DeFakto.bg DeFakto.bg
Д-р Васил Петров, съдия в СРС
Решението на Наказателната колегия на ВКС
Наскоро в правните новини влезе решение на състав на НК на ВКС, слагащо край на дело за причинена смърт на 4 души и средни телесни повреди на 8 души поради разпространение на ракия с метилов алкохол[1]. Покрай наложеното наказание за деянията, ВКС се произнася[2] и по гражданските искове на роднини и близки на загиналите – син, баща, фактическа съжителка. Размерът на уважената част от исковете ВКС намалява наполовина по следните лаконични съображения:
„В случая съставът на апелативния съд се е съгласил със съобразените от окръжния такъв и доказани страдания от страна на гражданските ищци. Макар да са установени интензитетът на тежкото емоционално преживяване за всеки от гражданските ищци, на последиците от него, които са променили съществено живота им не е съобразено, че подсъдимият не е действал умишлено. Затова определените от съдилищата обезщетения на посочените граждански ищци се явяват завишени и следва да бъдат редуцирани“.
Вярна ли е обаче тезата, че когато пострадалият бъде убит при деликт, неговите близки и роднини, които, като косвено увредени лица имат право на обезщетение за неимуществени вреди, търпят по-малко страдания и имат право на по-малко обезщетение, ако деликтът е причинен по непредпазливост/по небрежност.
Практиката и теорията при действието на ЗЗД (1892)
Първоначално, в периода 1892-1908 г. е имало колебание в съставите на ВКС дали по ЗЗД (1892) съдът може да присъди обезщетение за неимуществени (морални) вреди при деликт (престъпление). Част от наказателните състави са отричали тази възможност, а гражданските са я приемали. С тълкувателно определение № 8 от 13.10.1909 г., ДВ, бр. 29 от 08.02.1910 г., ОС на ВКС[3] слага край на спора, като приема, че „според чл. 56 ЗЗД (1892) може да се присъжда обезщетение и за морални вреди, причинени от престъпление [по терминологията на закона това е деликт, бел. В. П.]“.
И оттогава и досега съдилищата, вкл. при действието на ЗЗД 1951 г., в който има изрична уредба на обезщетението на неимуществени вреди, присъждат такова обезщетение.
Зависи ли обаче размерът на обезщетението от вида на вината? Старият ВКС[4] и теорията[5] отричат да има такава зависимост. Приема се, че критерият, от който трябва да изхожда съдът при определяне на размера на моралните вреди, е само и единствено вредата, без да се съобразява по-малката или по-голямата вина на дееца.
Практиката и теорията при действието на ЗЗД 1951 г.
Първоначално, с т. 13 от ППВС № 7/1959 г. Върховният съд приема, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като се взема предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай.
Тази точка впоследствие е отменена с ППВС № 4/1968 г., но не по съображения, че степента на вината не следва да бъде съобразявана от съда при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Отмяната е, за да се припомни на съдилищата, че дължат обсъждане и произнасяне по всички конкретни фактически обстоятелства, формирали неимуществените вреди, а не само по посочените в предходния тълкувателен акт.
И така, за разлика от практиката на ВКС на Царство България, ВС на НРБ приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди зависи и от степента на вината. Това становище намира подкрепа и в доктрината[6].
Кои морални вреди се обезщетяват при смърт на близък или роднина?
При смърт на близък или роднина основен компонент на търпените морални вреди е скръбта от загубата на близкия, накърнението на чувството за привързаност и липсата на възможност за контакт. Става въпрос за това, което англичаните и американците наричат loss of companionship or consortium. Този аспект на търпените морални вреди е еднакъв при всички форми на гражданскоправна вина – умисъл, груба небрежност, лека (обща) небрежност и най-лека небрежност – dolus, culpa lata, culpa levis и culpa levissima.
Същевременно, когато смъртта на близкия или роднината е причинена умишлено, особено ако е по мъчителен начин или с особена жестокост, косвено увредените лица търпят допълнителни морални вреди – терзания при мислено съпреживяване на умирането на пострадалия, гняв, уплаха и др.
Ето защо, поначало при умишлено причиняване на смърт обезщетението за неимуществени вреди на блезките и роднините може да бъде по-голямо. Обратното, обаче не е вярно – само заради факта, че смъртта е причинена по небрежност (при която и да е от трите форми на небрежността[7]), обезщетението не може да бъде намалено, още повече наполовина.
Заключение
Чл. 52 ЗЗД дава свободата на съда да определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът съобразява всички конкретни обстоятелства и присъжда обезщетение по своя преценка, но принципът на правната сигурност[8], като елемент на правовата държава, задължава съдилищата без особени причини да не се отклоняват чувствително от практиката по сходни случаи. В този смисъл нетърпимо е наказателните съдии, разглеждащи граждански искове в наказателния процес, да присъждат обезщетения по чл. 52 ЗЗД, които са чувствително по-малки от присъжданите напр. от търговските съдии по застрахователни дела.
[1] ВКС потвърди 4,5 г. затвор за Тайфи Мекльов, осъден за смъртта на 4-ма заради опасна ракия. – ДеФакто, електронна публикация от 16.01.2023 г., достъпна тук
[2] Решение № 50118 от 10.01.2023 г. по к.н.д.№ 555/2022 г., ВКС, II н.о.
[3] Цитирано у Оливенбаум, Лео. Морални вреди. – Юридически архив, г. XI (1934/1935), № 4-5, с. 389-391, и Кожухаров, Ал. Закон за задълженията и договорите (чл.чл. 1-216). Систематичен синтез на юриспруденцията. С., изд. „Общ фонд за подпомагане студентите от висшите учебни заведения в България“, 1948, с. 295-296.
[4] Решение № 312/1928 г., ВКС, I н.о., публ. в Адв. преглед, г. 8, бр. 17, стр. 334.
[5] Оливенбаум, Лео. Цит. съч., с. 399.
[6] Антонов, Д. Обезщетяване на неимуществени вреди (преглед на съдебната практика). – Социалистическо право, 1961, № 6, достъпно на сайта „Съдебно право“, електронна публикация от 05.11.2017 г., на адрес: http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2017/11/5/-e-.
[7] Кожухаров, Ал. Цит. съч., с. 291.
[8] Йотов, Ст. Правова държава, справедливост и правна сигурност. – Електронно издание „Предизвикай правото!“ (ISSN 1314-7854), електронна публикация от 21.06.2020 г., достъпна на адрес: https://www.challengingthelaw.com/konstitucionno-pravo/pravova-darjava-spravedlivost-sigurnost/
