DeFakto.bg DeFakto.bg
„Поддържаме становището, че приетото Решение на НС за освобождаване на председателя на Сметната палата е противоконституционно поради противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 КРБ), поради съществено засягане на независимия статут на Сметната палата като конституционно уреден орган (чл. 91, ал. 1 КРБ) и поради нарушение на императивни норми на Закона за Сметната палата, приети на основание на изрична конституционна делегация (чл. 91, ал. 2 КРБ)“ – това се казва в искането на депутатите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ до КС. Те настояват да бъде установена противоконституционност на освобождаването на председателя на Сметната палата Цветан Цветков.
Конституционният съд образува дело №5 по постъпилото искане, а докладчик по него е съдия Константин Пенчев.
Депутатите атакуват процедурата от 20 януари 2023 г., с която 48-то НС освободи Цветан Цветков от длъжността председател на Сметната палата и определи зам.-председателя Горица Николова Грънчарова-Кожарева за председател на Сметната палата до избора на нов председател.
В искането са изтъкнати множество аргументи за противоконституционност на процедурата поради нарушаване на принципа на правовата държава в различните негови аспекти на правна сигурност, законност, предвидимост, както и поради нарушаване на статута на Сметната палата като независим конституционен орган (чл. 91 КРБ), неспазване на законовата процедура за освобождаване на председателя на Сметната палата и избор на нов председател.
„Освобождаването на председателя на Сметната палата с атакуваното решение на Народното
събрание по своята същност представлява прекратяване на мандата му, което сериозно накърнява независимостта на органа като върховна одитна институция на Република България, тъй като независимостта на Сметната палата е неразривно свързана с независимостта на всички от състава й „, посочват народните представители.
Обстоятелствено е описана законовата процедура за избор и освобождавене на председател, заместник – председатели и членове на Сметната палата, която е посочена в чл. 17 от ЗСП – Народното събрание избира председател на Сметната палата три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател.
„Като се има предвид, че с решение на Народното събрание за избиране на председател на Сметната палата от 26.03.2015 г. е бил избран Цветан Лилов Цветков , неговият мандатът е изтекъл на 27.03.2022 г. Изтекъл е мандатът и на заместник-председателите, сочат народните представители.
Според тях съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСП Народното събрание е следвало да избере нов председател три месеца преди изтичането на мандата, но такава процедура не е била стартирана. Следователно настоящото решение не попада в хипотезата на прекратяване на правомощията на председателя на Сметната палата при избор на нов председател.
Като аргумент е отбелязано Тълкувателно решение № 13 от 2010 г. по к. д. № 12/2010 г. , в което Конституционният съд подчертава случаите на „продължаване осъществяването на функции след изтичане на срока“ („удължаване на мандата“) като изключение от общото правило за обвързаността на правомощията и на законово установения срок на овластяване. В диспозитива на решението е възприето следното
тълкуване: „Предсрочно прекратяване на мандат, установен от Конституцията може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея. Ако в нея основания не са предвидени – на основанията, предвидени в закон. Промяна в основанията за предсрочно прекратяване на мандата е допустима. Тя може да се извърши по реда на изменение на Конституцията за конституционно уредените мандати и по реда на изменение на закона – за мандатите, установени от закон. Изменението трябва да гарантира независимостта на органа при осъществяване на неговите конституционно установени правомощия. “
Продължаването на изпълнението на възложените функции от председателя на Сметната палата (тъй като не е избран нов председател след изтичането на неговия мандат) би могло да се определи като „удължаване“ на определения мандат. То е защитен механизъм, чиято цел е да гарантира независимостта на конституционно установен орган.
Депутатите напомнят тълкувателно Решение № 12 от 2022 г. по к. д. № 7 от 2022 г. на КС: „.Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение па предвидения от Конституцията баланс на властите и
органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявало подриване на устоите на конституционно установения държавен ред. “
В конкретния случай след като не е проведена процедура от Народното събрание за избор на нов председател на Сметната палата (въпреки изтеклия мандат) може да се направи обоснован извод, че е налице удължаване на мандата му.
