
14 г. след делото „Колеви“, въпросът за независимото разследване на гл. прокурор продължава да тъпче на място
След почти 6-часово заседание депутатите от правната комисия в парламента отложиха гласуването на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс и ЗСВ, които предвиждат създаване на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образуват досъдебни производства, мерки за ограничаване на влиянието на главния прокурор във ВСС и повече права за жертвите на престъпления. Отлагането стана по предложение на председателя на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ, за да бъде изслушан на следващото заседание главният прокурор Иван Гешев, който в момента е в Турция и е поискал поискал лично да изложи становище.
Само от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се обявиха против отлагане на гласуването заради Гешев.
Милен Матев, Мирослав Иванов и Надежда Йорданова обърнаха внимание, че при обсъждането на първо четене на промените в НПК са присъствали и са се изказали трима от заместниците на Иван Гешев.
Така, предсказуемо, за пореден път бе намерена причина за отлагане на решението за неизбежния механизъм за въвеждане на независимо разследване на главния прокурор, в случай на извършено престъпление. Не се разбра какви са позициите на депутатите, техните изказвания също бяха отложени.
Експертите на Венецианска комисия и на Съвета на Европа може да са окажат сащисани от критиките на представители на ВСС, на ПРБ и следствието срещу въвеждане на механизъм за отговорност на главния прокурор по техни препоръки. В сряда комисията разгледа накуп шест законопроекта за промени в НПК и ЗСВ на кабинета, на „Демократична България, „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“.
В центъра на дебата се очерта законопроектът на правителството, получил одобрението на европейски институции, преди внасянето му в Народното събрание, както и този на ДБ, който предлага идентични решения по проблемния въпрос за липсата на независимо разследавен на главния прокурор.
„Промените не се свеждат само до правилата за отговорността на главния прокурор , те са много по – големи и с тях се отговаря решават проблеми по осъдителните решения на „Великова“ и „Колев“, довели до над 70 осъждания но България, каза министър Крум Зарков. Той представи правителствения законопроект и подчерта, че в него са съобразени забележките на Венецианската комисия, която препоръча предложенията, внесени от МС в законопроекта за промените в НПК и ЗСВ, получил одобрение от Съвета на Европа. “
Искаме истинско, а не медийно правосъдие. Този законопроект, предвиждащ създаване на механизъм за разследване на главния прокурор, не цели нищо да овладява, нищо да нарушава, а напротив – да даде отговори на въпроси, които ги няма, отбеляза мънистърът.
„Българският политически дебат за съдебната власт ще може най-сетне да напредне, България ще има всички основания да счита, че е изпълнила каквото е по силите й спрямо поетите ангажименти и от България в международен план ще бъде свалено петно, а за българските граждани ще бъде ясно най-сетне, че никой не е над закона„, каза още Зарков.
Надежда Йорданова напомни, че България е обект на три мониторингови механизма. Освен за сътрудничество и взаимопомощ и хоризонталния за върховенство на правото, България е обект на мониторинг и от Съвета на Европа. „Този елемент се пропуска от фокуса на общественото внимание, но това е един от белезите, по който нашите партньори ни преценяват за следващ етап на нашата интеграция, особено по темата Шенген„, посочи Йорданова. Механизмът за отговорността на главния прокурор е гаранция, че няма да има нито един български гражданин над закона, отбеляза тя.
Председателят на комисията по правни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ) още в началото на заседание завяви страхове, че „изборът е между чума и холера“ и потвърди подозрението, че до гласуване няма да се стигне. В единия случай депутатите могат бързо да приемат поправките и да бъдат обвинени за прибързано законодателство, което не е достатъчно детайлно обсъдено, а в другия – да се обсъдят подробно и детайлно, но да бъдат обвинени в саботиране на плана за възстановяване и устойчивост.
На заседанието гостуваха предствители на ВСС – Боян Магдалинчев, Вероника Имова, Пашкунова, Огнян Дамянов, заместниците на главния прокурор Гешев , директорът на НСлС Борислав Сарафав, Димитър Вълчев от Висшия адвокатски съвет, както и проф. Пламен Панайов и доц Ива Пушкарова, като представители на академичната общност. От неправителствените организаци присъстваха представители на „Правосъдие на всекит“, БИПИ и др. Председателят на НС Вежди Рашидов даже откри заседанието, на което бяха поканени и представители на европейските посолства, които видях 6 часа по – късно как отново нищо не се случва.
