DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на потребителя да му се намалят общите разходи по кредита за недвижми имот, когато го погасява предсрочно, не обхваща разходите, които не зависят от срока на договора. По тази причина потребителят може да иска намаляване само на лихвата и на зависещите от срока на кредита разходи. ( Решение на Съда по дело C-555/21 | UniCredit Bank Austria)
Сдружението за защита на интересите на потребителите Verein für Konsumenteninformation (наричано по-нататък „VKI“) оспорва пред австрийските съдилища една от стандартните клаузи, които UniCredit Bank Austria използва в договорите си за кредити за недвижими имоти. Въпросната клауза се отнася до случаите на предсрочно погасяване на кредита от потребителя. Тя гласи, че в тези случаи лихвите и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, а „независещите от срока на кредита разходи за обработка не се възстановят, включително не и пропорционално“.
VKI смята, че независещите от срока на кредита разходи също трябва да се намаляват пропорционално. В това отношение то се позовава на Директива 2014/17 относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. Директивата задължава държавите членки да гарантират, че потребителят ще има право да погаси изцяло или частично задълженията си по даден договор за кредит преди изтичането на срока на този договор. Съгласно Директивата в такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаление включва лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
Австрийският върховен съд със запитване до Съда иска да се установи дали Директива 2014/17 допуска национална правна уредба, съгласно която правото на потребителя на намаляване на общите разходи по кредита в случаите на предсрочно погасяване на кредита обхваща само лихвата и зависещите от срока на кредита разходи. На този въпрос Съдът отговаря, че Директива 2014/17 допуска подобна правна уредба.
Всъщност според Съда въпросното право на намаляване на разходите цели договорът да се адаптира към обстоятелствата по предсрочното погасяване на кредита. Затова то не обхваща разходите, които независимо от срока на договора потребителят дължи в полза на кредитора или в полза на трето лице за услуги, които към момента на предсрочното погасяване вече са изцяло изпълнени.
За да защитят потребителите от злоупотреби обаче, националните съдилища трябва да следят разходите, които се налагат на потребителя независимо от срока на договора, да не представляват, обективно погледнато, възнаграждение за кредитора за временното ползване на средствата или за услуги, които към момента на предсрочното погасяване все още предстои да се извършат за потребителя. В това отношение кредиторът е длъжен да докаже дали съответните разходи са периодични, или еднократни.
