DeFakto.bg DeFakto.bg
На 24 ноевмври 2022 г. бившият съдия Румяна Ченалова бе оправдана от Софийският апелативен съд по всички предявени й от прокуратурата обвинения, а през седмицата съдът публикува мотивите за решението си. Процесът срещу Ченалова продължи близо 3 години, а обвинителният акт беше внесен в съда за първи път през 2016 г.
Прокуратурата твърдеше, че с 14 деяния при условията на продължаванао престъпление съдия Ченалова е нарушила и не изпълнила служебните си задължения по серия закони, като противозаконно е набавила облага за частна фирма по търговско дело срещу Националната електрическа компания (НЕК). Тя бе е обвинена още, че е допуснала искова молба на дружеството „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“, макар че фирмата не е платила държавната такса от над 434 хил. лв. В резултат за НЕК настъпили вредни последици от направените запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси, посочи прокуратурата.
Ченалова бе обвинена и за документно престъпление – съставила официален документ, протокол от проведено открито съдебно заседание от 22.04.2014 г. по търговското дело, като удостоверила в него неверни обстоятелства и изявления.
Делото срещу Ченалова беше внесено в закрития Специализиран наказателен съд, който през 2021 г. я оправда по основното обвинение за длъжностно престъпление. Бившата съдийка обаче беше призната за виновна за документното престъпление, но случаят бе приет от спецсъда за маловажен, тъй като не е довел до вреди, наказанието е до 1 г. , а давността за налагането му е изтекла. И в тази част делото бе прекратено.
САС: Невиновна по всички обвинения
Софийският апелативен съд обаче призна Ченалова за невиновна по всички обвинения, включително и за документното престъпление.
От мотивите на съда се вижда, че по обвинението за длъжностно престъпление АС възприема напълно правните изводи от първоинстнационния съд, които водят до оправдателна присъда. „Конкретното обвинение вменено на подсъдимата е абсолютно несъставомерно по предложената от прокуратурата квалификация„, казват апелативните съдии Снежана Душкова, Маргаритка Шербанова и Карамфила Тодорова.
Те се мотивират, че „..при посочената конструкция на обвинителния акт е очевидно, че в тази част обвинението има само декларативен, заявяващ дадена престъпна дейност характер, без тази дейност да се основава на конкретна фактология, от която да бъде извлечена“.
Действително, в диспозитива е визиран период, но същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице фактически дефицит, пише в мотивите.обстоятелствената И още: Цитирането на законовите текстове, под които се субсумира дадена престъпна дейност не освобождава прокурора от задължението, в част на обвинителния акт да опише пълното и конкретното участие на подсъдимото лице в него. Необходимо е в посочената част на обвинението да се мотивира наличието на всеки един елемент от обективната и субективна страна на разследваното престъпление. Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт са регламентирани от разпоредбата на чл.246 от НПК и съгласно ТР №2/02г. на ВКС на РБ, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи не само фактите, които обуславят съставомерността на деянието, но и участието на обвиняемия в осъществяването му. Действителните рамки на обвинението се определят от неговата обстоятелствена част, а не от правната квалификация, която е дадена в диспозитива“, посочват съдиите. Приемат, че с оглед конкретиката на инкриминираната дейност, очертаният предмет на обвинението е непълен, несъдържащ факти, не са описани всички обстоятелства, от които прокуратурата е приела, че позволяват да се индивидуализира по обективни и субективни признаци престъплението, предмет на обвинението.
Съдебният състав е категоричен, че в конкретния случай не е осъществена нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В обобщен вид обвинението се свежда до три основни категории твърдени нарушения и неизпълнения на служебни задължения, свързани с дейността на подсъдимата:
-извършване на действия по делото преди да е внесена държава такса;
-разглеждане на търговския спор без да е внесена допълнителна държавна такса, след искането за изменение на иска
– и такива свързани с изготвяне и поправка на протокола за съдебно заседание.
Като се позовава директно на Конституцията, АС приема, че според разпоредбата на чл.132 от нея, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите служебни действия и за постановените от тях актове. От това правило е допустимо и изключение в случаите, когато извършеното от магистрата нарушение по служба представлява умишлено престъпление от общ характер. „В конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, позволяващи формирането на извод, че действията на подсъдимата са извън обхвата на функционалния й имунитет, както и да е извършено каквото и да е престъпление“.
По същество на обвинението по чл.282 НК:
Първо по обвинението за извършено престъпление, което засяга държавна такса: По отношение на държавната такса е необходимо да се посочи, че тя е дължима, изискуема и събираема в хода на целия съдебен процес и след неговото приключване до погасяване на публичното вземане, отбелязва съдът.
Второ: Съдебната практика е еднопосочна и непроменена в насока, че бездействието на съда да укаже внасянето на дължимата държавна такса не представлява съществено процесуално нарушение и не се отразява на правилното решаване на делото.
Трето: По делото е налице разпореждане, с което съдът е задължил ищеца да внесе държавната такса, което е било направено и преди първото заседание, като с изрична молба ищецът е изпълнил указанията на съда. Липсват каквито и да са доказателства относно твърденията на прокуратурата, че разпорeждането било антидатирано, както и че е налице умисъл в действията на подсъдимото лице, сочат мотивите.
