като банката е издала удостоверението с информация, която не съответства на тази, за която е издадено съдебното удостоверение, разкриването на посочената информация, представляваща банкова тайна, не е станало въз основа на съдебното удостоверение, посочва съдът.
Следователно, казва той, е нарушено задължението за неразкриване на банкова тайна, установено в Закон за кредитните институцици (ЗКИ).
Банковите сметки са определени за данъчна и осигурителна информация с разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), посочва още съдът. „Удостоверението в частта за кредитни карти, депозитни и разплащателни сметки съдържа такава информация, е отбелязва решението. Според чл. 73 от ДОПК изискването за пазене в тайна на данъчната и осигурителната информация важи и за банковите служители. След като банката е издала удостоверението с информация, която не съответства на тази, за която е издадено съдебното удостоверение, разкриването на информацията не е станало въз основа на съдебното удостоверение.
Следователно, нарушено е задължението за неразкриване на данъчна и осигурителна информация, установено в ДОПК, приема съдът.
И още: Номерът на банковата сметка, нейният вид – разплащателна, депозитна, спестовна, набирателна, акредитивна, ликвидационна и др. на едно физическо лице, при наличие на данни, които позволяват идентифициране на титуляра, представлява лични данни. В конкретния случай, удостоверението съдържа трите имена и ЕГН на лицето, което определено го идентифицира и номерата на банковите сметки на ищеца представляват лични данни, посочва съдебното решение.
Смегчаващите обстоятелства
СГС установява, че АСНС в откритото съдебно заседание е констатирал, че издаденото удостоверение от банката съдържа информация, която съдът не е изисквал и не засяга предмета на делото, но не е прочел съдържанието на удостоверението. Следователно, ако в съдебна зала са присъствали трети лица те е нямало как да разберат какво е съдържанието на удостоверението, приема СГС. Не установява също данните в удостоверението да са станали достъпни на лица, различни от съда и прокурора по наказателното дело, които от своя страна като длъжностни лица имат задължения за неразгласяване на информацията, която са получили при изпълняване на служебните си задължения.
Отделно, сочи съдията, тъй като оповестените сметки са били закрити, не се доказва причинно-следствена връзка между поведението на банката и притесненията на ищеца, че трети лица ще злоупотребят с информацията в удостоверението и ще го изнудват.
Съдът е категоричен, че по делото е доказано противоправно деяние на банката за разкриване на банкова тайна, данъчна и осигурителна информация не по установения ред, но при определяне на размера на обезщетението зачита смегчаващите обстоятелства – че става дума за разкриване на информация за банкови сметки и карти, които към датата на издаване на удостоверението са били закрити, че не е доказано трети лица да са имали достъп до тази информация, както и че съдът и прокурорът имат задължение да неразкриване на информация, станала им известна в кръга на упражняваните от тях функции.
При съобразяване на тези факти съдът счита, че обезщетение от 2000 лв. обезщетява в пълна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отхвърля иска за разликата до 25010 лв. до пълния предявен размер, частично от общо дължимата сума от 200 000 лв. „Поради частично уважаване на главния иск следва да се присъди законна лихва върху присъдената сума, считано от 18.05. 2020 г. (когато е депозиран препис на изготвеното удостоверение пред АСНС) до окончателното плащане„, посочва съставът на СГС.
Присъжда на ищеца 112 лв. съдебни разноски, а на банката 1 177,87 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано.
