СЕС: Софийският районен съд не е обвързан от указанията на горестоящата инстанция, ако противоречат на правото на Съюза

Съдилищата имат право служебно да проверят договорите потребителски кредити за неравноправни клаузи в тях

Софийският районен съд не е обвързан от указанията на висшестоящата инстанция, ако с тях не е отчетен  неравноправния характер на клаузи от договори за потребителски кредит.  Съдът е длъжен да се съобрази с наднационалното европейско право и да остави без приложение подобни клаузи.  Така Съдът на ЕС  отговоря на преюдициално запитване на Софийски районен съд, отправено по повод заповед за незабавно парично изпълнение към банка със спорна  договорна клауза.

Запитването  се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според текста на директивата:“   „Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

 Спорът между две съдебни институции

На 18 декември 2020 г.  ТИ БИ АЙ Банк подава заявление до Софийски районен съд (България) за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Заявлението се основава на един от документите по член 417, алинея 2 от ГПК, а именно на извлечение от счетоводните книги, отразяващо актуалното състояние към 3 декември 2020 г. на сметката по договор за потребителски кредит, сключен на 29 май 2019 г. между ТИ БИ АЙ Банк и потребител. Към заявлението е приложен договорът за кредит за сумата от общо 2 867,92 български лева (около 1 465 евро).

С разпореждане от 6 януари 2021 г. СРС  приема, че приложените към преписката документи позволяват да се направи извод за вероятна неравноправност на клауза от този договор, която предвижда плащането на сума в размер на 307,28 лева (около 157 евро), представляваща еднократна такса за оценка на риска (наричана по-нататък „спорната такса“)      От друга страна, Софийски районен съд констатира, че спорната такса е била включена в главницата по вземането за целите на изчисляването на дължимите месечни вноски за погасяване на кредита, без да са уточнени компонентите на погасителните вноски, и че посочената такса също е била олихвена.  От това съдът  прави извод, че информацията за направените от потребителя плащания не му позволява да определи коя част от предявеното вземане е останала непогасена. Поради това Софийски районен съд решава да отхвърли заявлението изцяло.

С определение от 7 юни 2021 г. Софийски градски съд  уважава частната жалба на ТИ БИ АЙ Банк срещу разпореждането на Софийски районен съд от 6 януари 2021 г. и  постановява отмяна на посоченото разпореждане, като връща делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по член 417 от ГПК, както и изпълнителен лист за цялата претендирана сума.

Според Софийски градски съд, СРС  е бил длъжен да провери служебно дали са налице неравноправни клаузи. По-горната инстанция сочи,  че предоставеното в случая  извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна документ, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.  Също и че в рамките на производството по член 418, алинея 2 от ГПК този съд би могъл да провери дали документът е редовен само от външна страна, тоест дали  удостоверява съществуването на претендираното вземане. Трябвало е, да се ограничи само с извлечените от счетоводните книги данни, без да може да използва други данни.  СГС добавя, че въпросът за определянето на сумата, която потребителят действително дължи както за главница, така и за разходи и лихви, може да бъде разгледан по друг ред, а именно по  член 422 от ГПК като въпрос по същество, ако потребителят  е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Софийски районен съд обаче посочва пред СЕС, че има съмнения за  съвместимостта на дадените указания с правото на Съюза на указанията на СГС, които са задължителни за него.  Посочва, че последиците от неравноправния характер на клаузата би следвало да бъдат отчетени служебно, в съответствие с решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 35). СРС иска СЕС да установи дали в конкретния случай е обвързан от указанията на висшестоящ съд, според който е достатъчно да упражни  чисто формален контрол върху спорното вземане и да постанови  съдебно решение, което по същество би довело до привеждането в действие на неравноправна клауза.

Софийски районен съд спира върнатото  дело и отправя  общо пет преюдициални въпроса.

СРС пита:

Какво решение трябва да постанови,  когато установи, че в едностранно производство част от предявеното вземане се основава на неравноправна клауза, какъвто е случаят в спора по главното производство.

„1)      Следва ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за незабавно плащане, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза, вкл. когато има само съмнения за това и е длъжен да не я приложи?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ незабавно плащане, когато само част от претенцията се основава на вероятно неравноправна договорна клауза, формираща размера на вземането, включително в случаите, когато в производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за незабавно плащане, не може да се установи конкретният размер на всички елементи на вземанията, формирани въз основа на клаузи, за които няма съмнения, че не са неравноправни?

3)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория [въпрос], длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос, длъжен ли е и [ако да,] при какви условия, националният съд служебно да зачете последиците свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, вкл. да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора, което се предвижда в други сходни случаи по националното право?

5)      При утвърдителен отговор на втори—четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на договорна клауза в потребителски договор?“.

 СЕС: Националният съд трябва да остави без приложение указанието на СГС

В решението си  СЕС отбелязва, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 държавите членки определят изискването включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи, посочва съдът.  “  Според постоянната съдебна практика тази разпоредба има за цел да възстанови действителното равновесие между установените в договора права и задължения на продавача или доставчика и на потребителя, което може да възстанови равенството между тях“, посочва съдът в решението си.

СЕС стига до извода, че  именно с оглед на тази цел националният съд трябва служебно да прецени неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и в резултат от това да остави без приложение клаузите, които е квалифицирал като неравноправни, за да не породят задължителни последици за съответния потребител, освен ако последният се противопостави на това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).

При условие, че договорът може да продължи да се изпълнява без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция трябва да провери, същата следва да има възможността да отхвърли заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, само за частта от претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 37).

Съдът подчертава, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива, и следователно по принцип позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна възможност за това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).  „От това следва, че съдът може да уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на този договор, които не са били квалифицирани като неравноправни“, е записано в решението.

Посочва също, че с  оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, националният съд трябва да остави без приложение съдебната практика на по-горна инстанция като разглежданата по главното производство, която го задължава да уважи изцяло претенцията във връзка с плащането и да издаде заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист срещу длъжника за предявените вземания, при положение че те отчасти се основават на неравноправни клаузи (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 52 и цитираната съдебна практика).

„Всъщност правото на Съюза не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не са в съответствие с правото на Съюза“ (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 32).

С оглед на тези съображения съдът посочва, че  член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.

 Окончателно: 

1) Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:

националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

2)      Член 6, параграф 1 от Директива 93/13

трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.