Последни новини
Home / Актуално / Състав на ВКС спря дело и поиска тълкуване на въпроса: имат ли право ЮЛ на обезщетение за морални вреди

Състав на ВКС спря дело и поиска тълкуване на въпроса: имат ли право ЮЛ на обезщетение за морални вреди

Defakto.bg

Как един откраднат автомобил на търговско дружество преди осем години изкачи върховете на правораздаването

Съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС предлага на общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховният касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?  Това става ясно от решението на съдиите Веска Райчева, Геника Михайлова и Анелия Цанова, с което те спират производство образувано по касационни жалби на „Юропкар Аутофермийтунг“ и на ПРБ заради противоречива съдебна практика.

По делото дружеството  иска отмяна на част решение на АС – София, с което съдът е присъдил по-нисък от претендирания размер на обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени от прекомерно задържане автомобил като веществено доказателство.  Сред поставените въпроси за допускане на касация е и питането: Кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС – дали националните такива или стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл.6§1 от ЕКЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок?“.

Прокуратурата възразява срещу искането на дружеството и сочи  съображения за недопускане на касационен контрол.   Иска и  отмяна на решението на АС в частта, с която е осъдена да заплати имуществени и неимуществени вреди на „Юропкар Аутофермийтунг“. Сред поставените въпроси за допускане до касация, ПРБ пита: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД при хипотезата на чл.2б, ал.1 ЗОЗДОВ, вр. чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС..

 

Фактите по делото

„Юропкар Аутофермийтунг“ ГмбХ  е търговско дружество с предмет на дейност отдаване под наем и лизинг на МПС. То е   собственик на „процесния“ лек автомобил, който е закупен като нов през 2013 г.  През 2014 г. превозното средство е откраднато, а през 2015 г. е открито,  като е образувано наказателно производство в Районна прокуратурата – Карлово. Намереният лек  автомобил е приобщен като веществено доказателствено средство по делото, а прокуратурата отказав да го върне, въпреки  молбите на дружеството в периода от  м.09.2015 г. до м.04.2018 г.

С оспореното пред ВКС решение,  АС София присъжда обезщетение от 73 946,02 лв. за имуществени вреди, заради пропуснати ползи, както и сумата от 5000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, понесени от държавната фирма. „Ако  превозното средство е било върнато веднага след отпадане на нуждата от него в наказателното производство, ищецът би могъл да реализира доход от наем или лизинг на вещта“, мотивират се апелативните съдии.

Върховните съдии изразяват съгласие с изводите на АС, че Прокуратурата носи отговорност по предявения иск, тъй като осъществява  надзор и ръководство в досъдебната фаза на наказателния процес.  Посочват, че оценката на въззивния съд е правилна що се отнася до изводите й за „неприключило в разумен срок наказателно производство, което се дължи на безздействие да бъде изготвен и внесен  в съда обвинителен акт, както и тези, че с действията по задържане на автомобила като веществено доказателствено средство са засегнати правата на действителния собственик.

Солидаризира се с изводите на АС – София, че  държавното дружеството е търпяло вреди, които са  в пряка връзка с незаконното задържане на автомобила  в размер на средния месечен пазарен наем от 2 310,83 лв. без ДДС. “ С иззетият лек автомобил са извършени необходимите следствени действия и неговото връщане не би затрудни разкриването на обективната истинаОтказът е незаконен и пряко е засегнал гражданското право на собственика да се ползва от лекия автомобил“,  сочи   ВКС като приема решението за отсъдените имуществени вреди на дружеството.

Прискърцването

Като присъжда и обезщетение за морални (неимуществени) вреди,  Апелативен съд – София  отхвърля като неоснователни  оплакванията на прокуратурата срещу първоинстанционното решение на СГС,  присъдило същото обезщетение.  Посочва, че  разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане, тъй като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.  Позовава се на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ,   че се претендира обезщетение за забавено правосъдие по висящо наказателно производство, както и на практиката на ЕСПЧ, според която съществува „силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на делото  причинява неимуществени вреди както относно вредите на физически, така и относно вредите на юридически лица“. 

Препъникамъкът – противоречива съдебна практика

 

ВКС определя като правно значими решаващите изводи на АС – София при определяне на обезщетението  за морални вреди.  Но  заключава, че  те  не отговарят на  принципния въпрос може ли да се  присъжда обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица.
Решението на ВКС изобилства от примери, които очертават значително надмощите на решения „за“ присъждане на неимуществени щети на ЮЛ.

