DeFakto.bg DeFakto.bg
Полицейското насилие от протестите на лятото – есен на 2020 г. стигна до Съда на ЕС
„Как може да бъда задържан? И то по такъв начин? “. „Ето че пак започвате! — рече пазачът и топна в паничката с мед резен хляб, намазан с масло. — На такива въпроси не отговаряме“ .
Така с цитат от романа на Франц Кафка „Процесът“ започва изложението на генереалния адвокат П.Пикаме, който в четвъртък представи заключението си по преюдициалното запитване на Софийския районен съд за правото на заподозрените да знаят за какво са задържани. ( С-608/21 ) В хода на разказа К. се опитва да разбере основанията за своя арест (и последвалата го осъдителна присъда), но безуспешно. Тези откъси от първата сцена на „Процесът“, прочутия роман на пражкия писател Франц Кафка, показват общество, управлявано от фиктивна правова държава, в което властите могат да лишат лице от собствената му свобода, без да го уведомят за основанията за такова решение.
Далеч от ексцесиите на разследването, описани от Кафка, в член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС законодателят на Европейския съюз е кодифицирал правото на заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, да бъдат уведомявани за основанията за лишаването им от свобода, казва генералният адвокат.
С преюдициалното запитване Софийският районен съд (България) иска от Съда да тълкува тази разпоредба и така да уточни момента, в който трябва да бъдат съобщени тези основания, и съдържанието на това съобщение, посочава Пикаме. Софийският районен съд е бил сезиран с жалба от XN, в която той оспорва законосъобразността на заповед за задържане за срок от 24 часа, издадена от полицейски орган при Второ районно полицейско управление – София, като принудителна административна мярка по подозрение за извършено престъпление.
В заключението си генералният адвокат отхвърля практиката на българския Върховния административен съд, според която при задържането на заподозрени, полицията не е длъжна да им съобщава за какво престъпление са лишени от свободата си. Тази информация те ще получат по-късно, ако оспорят задържането си.
„Ако задържаното лице е длъжно да оспори законосъобразността на акта, за да се запознае с основанията за него, то губи шансовете да организила адекватно защитата си“, заявява генералният адвокат.
В заключението му е изложена подробна хронологията на фактите по случая.
Фактите по спора
Със заповед от 2 септември 2020 г. RK — полицейски орган при Второ районно полицейско управление в град София (България), постановява принудителна административна мярка, изразяваща се в задържане на XN за срок до 24 часа, считано от 2 септември 2020 г., 11,20 ч., по подозрение за извършено престъпление.
В заповедта, подписана от полицейския орган, се посочват следните основания за задържането : „член 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи“ и „нарушаване на обществения ред“. На гърба на заповедта е отразено, че XN е освободен на 3 септември 2020 г. в 11,10 ч., което е потвърдено с подписа му. Непосредствено след задържането на XN е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по членове 72, 73 и 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
На 3 септември 2020 г. в Софийския районен съд постъпва жалба от XN, в която се оспорва законосъобразността на заповедта за задържане. В хода на образуваното по жалбата дело са представени докладни записки на полицейските органи от 2, 3 и 4 септември 2020 г., в които са изложени твърдения, че на 2 септември 2020 г., около 11,20 ч., като участник в протестни действия на територията на София, пред сградата на Народното събрание, XN се опитва да премине през формирания полицейски кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на полицейските служители и отправяйки цинични реплики към тях, което налага задържането му. Липсват обаче доказателства, че докладните записки на полицейските служители от 2 и 3 септември са били предоставени на XN за запознаване по време на неговото задържане.
Самият XN обяснява пред съда, че на 2 септември 2020 г. е присъствал на протестните действия, като при възникнала ескалация на напрежението е бил избутан от тълпата към полицейския кордон, след което е задържан от органите на МВР, които упражнили неправомерно физическо насилие спрямо него. Отрича да е нарушавал обществения ред. По делото е представена медицинска документация от 2 септември 2020 г., видно от която, след извършен преглед от медицински специалист, при XN са констатирани открита рана на клепача и околоочната област.
На 8 септември 2020 г., след разпореждане на прокурор при Софийска районна прокуратура, полицейски орган при Второ районно полицейско управление в София ъставя срещу XN акт за дребно хулиганство, който внася за разглеждане в Софийския районен съд и перд който са изложени твърдения, според който XN е извършил административно нарушение по член 1, алинея 2 от Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
С решение от 8 септември на Софийски районен съд XN е признат за невиновен и оправдан поради недоказаност на твърдяното административно нарушение. Съдебният акт е окончателен.