Венецианската комисия не може да ни реши проблемите
Така Вероника Имова от ВСС коментира предложенията за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор . „ Тези фигури, които ще разследват главния прокурор, които МС предлага, като че ли придават извънреден характер на това разследване, каза тя в продължително изказване за предложения механизъм. „Най-общо ВСС не е съгласен наказателен съдия да става прокурор и да поема разследването на тези престъпления. Това е така, защото според Конституцията съдиите правораздават, а прокурорите следят за спазване на законността. Т.е. има коренна разлика между двете професии, което предизвиква опасения от практическо естество“, обобщи Имова. Според ВСС разследването на престъпления, извършени от главния прокурор и неговия заместник, може да се осъществява от всеки един обвинител, както прие и Конституционният съд.
Кадровиците се обявиха и срещу съдебния контрол на отказите на прокуратуата да образува дела, защото така ще бъдат натоварени съдилищата. Налице е риск от блокиране на малките съдилища, ако те се произнесат по отказите на прокуратурата, каза Цветинка Пашкунова. Има съдилища с по двама трима съдии и ще се стигне до там не могат да образуват съдебни състави, каза тя.
ВСС е против служители на МВР, определени от вътрешния министър, да поемат тези разследването на гл.прокурор, а не следователите, както е в момента. Ако МВР се занимава с тези дела, това означава поставяне в зависимост от изпълнителната власт, изтъкнаха изказващите се. От изявлението на Боян Магдалинчев се разбра, че ВСС е против предлаганото ограничение, според което действащи прокурори и съдии не бива да бъдат избирани от парламентарата квота, а на тяхно място да се предпочетат хабилитирани преподватели и учени, което било дискириминация.
Магистратите са уморени от постоянни реформи, заяви ѝОгнян Дамянов. Попита защо се предвижда отговорност и за заместника на главния прокурор, след като в решението по делото „Колев“ той не се споменаван. По-късно зам. министър Емил Дечев прочете извадки от решението по делото „Колев“, в което е предвидена отговорност и за заместника на главния прокурор, като високопоставен магистрат.
Направи впечатление, че в представителството на ВСС не бяха включени съдиите Олга Керелска и Атанаска Дишева, които са известни с обективната си оценка на реалната действителност.

Думата взе и директорът на НСлС Борислав Сарафов: „Въвеждането на разследващия полицай по дела срещу главния прокурор, означава, че никой не е виждал тези полицаи, а те са на дъното на пирамидата и не са независими“. Обобщението му обхвана служители на МВР, които разследват над 90 процента от делата у нас към днешна дата. „ Ние практикуващите юристи знаем най-добре какви са пропуски и проблемите“, каза той. Според Сарафов „предложените пакети законопроекти са противоконституционни и открит опит за овладяване на съдебната система и отстраняване както на главния прокурор, така и председателите на ВКС и ВАС“.
Той на два пъти похвали ораторските способности на Крум Зарков и го утеши, че внесения законопроект се дължи на екипа му, който го е подвел, защото е „слаб“.
Това предизвика мигновена реакция на Зарков, с която потвърди оценката на Сарафов за ораторското му красноречие. „Няма да ви позволя, г-н Сарафов , да обиждате екипа, който е работил по този законопроект. „, каза министърът.
( Цялото изказване вляво)
Зам. главният прокурор Красимира Филипова критикува предложеното разследване на главния прокурор. Изрази възмущение от предложението да бъде обследван от разследващи полицаи, а шефът на Наказателната колегия на ВКС да преценява дали са достатъчни данните „за образуване на наказателното производство“. Недопустимо е това да прави колега съдия , който е председател на Наказателната колетия на ВКС, заяви тя. Посочи като положителен пример законопроекта на ГЕРБ, който е предвиждал „независим“ прокурор да разследва главния.“ Не спомена, че това предложение бе зачертано от КС.
„Категорично, смятаме , че така създадения механизъм не отговаря на Конституцията и практиката на КС“, обяви позицията на ПРБ Филипова. “ Няма как лице, което не е прокурор да разследва главния прокурор„, потвърди позицията на ВСС тя.
Като цяло и ПРБ и ВСС се задоволиха с критиките, без да търсят решение на проблема, който този път е стъпил на прага и аха да го прескочи.
Някои са дошли да защитават началника си
Бойко Рашков от ПП, който е вносител на един от законопроектите за промени в НПК, изказа недоволство от отношението на прокуратурата и ВСС.“ Откровено казано тонът не е добър, за голямо съжаление. Като че ли някои от гостите просто са дошли да защитават своя началник, което не изглежда много издържано от правна гледна точка„, каза той.
Очаквах от колегите задълбоченост, да кажат: проектите имат такива недостатъци и такива достойнства, а пък ние ви предлагаме допълнителни идеи за обсъждане„, тоест, да се подготвени предварително, каза Рашков. „Не съм съглаесн с изказванията, че тези проекти са писани на коляно, заяви още Рашков и напомни, че някои от идеите са писани и обсъждани повече от 10 години.
