Последни новини
Home / Актуално / Питането на ГЕРБ до КС – евтин трик за опазване на безконтролността на главния прокурор

Питането на ГЕРБ до КС – евтин трик за опазване на безконтролността на главния прокурор

Defakto.bg

Адв. Ася Манджукова

Група народни представители от ГЕРБ внесли на 02.02.2023 г. искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на нормата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, която прокламира независимостта на съдебната власт. Депутатите питат дали, така разписана, тази независимост на съдиите, прокурорите и следователите е само от другите две власти – законодателна и изпълнителна, или и едни спрямо други в рамките на самата съдебна система.
Питането, твърдят депутатите, имало за цел да освети пътя на предстоящата  (от близо 14 години вече) съдебна реформа и щяло да осигури конституционосъобразност на предстоящите промени. Те уточняват, че

всеки отговор за тях би бил удовлетворителен, с тая една цел. Разкошно!

А сега сериозно.
Питането е естествено продължение на позицията на ГЕРБ, поддържана в последните дни на 48-то Народно събрание по отношение на единия от двата законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт и вербализирана от депутата Радомир Чолаков. Става въпрос за законопроекта, внесен от партия „Възраждане”, който предвижда така дългоочаквания механизъм за разследване на главния прокурор да се осъществява от директора на Националната следствена служба, която пък да бъде извадена от йерархическата си зависимост от прокуратурата.  Защо продължение – защото мотивите към питането представляват преразказ на историческия преглед на конституционната уредба на следствието, предложен от трибуната на Народното събрание от същия този Чолаков. А защо естествено продължение – защото сезирането на Конституционния съд по всякакви горещи политически теми, преоблечени във „фундаментални конституционни дебати”, се превърна в обичаен похват за тупане на топката в последните 1-2 години,

особено що се отнася до промени, касаещи фигурата на главния прокурор

И за да не съм голословна, макар това да е видно за всеки, следящ обществените и политически процеси, една бърза справка в годишните прегледи на Конституционния съд демонстрира тази тенденция – през 2020 г. има общо 17 съдебни акта (14 решения и 3 определения), като само един от тях е постановен по искане на главния прокурор. За сравнение, през 2022 г. съдебните актове са 24 /15 решения 9 определения/, цели 7 от които – по искане на главния прокурор*.
Чолаков, който иначе се ожали от натиск и опит за изнасилване, заради бързината, с която се била случвала дължимата от 2009 г. съдебна реформа, изглежда да е намерил достатъчно време да осмисли проблемите с независимостта на следствието до степен те да придобият формата на искане за тълкуване до Конституционния съд. Любопитно е как този устрем към конституционосъобразност, що се отнася до мястото и независимостта на следствието в системата на съдебната власт, не беше споходил ГЕРБ през всичките им години на управление досега, като се има предвид изтъкнатата от самия Чолаков радикална деградация в независимостта на следствието още с промените в Закона за съдебната власт през 2009 г., малко преди ГЕРБ да поемат управлението.  Още по-любопитно е как Чолаков и партийните му колеги смятат, че конституционосъобразната съдебна реформа задължително минава през искане за тълкуване, което предлага два варианта на отговор, всеки от които по същество предполага еднакво ниво на дискреция на законодателния орган да приеме предложението на Възраждане ** или с други думи – каквото и да отговори Конституционният съд, все позволява следствието да бъде извадено от опеката на прокуратурата и ГЕРБ не се нуждаят от подобно разяснение,

за да прокарат законопроекта на патерицата си „Възраждане”.

Прясното питане за „независимостта” на следствието много ми прилича на претоплена манджа – онази с питането за „независимостта” на редовия прокурор от надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор, ако случайно реши да разследва последния (КД № 15/2019 г.). То беше направено през 2019 г. от Министерския съвет, оглавяван от Бойко Борисов, и получи много изгодния за бламиране на опитите за реална съдебна реформа, включваща работещ и ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, отговор – прокурорите биха били независими от главния прокурор, ако решат да го разследват. Никой не повярва, че това решение ще осигури реална, а не теоретична независимост на редовия прокурор, но пък даде повод на управляващата партия да плесне с ръце и да каже, че нямаме нужда от специален механизъм за разследване на главния прокурор.

