Последни новини
Home / Актуално / СЮБ: Гл. прокурор упражнява вътрешен надзор за законност само над прокурорите, не и над други органи

СЮБ: Гл. прокурор упражнява вътрешен надзор за законност само над прокурорите, не и над други органи

Defakto.bg
Владислав Славов, председател на СЮБ, бивш конституционен съдия, председател на ВАС и зам. главен прокурор

Основателно е Конституционният съд да уважи искането на правителството за  установяване на противоконституционност  на разпоредби от Закона за съдебната власт, които дoпycĸaт прокуратурата  да  възлага  на съответните органи  „дeйcтвия“, „и peвизии“ , както – „или дpyгo зaĸoнoнapyшeниe“, с които, се  разширява недопустимо кръга от правомощия на  обвинението.    Това е позицията на  Съюза на юристите в България,   изразена в становището до КС  по дело №18,  подписано от председателя му Владислав Славов.

Правомощията на прокуратурата са концентрирани и насочени преди всичко в подпомагане осъществяването на наказателното правораздаване чрез качествено разследване и законосъобразен обвинителен акт, се казва в становището.  Допълнителните правомощия, посочени в Закона за съдебната власт, не са предвидени в основния закон.  „В случая, с посочените допълнения обикновеният законодател е допълнил правомощията на прокуратурата над тези, установени от Конституцията, което ги прави противоконституционни„, категорични са от СЮБ.

Публикуваме го без редакторска намеса. Още по темата тук
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

С определение на Конституционния съд на Република България от 15.11.2022 г. на Съюза на юристите в България е отправена покана да даде писмено становище по конституционно дело № 18/2022 г.,

Актуалното искане на Министерския съвет, допуснато за разглеждане по същество, е установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия“, „ и „ревизиите“ и т.6 от ЗСВ, в частта относно думите „или друго законно нарушение“.
В основата на искането е спорът относно компетентността на прокуратурата, регламентирана в КРБ и ЗСВ.
Според чл. 126, ал. 2 КРБ, главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Разпоредбата несъмнено сочи, че конституционните правомощия на главния прокурор имат за пряк и непосредствен обект само дейността на прокурорите, но не и върху дейността на други органи. От тази гледна точка, конституционната функция на главния прокурор, по естеството си съставлява вътрешен, надзор за законност в системата на прокуратурата, подобно на надзорната функция на ВКС (чл. 124 КРБ) и ВАС (чл. 125 КРБ), спрямо съдилищата.
Съгласно чл. 127 КРБ, прокуратурата следи за спазване на законността чрез конституционните правомощия, посочени в т. 1 – 6 на същата разпоредба.

По своя характер и съдържание тези правомощия могат да се обособят в три основни функции както следва:
I.  Обвинителна функция чрез следните правомощия: 1. извършване на разследване; 2. Привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление; 3. Поддържане на обвинението пред съда по НОХ дела.

II. Контролна функция 1. Процесуално ръководство върху разследването; 2. Надзор за законност при провеждане на разследването; 3. Надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.
III.  Превантивна функция: 1. Предприемане на действия за отменяване на незаконосъобразни актове; 2. Участие в разглеждането на граждански и административни дела, ако това е предвидено по закон.
От изложеното дотук се вижда, че според Конституцията правомощията на прокуратурата са концентрирани и насочени преди всичко в подпомагане осъществяването на наказателното правораздаване чрез качествено разследване и законосъобразен обвинителен акт. С други
думи, като основна за прокуратурата се явява обвинителната функция.

Логична последица от упражняване на тази функция се явяват правомощията включени в контролната функция. До тук става въпрос за приложение и контрол върху приложението на наказателни норми от материалното и процесуалното право.

Извън наказателната материя на прокуратурата са предоставени две правомощия, които се упражняват само когато това е предвидено в закон –
предприемане действия за отмяна на незаконосъобразни актове и участие в разглеждането на административните и граждански дела.

Никъде в правомощията на прокуратурата, регламентирани в чл. 127 КРБ не се сочи възможност за упражняване на т.н. „общ надзор“ по  Конституцията на НРБ от 1971 г. И това е съществената отлика в компетентността на прокуратурата по предходната и настоящата конституция. Ако направим анализ на компетентността на прокуратурата по ЗСВ ще констатираме следното:
Съгласно чл. 136, ал. 6 ЗСВ с известни незначителни допълнения, с пояснителен характер се възпроизвежда разпоредбата на чл.126, ал. 2 КРБ.
В чл. 138, т. 1-10 ЗСВ се детайлизират организационните, ръководните, контролните и процесуалните правомощия на главния прокурор по нормата на чл. 126, ал. 2 КРБ.
На тази основа са наложителни две бележки: Първата е че взаимодействието на прокуратурата с други органи и то само с отношение към борбата с престъпността се осъществява от главния прокурор на централно ниво и то само по две линии:

а) чрез създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване под професионалното ръководство на прокурор (чл. 138, т. 8 ЗСВ);

б) чрез издаване на съвместни инструкции относно реда и показателите за информация, както и за други дейности във връзка с борбата с
престъпността съвместно с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на отбраната (чл. 138, т.9. ЗСВ).

От това следва, че нито КРБ, нито ЗСВ възлагат друга съвместна дейност на прокуратурата, вкл. и контролна с други ведомства, освен тези свързани с разследването.
Втората бележка произтича от съдържанието на чл. 138а, ал. 2 ЗСВ. Съгласно тази разпоредба „по искане на НС или по своя инициатива главният прокурор внася в НС и други доклади за дейността на прокуратурата, по приложението на закона, противодействието на престъпността и реализиране на наказателната политика. Съдържанието на докладите, изготвени от прокуратурата и внесени в НС сочи категорично на дейност, свързана с противодействието на престъпността и реализацията на наказателната политика. Този аргумент е страничен (косвен), но напълно достатъчен да се направи изводът, че същността основна дейност на прокуратурата е приложението на норми от наказателното материално и процесуално право и то срещу виновни физически лица и не съставлява въобще правоприложение извън сферата на наказателното законодателство.

В чл. 145, ал 1, т. 3 ЗСВ, правомощията на прокуратурата по чл. 127, т. 5 КРБ е допълнено с израза „и действия“ както и „и ревизии“.

Тези допълнителни правомощия не са предвидени в основния закон.

Аналогично е положени при разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т.6 ЗСВ относно добавения израз „или други закононарушения“.
Когато се касае за компетентност на съответните органи тя трябва да бъде ясна и несъмнено регламентирана, за да се осигури законосъобразното й упражняване.
            Конституционно установените органи имат конституционно определена компетентност, която не може да се променя без изменение на
Конституцията.

Компетентността съдържа функциите и правомощията на съответните органи и индивидуализира всеки орган в съответната система.
Валидното упражняване на правомощията задължително предполага надлежно предоставена компетентност. Липсата на съответната компетентност води до нищожност на постановения акт.
В случая, с посочените допълнения обикновеният законодател е допълнил правомощията на прокуратурата над тези, установени от Конституцията, което ги прави противоконституционни.
По изложените съображения искането на Министерския съвет допуснато за разглеждане по същество е основателно и следва да бъде уважено.

About De Fakto

Проверете също

След 14 г. приеха правилата за независимо разследване на главния прокурор, предложени от правителството (обновена)

На първо четене Народното събрание прие промените в НПК,  с които се въвежда механизъм за …

СЕС: Събирането на биометрични и генетични данни от всяко обвиняемо лице, противоречи на защитата на личните данни

Системното събиране за полицейска регистрация на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.