DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите приеха законопроектите на МС и Възраждане за промени в Закона за съдебнат власт
Парламентът прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за съдебнат власт. Единият, внесен от Министерски съвет е за Инспектората към ВСС, а другият – на „Възраждане“ за извеждане на Националната следствена служба от „системата на прокуратурата“ и обособяването й като самостоятелен орган в съдебната власт. „За“ правителствения проект гласуваха 166 народни представители, нямаше против, а 28 се въздържаха.
Проектът на Възраждане събра 117 гласа „за“, 20 „против“, 48 депутати се въздъръжаха. Предстои двата прокта да бъдат обединени в общ законопроект
Проектозаконът на МС e в изпълнeниe нa зaлoжeнaтa мяpĸa „Уĸpeпвaнe poлятa нa Инcпeĸтopaтa ĸъм Bиcшия cъдeбeн cъвeт зa пpeвeнция и пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa в cъдeбнaтa влacт в Haциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт нa Бългapия.
За инспектората
Инспекторатът да анализира и обобщава делата, по които има влязъл в сила съдебен акт, както и приключилите преписки и дела на прокурорите и следователите, както и приемане на образец за докладване на приключилите дела в законоустановените срокове след съгласуване с ВСС.
Bъвeждa ce и изpичнo пpaвoмoщиe нa cъoтвeтнитe ĸoлeгии нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт дa пpиeмaт Koдeĸc зa eтичнo пoвeдeниe нa бългapcĸитe cъдии, cъoтвeтнo Koдeĸc зa eтичнo пoвeдeниe нa бългapcĸитe пpoĸypopи и cлeдoвaтeли. Heoбxoдимocттa oт двa ĸoдeĸca e oбcнoвaнa oт paзличния пpoфecиoнaлeн cтaтyc нa cъдиитe и пpoĸypopитe и cлeдoвaтeлитe, ĸaĸтo и oт paзличнитe им cлyжeбни зaдължeния.
Kaтo oтдeлнo пpaвoмoщиe нa Инcпeĸтopaтa e извeдeнo opгaнизиpaнeтo и пpoвeждaнeтo нa aнтиĸopyпциoнни oбyчeния, oбyчeния зa yĸpeпвaнe нa пoчтeнocттa и нeзaвиcимocттa нa cъдиитe, пpoĸypopитe и cлeдoвaтeлитe и ĸoнфлиĸт нa интepecи. Като тази обучителна дейност се провежда независимо от обученията, провеждани в НИП. Зaĸoнoпpoeĸтът бe консултиран с Венецианската комисия към Съвета на Европа.
За Националното следствие
Основният дебат в пленарна зала бе проведен по законопроекат на „Възраждане“, станал причина Радомир Чолаков (ГЕРБ) да направи исторически преглед на законодателстово и промените в Конституцията, в който не малка част от изложените факти бяха интерпретирани според възгледите на автора, различно от действително случвалото се. Проектът не бе подкрепен от правна комисия.
В него се предлага Националната следствена служба и следствените отдели да станат независими органи в съдебната власт, като се извадят изпод шапката на прокуратурата. НСлС да се ръководи само от директор, а не както е сега от заместник на главния прокурор, а във всички областни градове да бъдат създадени следствени служби. Директорът на Националната следствена служба (НСлС) да стане ad hoc разследващ главния прокурор и заместниците му.
Това предложение е в пълно противоречие с предвидения механизъм за разследване на главния прокурор по проекта за НПК, внесен от МС и одобрен от правната комисия, но пък този законопрокет бе следваща точка от дневния ред на парламента.
Предлага се също председателите на двата върховни съда и главния прокурор да носят дисциплинарна отговорност и като членове на ВСС, и като ръководители, и задължително да се отстраняват от длъжност, когат осрещу тях е започнало такова проиводство. Друга промяна, записана в проекта, се отнася до избора на членове от ВСС от парламентарната квота. Както е известно, НС излъчва шестима членове на Съдийската колегия и петима на Прокурорската колегия. „Възраждане“ предлага по един от кадровиците в двете колегии да е хабилитиран преподавател.
Я, кой създавал конфликти и напрежение сред депутатите
По повод обсъждането на внесения от „Възраждане“ законопроект, Радомир Чолаков от ГЕРБ направи и уникално изказване, че :“Министерството на правосъдието е генератор на конфликти и напрежение. Налага на Народното събрание да приема закони. Ще стане беля като приемаме законите, но мир да има“.
Не стана ясно какво от спешната и обемна работа на министерството не е ясно на г-н Чолаков, но репликата му ще се запомни. Друга тема е, че МП осигури добър комфорт на парламента, като го захрани със закони, които едва ли депутатите биха смогнали да напишат и изпълнят задълженията на страната, поети към ЕС. Чолаков обаче мащабно громеше случвалото се назад във времето, тоест преди него. Обяви промяната в Конституцията през 2015 г. и разделянето на ВСС на съдийски и прокурорски колегии за лоша. Като председател на правна комисия можеше да покаже повече задълбоченост и обективност по внесения от МС законопроект за контрол над главния прокурор, в който се предлага съдия от ВКС и служители на МВР да разследват Обвинител №1. „Чудим се на кой орган да възложим разследване – КПКОНПИ, митническите служители, ДАНС, нови функции на разследващите полицаи, а сега и съдия от ВКС, каза той.
„Ако кажете, че разследаването трябва да се извършва от МВР, вие казвате, че искате комунизъм„, заключи Чолаков след изброявяне исторически примери, в които вплете имената на двама главни прокурори от зората на демокрацията – Мартин Гунев, когото нарече „главният прокурор“ на Тодор Живков и Евтим Стоименов.