„ Тази предубедност на гостите от прокуратуратурата и от ВСС, които слушаме вече 3 часа, не е проява на добър тон. В никакъв случай, един юрист не говори така, а с аргументи, отбеляза той. Рашков по същество подкрепи механизма за разследване на главния прокурор.
Димитър Вълчев от името Висшия адвокатски съвет заяви, че съветът не споделя отправените критики към експертите на МП, които са положили „тежък“ труд. Заяви още, че“ гласът на юристите като на Бойко Рашков трябва да се слушат, защото има какво да се научи от тях„.
ВАдС няма възражение срещу механизма за разследване на предложения от правителството механизъм за разследване на Обвинител №1, каза Вълчев. Адвокатите предлагат да се обмисли избора на зам. главният прокурор, който ще контролира ад хок прокурорапо разследваето. ВАдС е за съдебен контрол над отказите на прокуратурата, а в този смисъл приема, че предложеното решение за този контрол е „по обран“ в законопроекта, предложен от Надежда Йорданова.
Грандиозен труд е положен, заключи Вълчев. Той предложи на Министерството на правосъдието да си кореспондира с Борислав Сарафов,
за да вникне в предложения законопроект
Зам. правосъдния министър Емил Дечев, ( наказателен съдия, ръководител на работната група по НПК и ЗСВ) пространно отговори на критиките за разследването от разследващи полицай, съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образуват дела, правилата за разследване на гл. прокурор и др.“ Всичко това е по препоръки на множество европейските институции, които са категорични, че следователите са подчинени на главния прокурор, а съдебният контрол гарантира обективноста на наказателното производство“. Допълни: „Имаме 120 000 отказа за образуване на досъдебно производство, а само 7000 от тях са били подлагани на вътрешен контрол в прокуратурата.
С факти и правни аргументи той мотивира и въвеждането на независимо разследване за гл.прокурор и фигурата на ад хок прокурора.
Опроверга твърденията, че изборът на съдията за разследване на главния прокурор е нарушение на конституцията. Обясни, че подборът на ад ход прокурора и неговия заместник, които ще контролират процеса на разследването, е измежду средите на квалифицирани съдии, за да бъде избегната именно служебната зависимост на разследващите от Обвинител №1.
След назначението им обаче, тези съдии стават част от системата на прокуратурата и е нелепо да се твърди, че съдия ще разследва главния прокурор и то в нарушение на конституцията, отбеляза зам.министърът по повод критиките на членовете на ВСС и заместниците на Гешев. Напомин, че законопроектът получи позитивна оценка и отдела на Съвета на Европа, който следи за изпълненията на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Отдавна не е не е имало толкова положителни становища от европейски институции за един толкова сложен, труден законопроект, какъвто е този.
Проф. Пламен Панайотов и доц. Ива Пушкарова обещаха експертна подкрепа, тогава когато депутатите оформят политическата си позиция по законопроектите. И двамата поздравиха Зарков за положените усилия.
„Когато се очаква експертиза, трябва да сме наясно, че трябва тя да е политически подкрепена и да води до конкретни действия от вас. Чест прави на министър Зарков, че тогава, бидейки в опозиция, а сега като министър, прави всичко идеите на наказателната концепция да намерят израз под формата на законопроекти. Така трябва да се подхожда, когато става дума за наказателно законодателство„, добави още Панайотов.
Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ , разкритикува председателят на комиисията Чолаков за прекромерното време, което е дал на гостите от прокуратурата и ВСС за мнения, а нито една неправителствена организация не е могла да изкаже позициите си.
„13 години не бяха изпълнени препоръките на ЕСПЧ, сега вече няма накъде, трябва да се приемат„, заяви той. „Много хубаво би било да има прокурор, който да образува разследване срещу гл. пракурор, ако е извършил престъпление. Имаше такава възможност след решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“, е, какво се случи, видяхме всички, заяви Величков. Той подкрепи изцяло законопроектите на МС и на Надежда Йорданова от ДБ.
„Правосъдие за всеки“ открои като едно от най-важните предложения въвеждането на съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства.
14 г. след делото „Колеви“, България продължава да протака закона за независимото разследване на гл.прокурор
След отложеното гласуване, министър Зарков обобщи: “ Така 14 г, след решението Колеви“ и след повече от 70 осъждания за неефективно наказателно преследване, в България продължава да не се приема закон, въвеждащ механизъм за разследване на гл.прокурор и повече процесуални гаранции за правата на пострадили от престъпления. Въпросът, който често ми се задава е дали този парламент ще има време за такъв закон. На аз се питам дали в него има достатъчно хора, които въобще имат такова желание“
Вероятно идната сряда ще продължат сраженията в правната комисия „за“ и „против“ опазване на статуквото.