Последни новини
Home / Законът / ВКС с Тълкувателно решение № 3 по въпроса за доказване на пропуснати ползи, причинени от непозволено увреждане

ВКС с Тълкувателно решение № 3 по въпроса за доказване на пропуснати ползи, причинени от непозволено увреждане

Defakto.bg

 

 

           С Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.“ 

 Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС по въпроса дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.

Според едното становище на въпроса следва да се даде положителен отговор. Прието е, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само ако ще настъпят със сигурност.

Според другото становище предпоставките за отговорността по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) включват виновно извършване от ответника на противоправно действие (в конкретния казус по гр. дело  № 1520/2015 г., IV г. о. по чл. 290 ГПК – отнемане на фактическа власт върху недвижим имот чрез насилие), причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период да ползва имота, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на имота, изчислен на базата на средната пазарна наемна цена. Прието е, че фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка ищецът да е изразил намерение и да е положил усилия да отдаде имота под наем.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема за правилно първото становище. Върховните съдии поясняват, че понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта. Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. „Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция, по силата на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво“, се казва в тълкувателното решение.

В мотивите са напомня, че в тълкувателното решение по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.

На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза“, категорични са върховните съдии. Според тях дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност.

В мотивите се посочва още, че между договорната и деликтната отговорност съществуват разлики относно основанието за възникване на отговорността и обема на същата. Няма разлика за вида на подлежащата на обезщетяване имуществена вреда – пропусната полза, както и основание за различно тълкуване на понятието в двата случая. Поради това според върховните съдии постановките на тълкувателното решение по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС за пропуснатите ползи и начина на установяването им са относими и при обезщетяване на тези вреди в случаите на непозволено увреждане.

По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

 

About De Fakto

Проверете също

След 14 г. приеха правилата за независимо разследване на главния прокурор, предложени от правителството (обновена)

На първо четене Народното събрание прие промените в НПК,  с които се въвежда механизъм за …

СЕС: Събирането на биометрични и генетични данни от всяко обвиняемо лице, противоречи на защитата на личните данни

Системното събиране за полицейска регистрация на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.