Последни новини
Home / Актуално / СЮБ: Гл. прокурор упражнява вътрешен надзор за законност само над прокурорите, не и над други органи

СЮБ: Гл. прокурор упражнява вътрешен надзор за законност само над прокурорите, не и над други органи

Defakto.bg
Владислав Славов, председател на СЮБ, бивш конституционен съдия, председател на ВАС и зам. главен прокурор

Основателно е Конституционният съд да уважи искането на правителството за  установяване на противоконституционност  на разпоредби от Закона за съдебната власт, които дoпycĸaт прокуратурата  да  възлага  на съответните органи  „дeйcтвия“, „и peвизии“ , както – „или дpyгo зaĸoнoнapyшeниe“, с които, се  разширява недопустимо кръга от правомощия на  обвинението.    Това е позицията на  Съюза на юристите в България,   изразена в становището до КС  по дело №18,  подписано от председателя му Владислав Славов.

Правомощията на прокуратурата са концентрирани и насочени преди всичко в подпомагане осъществяването на наказателното правораздаване чрез качествено разследване и законосъобразен обвинителен акт, се казва в становището.  Допълнителните правомощия, посочени в Закона за съдебната власт, не са предвидени в основния закон.  „В случая, с посочените допълнения обикновеният законодател е допълнил правомощията на прокуратурата над тези, установени от Конституцията, което ги прави противоконституционни„, категорични са от СЮБ.

Публикуваме го без редакторска намеса. Още по темата тук
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

С определение на Конституционния съд на Република България от 15.11.2022 г. на Съюза на юристите в България е отправена покана да даде писмено становище по конституционно дело № 18/2022 г.,

Актуалното искане на Министерския съвет, допуснато за разглеждане по същество, е установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия“, „ и „ревизиите“ и т.6 от ЗСВ, в частта относно думите „или друго законно нарушение“.
В основата на искането е спорът относно компетентността на прокуратурата, регламентирана в КРБ и ЗСВ.
Според чл. 126, ал. 2 КРБ, главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Разпоредбата несъмнено сочи, че конституционните правомощия на главния прокурор имат за пряк и непосредствен обект само дейността на прокурорите, но не и върху дейността на други органи. От тази гледна точка, конституционната функция на главния прокурор, по естеството си съставлява вътрешен, надзор за законност в системата на прокуратурата, подобно на надзорната функция на ВКС (чл. 124 КРБ) и ВАС (чл. 125 КРБ), спрямо съдилищата.
Съгласно чл. 127 КРБ, прокуратурата следи за спазване на законността чрез конституционните правомощия, посочени в т. 1 – 6 на същата разпоредба.

По своя характер и съдържание тези правомощия могат да се обособят в три основни функции както следва:
I.  Обвинителна функция чрез следните правомощия: 1. извършване на разследване; 2. Привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление; 3. Поддържане на обвинението пред съда по НОХ дела.

II. Контролна функция 1. Процесуално ръководство върху разследването; 2. Надзор за законност при провеждане на разследването; 3. Надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.
III.  Превантивна функция: 1. Предприемане на действия за отменяване на незаконосъобразни актове; 2. Участие в разглеждането на граждански и административни дела, ако това е предвидено по закон.
От изложеното дотук се вижда, че според Конституцията правомощията на прокуратурата са концентрирани и насочени преди всичко в подпомагане осъществяването на наказателното правораздаване чрез качествено разследване и законосъобразен обвинителен акт. С други
думи, като основна за прокуратурата се явява обвинителната функция.

Логична последица от упражняване на тази функция се явяват правомощията включени в контролната функция. До тук става въпрос за приложение и контрол върху приложението на наказателни норми от материалното и процесуалното право.

Извън наказателната материя на прокуратурата са предоставени две правомощия, които се упражняват само когато това е предвидено в закон –
предприемане действия за отмяна на незаконосъобразни актове и участие в разглеждането на административните и граждански дела.

