DeFakto.bg DeFakto.bg
Правната комисия в парламента е обединила предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които са внесени от различни политически партии, бяха гласувани на първо четене в пленарна зала и най-общо предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници.
Това стана ясно от заседанието на правна комисия по промените в ЗСВ и НПК. Председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) обясни, че по тях има общ доклад, който ще бъде представен на депутатите в пленарна зала на днешното извънредно заседание.
Разликата е, че едният законопроект, този на правителството предвижда съвършено различен механизъм за обективно разследване на гл. прокурор от другия на „Възраждане“, видимо превзел доверието на Чолаков. Правителственият проект предлага независим съдия с ранг на върховен да бъде назначаван за прокурор и да поема разследването. А възрожденският – това да става от директора на Националното следствие, след изваждането му от контрола на прокуратурата, макар, че назначаваните от прокурорската колегия кадри си остават същите.
Друга характерна разлика е, че законопроектът на МС получи препоръки и одобрение от Венецианската комисия и Съвета на Европа, а този на Възраждане от средите на прокурорите, следователи и депутати, които стоят близо вижданията на главния прокурор Иван Гешев
Четиринайсет години след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Колеви“ за липсата на независимо разследване на главния прокурор, Чолаков определи настойчиовстта на министър Зарков за приемането на законопроекта като „груб натиск над Народното събрание и опит за изнасилване на правилника, законите и Конституцията“.
В този смисъл Чолаков изрази мнение, че: министърът на правосъдието Крум Зарков, който „уж беше добър юрист не обяснява на обществото както трябва и създава някакви очаквания, които са манипулативни, спекулативни и представляват груб натиск върху Народното събрание“. Чолаков посочи и че самият Зарков винаги е казвал, че подобен натиск не бива да се случва, както и че парламентът не трябва да бъде „гумен печат“ на правителството“, а сега очакванията са това Народно събрание да бъде „негов гумен печат, на служебното правителство“. Интересно е да разберем какъв юридически принос има самият Чолаков, известен основно с началнически правни функции в медиите, а принадлежността към най-голямата ПГ, все пак, не се отчита за непосредствена заслуга към правото.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ посочи, че в това Народно събрание е имало двоен стандарт. „Някои закони минаваха много бързо, други с удобна скорост и бяха бавени. Нека не си припомняме как гледахме и с какви срокове промените в Избирателния кодекс“, коментира Йорданова.
Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че всички останали три законопроекта за промени в НПК са изчаквали и не са били разгледани по-рано, тъй като се е чакало Министерството на правосъдието да внесе предлаганите поправки в НПК, което стана на 30 декември. „Още на 16 януари бяха разгледани, в най-спешен порядък, след като изтече 14-дневния срок“, посочи Петров.
Той пропусна да отбележи, че преди това самото министерство от своя страна изчакваше становището на Венецианската комисия, на която бяха изпратени поправките, а след това съгласувани и нанесени в подобрен вариант за промени в НПК.
„Законопроектът беше внесен от Министерство на правосъдието на 30 декември 2022 г., (а по него се работи от една година). Оттогава веднъж се отложи комисията, която трябваше да го гласува. Загубиха се седем дни. Миналата седмица, точно когато трябваше да се гледа този закон, пропадна кворума в пленарна зала. Изгубени бяха общо осем дни. Тези дни щяха да са достатъчни“, обясни Зарков в последните дни.
Според Зарков основните водещи сили са тези, които контролират правната комисия, тоест депутатите от ГЕРБ-СДС. Той намекна, че именно те саботират приемането на закона.
Милен Матеев от „Продължаваме Промяната“ посочи, че ако бяха направени докладите на експертите, е имало възможност днес да има гласуване на второ четене.
„Това Народно събрание показа, че за законопроектите, за които има политическа воля, могат да бъдат прегазени всякакви срокове, дори да бъдат приети на 3 гласувания – имам предвид Изборния кодекс, където бе преодоляно и президентското вето„, коментира Матеев и добави, че в момента няма никакъв шанс това да се случи.
Има нужда от сериозно осмисляне между първо и второ четене, според експертите, включително и нашите юристи. Има някои елементи в него, които са на ръба на противоконституционността и трябва много внимателно да бъдат прегледани“, каза в понеделник Кристиан Вигенин от БСП. Изявлението е по-скоро политическо, защото в ПГ на БСП не остана нито един депутат, който да е работил на експертно ниво по проблева и да разбира от него.
Според правилника на парламента срокът за предложения между двете четения може да е най-малко три дни и то, ако залата реши така. Дори да бъде приет този най-кратък срок, то той ще изтече в петък, когато парламентът ще бъде разпуснат и така поправките няма дори да бъдат разглеждани от ресорната комисия на второ четене, а какво остава за окончателното им приемане в залата.
Радомир Чолаков изрази увереност, че в следващото Народно събрание, тези законопроекти ще бъдат приети в много по-добър вид, съобразен с Конституцията, каквото и да разбира той от това.
Важно е разбира се, кой ще има водещата роля в следващия парламент по въпроса за независимото разследване на главния прокурор, а затова са изборите, преди които, е добре да се помисли. До момента схванахме, че всичко от случващотото се за въвеждане на независим контрол на главния прокурор, наподобява “ маскарад“ от заклинания и намерения това да не се случи така, както е в нормалните държави.