Следователно не може на произволно основание той да бъде освободен, а само при спазване
на изрично предвидените в закона основания и процедура, е записано в искането.
Подчертано е, че според Закона за Сметната палата пълномощията на председателя могат да бъдат прекратени само след избор на нов председател по реда на ЗСП или да бъдат предсрочно прекратени при наличие на поне една от изброените хипотези в чл. 19, ал. 1, т. 1-5 от ЗСП като изброяването на основанията е изчерпателно (относимо и към останалите членове на органа):
1. по тяхна писмена молба; 2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца; 3. при несъвместимост по чл. 16 от Закона за Сметната палата; 4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; 5. при смърт.
В конкретния случай нито една от посочените хипотези не е налице, категорични са от ПП и ДБ.
Те посочват риска от блокиране на дейността на Сметната палата: С ал. 2 на чл. 19 от ЗСП е въведено правилото, че при предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя, Народното събрание определя заместник-председател, който да изпълнява правомощията му до избирането на нов председател. Целта на тази норма е да бъде уредена непрекъсваемостта на функцията на Сметната палата като конституционно установен орган. Приложението й обаче е в систематична връзка с
наличието на поне една от изчерпателно изброените хипотези в чл. 19, ал. 1, т. 1-5 ЗСП, т.е. само и единствено при наличие на някоя от тях и приемането на конституционосъобразно и законосъобразно решение ог Народното събрание е възможно да бъде приложена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСП.
Изводът е ясен: ако не е налице някое от посочените в чл. 19, ал. 1, т. 1-5 ЗСП условия, то не възниква необходимост и правомощие за Народното събрание да определя зам. -председател, който да изпълнява правомощията на председател до избирането на нов председател, е посочено в искането.
В конкретния случай, провеждането на процедурата по чл. 19, ал. 2 ЗСП е без правно основание, а решението на Народното събрание се явява незаконосъобразно, а оттук и противоконституционно, смятат депутатите.
Те са категоричви, че взетото решение от Народното събрание влиза в противоречие със закона и Конституцията на още едно основание: с него е променен съставът на Сметната палата, тъй като не е назначен нов заместник – председател на мястото на определения временно за председател.
Това положение поставя в риск вземането на решения, тъй като Сметната палата приема актовете си с явно гласуване и мнозинство от 4 гласа. Предсрочното прекратяване на мандата на председателя, промяната в състава на Сметната палата и създаването на затруднения в работата й, освен че накърняват независимостта на Върховната одитна институция, създават риск и застрашават нормалното изпълнение на функциите от един независим конституционно установен орган.
Решението за освобождаване на председателя на Сметната палата е взето произволно, извънредно и немотивирано, в нарушение на изрични и императивни законови норми, които нарушават законността като елемент на принципа на правовата държава.
Посочено е още, че Сметната палата одитира сметките за средствата от Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата (чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗСП), осъществява сътрудничество с Европейската комисия и Сметната палата на Европейския съюз (чл. 7, ал. 4 ЗСП, чл. 9 ЗСП, чл. 61 ЗСП), поради което произволното прекратяване на мандата на председателя на Сметната палата представлява не просто злоупотреба с властнически правомощия и накърняване на независимостта на институцията, но по своето съдържание застрашава и участието на Република България в Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 КРБ).
„Председателят на Сметната палата беше освободен изцяло с политически аргументи в пълно нарушение на Закона за Сметната палата и конституцията. Това не беше упражняване на правомощията на Народното събрание по смисъла на Конституцията, това беше политическа гилотина„, коментира Надежда Йорданова преди внасянето на искането в съда .
Според Никола Минчев от ПП: „Причината за освобождаването на Цветан Цветков е, че той не се включи в хора на ГЕРБ и ДПС по темата NEXO. А напротив, отстояваше независимостта на своята институция. Така е по Конституция, не така го разбират нашите политически опоненти. Този политически акт не може да остане неатакуван“, заяви той.