Никъде в правомощията на прокуратурата, регламентирани в чл. 127 КРБ не се сочи възможност за упражняване на т.н. „общ надзор“ по  Конституцията на НРБ от 1971 г. И това е съществената отлика в компетентността на прокуратурата по предходната и настоящата конституция. Ако направим анализ на компетентността на прокуратурата по ЗСВ ще констатираме следното:
Съгласно чл. 136, ал. 6 ЗСВ с известни незначителни допълнения, с пояснителен характер се възпроизвежда разпоредбата на чл.126, ал. 2 КРБ.
В чл. 138, т. 1-10 ЗСВ се детайлизират организационните, ръководните, контролните и процесуалните правомощия на главния прокурор по нормата на чл. 126, ал. 2 КРБ.
На тази основа са наложителни две бележки: Първата е че взаимодействието на прокуратурата с други органи и то само с отношение към борбата с престъпността се осъществява от главния прокурор на централно ниво и то само по две линии:

а) чрез създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване под професионалното ръководство на прокурор (чл. 138, т. 8 ЗСВ);

б) чрез издаване на съвместни инструкции относно реда и показателите за информация, както и за други дейности във връзка с борбата с
престъпността съвместно с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на отбраната (чл. 138, т.9. ЗСВ).

От това следва, че нито КРБ, нито ЗСВ възлагат друга съвместна дейност на прокуратурата, вкл. и контролна с други ведомства, освен тези свързани с разследването.
Втората бележка произтича от съдържанието на чл. 138а, ал. 2 ЗСВ. Съгласно тази разпоредба „по искане на НС или по своя инициатива главният прокурор внася в НС и други доклади за дейността на прокуратурата, по приложението на закона, противодействието на престъпността и реализиране на наказателната политика. Съдържанието на докладите, изготвени от прокуратурата и внесени в НС сочи категорично на дейност, свързана с противодействието на престъпността и реализацията на наказателната политика. Този аргумент е страничен (косвен), но напълно достатъчен да се направи изводът, че същността основна дейност на прокуратурата е приложението на норми от наказателното материално и процесуално право и то срещу виновни физически лица и не съставлява въобще правоприложение извън сферата на наказателното законодателство.

В чл. 145, ал 1, т. 3 ЗСВ, правомощията на прокуратурата по чл. 127, т. 5 КРБ е допълнено с израза „и действия“ както и „и ревизии“.

Тези допълнителни правомощия не са предвидени в основния закон.

Аналогично е положени при разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т.6 ЗСВ относно добавения израз „или други закононарушения“.
Когато се касае за компетентност на съответните органи тя трябва да бъде ясна и несъмнено регламентирана, за да се осигури законосъобразното й упражняване.
            Конституционно установените органи имат конституционно определена компетентност, която не може да се променя без изменение на
Конституцията.

Компетентността съдържа функциите и правомощията на съответните органи и индивидуализира всеки орган в съответната система.
Валидното упражняване на правомощията задължително предполага надлежно предоставена компетентност. Липсата на съответната компетентност води до нищожност на постановения акт.
В случая, с посочените допълнения обикновеният законодател е допълнил правомощията на прокуратурата над тези, установени от Конституцията, което ги прави противоконституционни.
По изложените съображения искането на Министерския съвет допуснато за разглеждане по същество е основателно и следва да бъде уважено.

About De Fakto

Проверете също

Съдия Лозан Панов: Как секретни данни за евентуално престъпление на и.ф. главен прокурор Сарафов, се оказаха в подчинената му прокуратура?!

 По какви причини Инспекторатът към ВСС досега не е проверявал Софийска градска прокуратура и как …

Галина Захарова, председател на ВКС: Няма как да се оправдаваме, че не сме знаели за случващото се в съдебната система

Мрежите за влияние трябва да се разследват едновременно Работата на прокуратурата е засенчена от съмнения …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.