Е, след като им се получи веднъж, защо да не опитат пак

– окрилени от евентуалното решение, установяващо безусловната конституционна независимост на следователите, ще извадят Националната следствена служба от подчинението на прокуратурата и вече ще имаме „независим” орган, разследващ главния прокурор. Даже можем да предложим Борислав Сарафов за такъв – нали след законовите промени той вече ще е независим?
Формализмът в българското правосъдие, съчетан с политическата арогантност на стремящите се към запазване на безконтролността на главния прокурор, водят до ужасни и срамни резултати – близо 14 години не успяваме да въведем действащ механизъм за разследване на главния прокурор, а в Брюксел и Венецианската комисия се нагледаха на евтините ни трикове

за имитация на воля за съдебна реформа, най-модерният от които е да тупаме топката с конституционни питания.

Затова ми се иска да цитирам заключителната част от становището на ВКС по КД № 15/2019 г., по въпроса за независимото разследване на главния прокурор, останало, за съжаление, нечуто от Конституционния съд:
„Върховният касационен съд намира, че ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор не може да се постигне единствено на базата на решение на Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл.126, ал.2 (от Конституцията), дори и да е в очаквания от вносителя на искането смисъл. Ефективността на разследването е резултат от законосъобразното и професионално планираното му провеждане, а безпристрастността изисква стриктното съблюдаване на комплекс от гаранции, регламентирани както в националното законодателство, така и в норми на международното и европейско право, някои от които при необходимост следва да бъдат въведени в националната правна система. Декларативна гаранция за ефективно и безпристрастно разследване срещу главния прокурор поради изключване по тълкувателен път на възможността сам да контролира дела и преписки срещу него, не може да постигне очаквания резултат, дори да се съдържа в решение на Конституционния съд на Република България.”
Това становище на ВКС си струва да се прочете в цялост, защото то очертава широкия кръг от фактори, в това число нормативни, които се отразяват на реалната, а не формално прокламирана независимост на прокурорите, особено що се отнася до възможността за разследване на главния прокурор.

 Въпросът с независимостта на следователите също няма да се реши с тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията,

а с много по-всеобхватни законодателни и структурни промени, които ще отнемат много време, не само чисто технологично, но и от гледна точка на изчистване на системата от всички изградени през годините връзки и зависимости, както и от манталитета на подчинение и опека, които няма да се изпарят с вълшебната пръчка на законодателната рамка. Но ГЕРБ,     удобно подпрени от Възраждане, поставят решаването на един крайно належащ проблем – безконтролността на главния прокурор, в зависимост от решаването на един друг проблем – този с независимостта на една от трите структури в съдебната власт. Вместо да приемем проекта, предлагащ разследване на главния прокурор от една изначално независима от прокуратурата структура – съда, ние тръгваме да освобождаваме една понастоящем подчинена на последния структура, за да ѝ възложим на нея този спешен механизъм и започваме да „мижаме” и да си представяме, че с няколко законодателни промени изведнъж и от раз, по силата на хартията, тази независимост ще се случи. Звучи абсурдно, нали?

*не всички такива искания са свързани с функциите на главния прокурор, но повечето от тях имат силен политически оттенък и история но политически сблъсъци, а и има искания от други правоимащи субекти, които касаят пряко или косвено главния прокурор или прокуратурата
** вариант едно, според запитващите депутати, е КС да се произнесе, че КРБ не поставя ограничения и всяка от отделните структури може да бъде подчинена на друга структура, съответно – да не бъде подчинена. Вариант две е КС да се произнесе, че всяка от трите структури трябва да е независима от останалите.

 

About De Fakto

Проверете също

Без санкция на Европейската комисия, държавата няма да изкупува дългове на „Топлофикация“ до 1.6 млрд. лв.

Служебното правителство  отмени  решения на кабинета “ Денков“ поради риск мярката да бъде обявена за …

Прокуратурата превзе управлението на МП: Главчев назначи прокурор за зам.- министър в правосъдното ведомство

Прокуратурата заема все по – солидни позиции в управлениеото на Министерството на правосъдието.  След като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.