Атанас Атанасов от ДБ репликира Чолаков и му напомни, че Мартин Гунев е избран за главен прокурор от ВНС, а преди него Евтим Стоименов образува дело и арестува бившия държавен глава Тодор Живков. “ Не бива да се говори на ангро“ . Атанасов пропусна да спомене, че след „въпросните“ действия, Евтим Стоименов подаде оставка като главен прокурор.
Европейският стандарт е да няма възможност магистрати да разследват магистрати, реагира на речта Атанас Славов от ДБ.
„Абе, колега, мерете си приказките, все едно разследването от полицейските органи в Германия, е комунизъм. Ама, спрете се малко с тия щампи, призова Бойко Рашков. „В кое време живеете, попита попита той и посъветва Чолаков да каже нещо такова в парламента на Бавария например. Обективно необходимо е да има такива множество разследващи органи, това е практика в цивилизованите демократични страни, вижте в САЩ колко органи разследват там, напомни Рашков.
Хамид Хамид също изрази несъгласие с Чолаков, а по повод внесен от ДПС заканопроект за промени в Конституцията заяви, че от нея трябва да бъде премахнат надзора за законност на прокуратурата и да останат само методическите указания на гл. прокурор. Нещо повече, заяви Хамид, главният прокурор и председателите на върховните съдилаща нямат място във ВСС. „С такава промяна ще си спестим проблемите по разследване и на главния прокурор“, заключи той.
Депутатите от всички парламентарно представени партии изразиха мнение, че трябва да бъде въведен механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, споровете обаче са за начина, по който това трябва да стене.
От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са категорични, че Конституцията е записала, че назначаването на директора на НСлС става от прокурорската колегия на ВСС, в която член е и главният прокурор. Без поправки в нея, изваждането на НСлС от шапката на прокуратурата няма да е работещо, казаха Искрен Митев, Мирослав Иванов и Милен Матеев.
Мирослав Иванов попита: „Как очаквате, че хора, които са били в зависимост от главния прокурор години наред, изведнъж с магическа пръчка ще започнат да бъда обективни и да не бъдат в някакъв вид пряка зависимост на главния прокурор„.
Коментира, че дори това евенуално да се направи, ще е нужно време да се „скъса връзката с прокуратурата“ и да се стигне до относителна независимост на следствието.
„Този дебат е изключително важен и много закъснял. И нямам предвид последната една година, а последните 10 години, в които нямаше никаква воля за съдебна реформа. Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото „Колеви срещу България“ е от 2009 г. и до ден днешен такъв механизъм не е приет и ние не сме отговорили на този дефицит на законодателството ни„, коментира Милен Матеев.
“ Струва си цялото усилие да започне от това да гарантираме независимостта на съда и всичко останало да е ориентирано по тази ценност„, коментира Христо Иванов от „Демократична България“.
Надежда Йорданова също напомни, че няма как директорът на националното следствие да води независимо разследване срещу главния прокурор, защото той се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съответно и от главния прокурор, както е регламентирано в Конституцията.
Същината на проблема е привличането и поддържането на на обвинението към главни япрокурор, което принадлежи единствено на бълагарската прокуратура. Кой ще извършва разследването е важен въпрос, но той не решава основия въпрос кой може да търси наказателна отговорност от гл. прокурор, добави Йорданова.
По повод изказване на Йордан Цонев от ДПС, в което той изказа мисли срещу Съюза на съдиите в България, които нямаха нищо общо с разискваната тема, Атанас Славов от ДБ заяви: Не е коректно от парламентарната трибуна един народен представител да се произнася относно независимостта на ССБ, хвърляйки съменние върху тяхната работа. Отговори и на въпроса на Цонев защо съдия ще разследва гл. прокурор: Защото главният прокурор е свръховластен, а следователите са му подчинени. Затова именно съдия, който ще бъде назначен за прокурор, ще разследва главния прокурор. Четете становищата на Венецианскта комися, те нямат нищо общо с това дали някой има някакво влияние в съдебната власт, препоръча Славов на Цонев.
Бойко Рашков обаче видя „рационално зрънце“ в предложенията на „Възраждане“ и коментира, че те могат да бъдат работещи. Той защити идеята за независимост на следователите.
„Моделът на подчинение на прокуратурата крие дълбоки негативи, които не са на повърхността. В този смисъл аз приветствам законопроекта на Възраждане. Да, трябва да има ръководно мнение на прокурора, но сега на следвателя е отнето правото да възрази на неправилните му указания. Това унищожи инициативността следователите, защото в момента те изчакват пасивно решения на наблюдаващия прокурор„, заяви Рашков.
„Трябва най-накрая да има механизъм за разследване на главния прокурор, който и да е той. Определяме като добро предложението на „Възраждане:, трябва да уважим тази юридическа експертиза на следователите„, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Според нея, отделянето на следствената служба като независим орган, ще гарантира по-независимо и по-добро разследване. „В следващите законопроекти за поправки на НПК – и на „Демократична България“, и на „Продължаваме промяната“ има рационални текстове, които трябва да обсъдим в професионален, а не в политически тон. Ние ще подкрепим и тези законопроекти, въпреки че има текстове, които са на ръба на Конституцията„, добави Нинова.
ДПС подкрепиха идеята за промените, предложени от „Възраждане“ и изваждането на следствието като независим орган от прокуратурата. Най-вероятно окончателното приемане на законопроектите ще стане в следващия парламент, а процедурата ще се върне в самото си начало.
