DeFakto.bg DeFakto.bg
Военно апелативния съд потвърди оправдателната присъда на бившата шефка на кожната клиника във ВМА проф. Мирослава Кадурина по обвинения за длъжностно престъпление и присвояване на над 7 млн. лв.
През май месец м.г. Софийският военен съд след първоинстанционен процес, продължил цели 6 години, тя бе оправдана по обвиненията за длъжностни престъпления, а военна прокуратура оспори присъдата.
В протеста обвинението посочи, че тя е неправилна, тъй като не били съобразени събраните по делото доказателства. Държавното обвинение оспори и извода на военния съд, че Кадурина не може да бъде съдена за длъжностно престъпление по чл. 282 от НК, поради това, че макар като началник на клиниката да е имала длъжностно качество, от спецификата на конкретната ѝ дейност ставало ясно, че тя не е с публичен характер.
Прокуратурата не бе съгласна с извода на военния съд за липса на доказателства по обвинението, че Кадурина е разпореждала във ВМА да се извършват процедури на пациенти на „Дерма прим“ неограничено във времето. Твърдеше също, че по делото е било доказано, че всички консумативи, както и абонаментното обслужване на използваните от фирмата апарати, са били за сметка на ВМА. Прокуратурата оспорва и оправдаването на Кадурина за присвояване на над 770 000 лева.
През 2016 г. военната прокуратура в София прати Кадурина на съд заедно с вече покойния шеф на ВМА ген. Стоян Тонев. Тя беше обвинена за длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс, за това, че от 29 ноември 2004 г. до 10 септември 2014 г., като длъжностно лице извършила действия, надхвърлящи служебните ѝ правомощия, с цел да набави за себе си и за управляваната от нея фирма „Дерма прим“ имотна облага.
Според обвинението с действията си Кадурина е причинила вреди за близо 6,5 млн. лева на ВМА. Тя беше обвинена отделно и за присвояване на 774 673 лева от болницата.
„Въззивната инстанция намира за изцяло неоснователни възраженията залегнали във въззивния протест и допълнението към него за необоснованост, нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения.
Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение, поради което не са допуснати сочените нарушения на чл. 12, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1-5 от НПК. Солидаризирайки се с правните изводи на първоинстанционния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди“, е записано в решението на Военно – апелативния съд.