Едно обаче се е отклонило от  наложената  практика  и става препъникамък за изхода на делото.

Моралните вреди нямат имуществена стойност

 

      С решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 625/2008г. е даден отрицателен отговор на въпроса  като е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД на юридическо лице – търговец е лишено от основание в закона, посочва ВКСПо въпросното дело състав на ВКС е приел, че претърпените от търговеца – юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, „но поради безспорно паричния му еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен характер, което само по себе си изключва приложението на чл.52 ЗЗД“.

Посочено е още, „че самият общопризнат смисъл вложен в понятието „неимуществени вреди“ налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно – парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице – търговец“.

Във въпросното решение е наложена тезата, че  неимуществените вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия,  като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е неприложимо към юридическото лице, дори и той да е търговец, цитира съдебният състав изводи от решението.

 

Обратни решения:  ЮЛ  търпят неимуществени вреди, които се обезщетяват 

В четири други решения и едно определение,  ВКС е застъпвал обратно становище, според което правото допуска възмездяване на ЮЛ за претърпени неимуществените вреди на ЮЛ.

В решение № 274/18 от 18.03.2019г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5120/2017 г. и в решение № 29 от 10.03.2020г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1690/2019г., по допуснат касационен контрол по приложението на чл.49 ЗЗД и чл.52 ЗЗД на  въпроса  търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации като юридически лица, изразени чрез средствата за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им, е даден положителен отговор.

В решение на  ВКС, ІІІ г.о. решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 5120/17 г., на въпрос  дали действащото вътрешно обективно правно допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени вреди, след като и юридическите лица са носители на неимуществени права, съдът в мнозинството си е отговорил положително- юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им.

В постановеното по чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение № 400/26.11.2013г. на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д. № 6155/2013г. е прието, че разпоредбата на чл.45 ЗЗД не съдържа ограничение относно страните в правоотношението, възникнало от непозволено увреждане – всеки е длъжен за поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице. Липсва основание за изключване възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби на закона, вкл. и чл.52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди.

В решение № 35 от 12.08.2022г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3901/2018г., при отговора на допуснатия в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос за критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за претърпени от юридически лица неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове, действия/бездействия на държавата, Върховният касационен съд е споделил тази практика.

Решението

Въпреки значителния превес на решенията, които допускат репарации за неимуществени вреди на юридическите лица, наличието на едно противоположно е показателно, че върховните съдии  нямат единна практика по въпроса, а това  най- малко е  повод за оспорване на решенията на съдилищата, когато присъждат или отказват възмездяване  на морални вреди на ЮЛ.

С тези и ред други съображения,  съставът на  ВКС стига до извода, че  са налице условията за спиране  на производството. ( чл.292 ГПК.)

Решението на правния въпрос се обуславя от отговора на въпроса, по който е налице противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в посочените решения и определение по чл.274, ал.1, т.3 ГПК, при което противоречие следва да се предложи на Общото събрание на гражданската и търговската колегии да постанови тълкувателно решение по изведения правен въпрос:  Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“ 

Определението на съда е окончателно.  Няма спор, че съдебната практика трябва да е последователна и предвидима. Междувпрочем, ако Тълкователното дело бъде образувано, а вероятно това ще стане, е възможно  всички дела за неимуществени обезщететения, заведени срещу прокуратурата, също да бъдат спирани. По въпроса също има противоречива съдебна практика.

   Епилог

Така,  при безусловно признато незаконно задържане на новичкия автомобил, закупен през 2013 г. откраднат през 2014 .г. ,  намерен през 2015 г. и държан като веществено докзателство  години след това,  осем години по-късно  на  „Юропкар Аутофермийтунг“  ще продължава  да чака финал  на делото си,  докато  съдопроводството реши  своите правни проблеми.  При две съдебни решения,  които са  му признали обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, случаят се оказва подходящ  да се  чуе последната дума и на  голямото жури на ВКС.

Търговското дружеството  може да се гордее,  че злополучията му с автомобила са отнесени до най-високото ниво на правораздаването.  Не са прави онези, които изразяват  съжаления,  че открадният  автомобил  е бил търсен и намерен по реда на закона, вместо от едни услужливи момчета.   Сложни работи.

About De Fakto

Проверете също

Очаква се позиция на Съдийската колегия по сигнала на съдия Мирослав Петров срещу прокурорска проверка на делата му

Очаква се днес Съдийската колегия на ВСС да се произнесе по сигнала на съдия Мирослав …

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.