1) Противоречие на Конституцията, основно дискриминиращо прокурорите
ВСС се състои от професионална квота, избирана само от съдиите, прокурорите и следователите и политическа квота, избирана от НС. С предложените текстове се прегражда възможността действащи съдии и прокурори да бъдат избирани от Народното събрание. Целта е най-вече в прокурорската колегия да влязат лица, които няма да зависят от главния прокурор, както към момента зависят професионално всички прокурори. Към настоящия момент е абсолютна забраната съдии и прокурори да избират от професионалната квота други юристи, освен тези, които са със статус на съдии и прокурори. И това не е противоконституционно. Откъде чиновниците от ВСС и ВКС намериха аргументи за противоконституционност е особено интересно. За убедените пазители на статуквото слагаме един цитат от становище на ВК от 2019 г.: „ Поради това Венецианската комисия препоръчва на българските власти да предприемат законодателни изменения, за да гарантират че членовете на прокурорската колегия от парламентарната квота представляват други професии и че прокурори и следователи (които вече са представени там от 5 членове) не могат да бъдат назначавани като „членове от парламентарната квота“.
2) Несъответствие с високите български правни и национални традиции
В момента националните традиции в статуса на главния прокурор и наказателния процес се свеждат до следното: „По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на Главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че Главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван в България, като неспособен да осигури достатъчна отчетност“. Цитатът е от делото Колеви срещу България на ЕСПЧ. И никак, ама никак не кореспондира с добрите традиции.
В добрите национални традиции е също така да бъдат бити и убивани български граждани, след което българската прокуратура да не образува наказателно производство и това да не подлежи на никакъв контрол, включително и съдебен такъв. Спомнете си липсата на наказани полицаи за битите младежи под колоните на Министерски съвет от лятото на 2020 г. и за убития прокурор Колев, чието дело цитираме.
3) Да не се стигне до претоварване на съдилищата като се предвиди възможност за съдебен контрол на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство
Това е организационен въпрос и знаете ли как се лекува, ако изобщо се стигне дотам? С работещи хора във ВСС, за разлика от голяма част от членовете на настоящия. Много е просто – спирате да обявявате конкурси за назначаване в прокуратурата и следствието и отваряте щат за повече съдии. Отделно от това, българското правосъдие всяка година харчи безконтролно пари от бюджета под меката трактовка на независимостта, извратена до безконтролност. За пример – холандските съдилища привличат с доверие редица компании чрез клаузи за подсъдност именно пред тях, поради високия им професионализъм и безпристрастност.
В заключение
Разбира се, има нещо много хубаво в случилото се. То показва тоталното нежелание на политическите кръгове, които държат реалната власт в държавата, включително и върху високопоставените проксита във ВСС и прокуратурата, въпросните промени да бъдат приети. А те дори не са най-доброто решение, а възможното без да се стига до изменение на Конституцията.
Според мен е добре на следващото заседание на Правната комисия членовете на ВСС и ръководителите на българската прокуратура да предложат България да напусне Съвета на Европа, с което да не прилага и Европейската конвенция за правата на човека и гарантиращия приложението ѝ съд. 31 години стигат.
*Заглавие е допълнено от „Дефакто“
Защото се работи в посока, защо прокуратурата, в даден случай не е образувала нак. производство, казвам защото може и да образува, когато не трябва, когато виновни са други други, заемащи високопоставени адм.длъжности, когато има умисъл, когато се разлеждат документи на едната страна, а на другата – не.
Не е нормално, при ппетенции за правова държава и виден умисъл, да бъде съден и осъден гражданин с две решения на ВКС по дело тръгнало от СРС между едни и същи страни, един и същ иск и основание и образувано ново пред СРС, което противоречи на решения на ВКС и бракоразводно
при неприсъственост и без никаква промяна в обстоятелствата, само налични незаконно, престъпно уволнение и отказ да се признае право на пенсия от 2015 г.с шишалквиви действия непризнаващи категория труд по време на положен труд и действащи тогава правила, непризнаване на извънреден труд и др.