Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 59 от Конституцията, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо – за отговор на въпроса дали е допустимо въвеждането на задължителна военна подготовка на гражданите със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Докладчик по делото е съдия Соня Янкулова.
Министерският съвет смята, че от съществена важност е дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 01.01.2008 г. наборна военна служба.
Въпросът, който правителството поставя пред Конституционния съд, е: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статут на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“
В искането за тълкуване са очертани две противоположни тези:
Според едната, поддържана от Министерството на отбраната, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията следва да се тълкува в смисъл, че няма пречка да се създаде нарочна законова уредба, чрез която да се въведе задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования, с оглед на изпълнение на дълга им за защита на отечеството. Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин, необходимостта от чиято проява може да възникне в някакъв момент, докато подготовката на гражданите за защита на отечеството е постоянен процес, към който гражданите могат да бъдат призовани и задължени при определени условия, предвидени в закон.
Според другото становищ, предвид изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията (обн., ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) за отмяната на задължението на българските граждани за изпълнение на воинските задължения и замяната му с изискването за тяхната подготовка за защита на отечеството може да възникне спор за съответствието на евентуални законови промени с разпоредбите на основния закон по отношение на въвеждането на задължителна подготовка на запаса в мирно време и въвеждането на съответните задължения и ограничения на запасните (лица, които се определят като такива по силата на закона, а не на доброволен принцип, и които придобиват статус на военнослужещи за времето на учебно-мобилизационните мероприятия и обучението им), на техните работодатели и семейства.
Счита се, че по този начин се въвежда предварително поемане на задължение от посочените български граждани, без да има необходимост, да участват в защитата на отечеството, сочи правителството.
Към искането е приложено становище на Екатерина Захариева като министър на правосъдието до Николай Ненчев, тогава министър на отбраната по повод изготвено законодателно предложение за замяна на доброволния принцип и въвеждане на задължение за българските граждани – запасни да се явяват на мобилизационна подготовка. В него Захариева казва, че от направения сравнителноправен анализ, се налага извода, че предложението за въвеждане на задължение за българските граждани да провеждат мобилизационна подготовка в мирно време, т.е. да придобиват статус на запасни без да са получили
мобилизационно назначение при обявяване на положение на война или на военно, е несъответно на чл. 59, ал, 2 от Конституцията.
Конституция на Република България, чл. 59:
(1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.