Пред Съда на ЕС, Софийския районен съд, на когото предстои да се произнесе по законосъобразността на издадената от полицейския орган заповед за фактическо задържане на XN за срок до 24 часа по подозрение за извършено престъпление, уточнява, че в случая става въпрос за принудителна административна мярка по смисъла на член 22 от Закона за административните нарушения и наказания, чиято цел е да предотврати възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. Съгласно член 74, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи основен реквизит на заповедта на полицейския орган са фактическите и правните основания за задържането.
Върховният административен съд (България) обаче тълкува корективно тази разпоредба, като приема, че е допустимо тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), макар същите да не се предоставят на лицето по време на ограничаване на правото му на свободно придвижване, сочи СРС.
Съдът смята, че тази съдебна практика, задължителна за долустоящите по степен съдилища, не е в съответствие нито с член 5, параграф 1, буква в) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, нито с три текста от Директива 2012 ( член 6, параграф 2 или с член 8, параграф 1 )
Отбелязва още, че правото на лицата със статут на „заподозрени“ на достъп до материалите по делото, уредено в член 7 от Директива 2012/13, не е транспонирано в българското право и следователно не е гарантирано на тези лица. Такъв достъп е осигурен единствено на „обвиняемите“ лица и при липсата на конкретна информация за фактическото и правното основание на задържането, респективно при неосигуряването на достъп до материалите с тези основания, заподозреният в извършването на престъпление е лишен от възможността да организира адекватно и пълноценнозащитата си и да оспори законосъобразността на писмения акт за задържане по съдебен ред.
Преюдициалното запитване
СРС иска още да се установи какви данни следва да се включат в информацията относно престъпното деяние по смисъла на член 6 от Директива 2012/13, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно. Съдът очаква отговор – дали е съвместима с правото на ЕС, съдебната практика на върховната съдебна инстанция по административни дела – ВАС , според която е допустимо информацията за фактическите и правни основания за задържането да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), макар те да не се предоставят на лицето по време на ограничаване на правото му на свободно придвижване.
При тази фактическа ситуация Софийският районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли разпоредбите на чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава — членка на ЕС, съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
2) Следва ли разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?“.
Заключението на генералния адвокат
Генералният адвокат уточнява, че Директивата е приложима в конкретния случай, тъй като по същността си производството пред запитващата юрисдикция е „наказателно производство“, а „наказателно обвинение“ съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършило престъпление, или от момента, в който положението му е било съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на подозрението срещу него.
По-нататък, генералният адвокат отбелязва, че Директивата установява правилото, че заподозрените лица и обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, като този времеви критерий се прилага и в случай на арест и задържане. Само незабавното предоставяне на такава информация в момента на лишаването от свобода или скоро след това може да даде възможност на арестуваното или задържаното лице да прецени шансовете си за ефективно оспорване на законосъобразността на задържането и да подаде евентуално жалба, с която да оспори тази законосъобразност, посочва той.
„Тази цел не би могла да бъде постигната, ако информацията за основанията за арест или задържане се предоставя едва след като заинтересованото лице е подало такава жалба, заключава генерелантия адвокат.
Всъщност, казва той, налага се констатацията, че ако е длъжно да оспори законосъобразността на акта, за да се запознае с основанията за него, арестуваното или задържаното лице не би имало време да прецени какви са шансовете жалбата му да бъде уважена, нито евентуално да я подготви ефективно. Следователно не е достатъчно въпросните основания да могат да бъдат изведени от материалите по съдебното дело
Финално генералният адвокат предлага на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Софийския районен съд (България), по следния начин:
1. Директивата не допуска национална правна уредба като разглежданата, прилагана съобразно установената съдебна практика, която допуска основанията за задържането на заподозряно лице или обвиняем да не бъдат посочени в акта за задържане, а да се съдържат и в други документи, с които заинтересованото лице ще се запознае само ако оспори законосъобразността на този акт по съдебен ред.
2. Тези основания трябва да му бъдат съобщени толкова бързо, колкото е необходимо, за да му се даде възможност, ако желае, да подаде жалба, и във всички случаи преди първия разпит от полицията, както и че на арестуваното или задържаното лице трябва да се предостави, без да се нарушава ходът на текущото разследване, цялата необходима информация, за да може да оспори ефективно лишаването си от свобода и по този начин да упражни ефективно правото си на защита. Тази информация следва да съдържа както основание за арест или задържане описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото на настъпване на фактите, както и формата на участието на лицето в престъплението, в чието извършване е заподозряно, и неокончателната правна квалификация, дадена от компетентния орган.[
divider style=“solid“ top=“20″ bottom=“20″]
1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB L 142, 2012 г., стр. 1).
