Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение №7: страните по договор са задължителни другари при иск от трето лице за нищожността му

Тълкувателно решение №7: страните по договор са задължителни другари при иск от трето лице за нищожността му

Defakto.bg

 

            С Тълкувателно решение № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 7/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора.“.

       Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС по въпроса. Според едното становище, когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. Така е и в случай на оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице. В този случай поради неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес. С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно. В друга група решения се приема, че по иск на трето лице за нищожност на договор процесуално легитимирани ответници са всички страни по договора. Липсва обаче обща норма, която да поставя като задължително условие тяхната съвместна процесуална легитимация. Естеството на спора също не налага тяхното задължително участие.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема за правилно първото становище. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия, които правят невъзможно упражняването на правото му (кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач – ищец по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба; кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на първия кредитор). Нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Страни по този спор са, от една страна, позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга – страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. Договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Според върховните съдии тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и ги прави необходими другари по него.

В тълкувателното решение се казва: „Горното налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Евентуалното уважаване на иска за нищожност би довело до невъзникване на породените от него права на страните, т. е. би се отразило на техния патримониум, като за настъпването на тази последица от решението е без значение дали страната е била конституирана и е участвала в производството или не. Тази самостоятелност на произтеклите от договора материални права на страните, наред с обстоятелството, че същите са страни по оспорваното правоотношение, налага участието им като страни в производството по предявения от третото лице иск за нищожност на договора.“. Според ОСГТК ищецът по този иск не може да предяви иска си само по отношение на една от страните по договора, като избира коя да е тя, тъй като така се създава възможност да бъде избрана страна, която няма голям интерес от запазване на договора или също желае отпадане на неговите последици. В последния случай другата страна по договора може да се окаже обвързана от съдебно решение за прогласяване на нищожността на договора и отпадането на неговите последици, постановено в симулативен процес.

В тълкувателното решение се посочва още, че съгласно чл. 135 от ЗЗД страните по договора са задължително необходими другари по иск за обявяването на договора за относително недействителен по отношение на трето лице. Върховните съдии са категорични, че след като този вид необходимо другарство е предвиден за по‑малкия по степен порок на договора, то не съществува основание да не бъде приложен и при по‑тежкия такъв, водещ до нищожност, в случаите, когато тази нищожност се предявява от трето лице.

По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

 

          

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.