Съдебният състав определя като несъстоятелна тезата на обвинението, че подсъдимата Ченалова е допуснала обезпечение по исковата молба без събрана държавна такса и че то е било незаконно и в увреда на ответника. По своя характер държавната такса е част от финансово правоотношение, с което правораздаването по същество не е обвързано и по своята същност държавната такса не е гаранция, че искът ще бъде уважен, а е предпоставка за разглеждането му. Така, че инкриминирайки по този начин поведението на подсъдимата свързано с твърденията за нарушение на чл.129, ал.2 от процесуалния закон (ГПК), отново не подкрепя обвинителната теза, още повече, че само за себе си нарушението на посочената разпоредба не е престъпление, пише в мотивите.
Като важен аргумент е посочено, че „в конкретния случай определението, с което е било допуснато обезпечението е било обжалвано пред въззивната инстанция, която го е проверила и със своя съдебен акт го е потвърдила, респ. въззивният съд е преценил, че действията извършени от подсъдимата са правилни и законосъобразни. Следва да се посочи и фактът, че произнасянето на Апелативния съд е било при същите предпоставки, при които се е произнесла и първата инстанция, а именно, без да е била внесена държавната такса. (АС сe произнася за втори път по делото)
Съставът подчертава, че при определянето, събиране и връщане на съдебни такси (респ. при освобождаване от заплащане на такси) съдът развива финансова, а не правораздавателна дейност, която по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на тази дейност (в случая не се отразяват и на законосъобразността на конкретното обезпечение).
Неоснователни са и твърденията на прокуратурата, че чрез своите действия съдия Ченалова е създавала привилегия в процеса на ищеца, за да разреши спора в негова полза, заключава АС. „Не без значение е фактът, че подсъдимата не е постановила съдебен акт по конкретното дело, тъй като е била отстранена от длъжност, но впоследствие делото е било решено и искът е бил уважен от две инстанции, последната от която ВКС „, е записано в мотивите.
За отхвърлената осъдителна част от присъдата
Въззивният съд отхвърля заключението на спецсъда, че Ченалова е извършила престъпление, като е допълнила в протокола, че ищецът по търговското дело ОЕТ е представил преводно нареждане и е констатирана идентичността му с приложено по делото копие от документа, но тъй като давността е изтекла, наказание не се полага. „ В случая давността за престъплението по повдигнатото обвинение не е била изтекла, следователно съдът не е можел да прекратява производството“, констатират най-напред съдиите. Приложеният закон за по-леко наказуемото престъпление пък е въпрос на решаване на делото по същество, той е част от въпросите, които съдът решава с присъдата по чл. 301 НПК, поради което не може и да става въпрос за прекъсване висящността на процеса“, казват те.
Независимо от това, съдът приема, че „не са налице основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като деянието по чл.311, ал. 2 от НК, за каквото престъпление е била призната за виновна подсъдимата, е несъставомерно по посочената квалификация“.
И още: … В присъдата си съдът е приел, че е осъществен състава на чл.311, ал.2 от НК и подсъдимата е извършила престъплението„лъжливо“ документиране, тъй като в съдебно заседание на 26.03.2014 г. не бил представен оригинал на платежно нареждане от 15.02.2012 год., а в него било отразено, че такъв е представен.
Удостоверителните документи от своя страна установяват съществуването или несъществуването на определени факти или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа (поради това те могат да са с вярно или невярно съдържание). По правило предмет на лъжливото документиране могат да бъдат само удостоверителните документи, но не и диспозитивните. В случаите, когато се удостоверява съдържанието на разпоредителен (диспозитивен) документ, съставеният удостоверителен документ ще бъде с невярно съдържание, ако не съответства на разпоредителния документ, т.е. предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК може да бъде само истински официален удостоверителен документ с невярно съдържание.
Посочените от съда доказателства не доказват по категоричен начин извършване на престъплението, за което е призната за виновна подсъдимата, поради следното:
На първо място от тези доказателства безспорно е бил установен механизмът, по който е било извършено сравняването на представените оригинали на документите с копията на същите : „…съдията сравнява представените оригинали с копията, които са приложени като писмени доказателства по делото…“ Основната цел на това производство е била свързана със съществуването и наличието на такива оригинали.
Установено е и че първоначално съдебният секретар П. е представяла един по един оригиналите на председателя на състава разглеждащ делото, за да бъде извършено сравнението с приложените по делото копия, а впоследствие съдът е изискал всички, за улеснение и по-бързо приключване на сравнението, продължило повече от час, (сравняването е било затруднено, от една страна от броя на документите, а от друга страна, поради факта, че приложените към исковата молба документи не са били подробно описани, а посочени само в цифрово изражение).
Установено е, че подсъдимата е задавала въпрос за наличие на документ от 15.02.2012 г. и е получавала отговор от процесуалния представител, че е „представен оригинал“…, след което видно от последващите реплики е започнало търсене в документите,т.е. да се търси копието, а не оригиналът, както неправилно е приел съда.
За какъв умисъл за невярно деклариране на факти може да се говори в случая, съобразявайки обстоятелството, че не някой друг, а именно подсъдимата е поставила въпроса за това дали се представя оригинал на платежното нареждане от 15.02.2012 год., отбелязва съдът и подчертава, че това изключва умисъл от страна на подсъдимата за невярно отразяване на факти в съдебния протокол.
Съдиите отхвърлят и твърденията, че след като не е изслушала изготвения от съдебния секретар аудиозапис, “ подсъдимата е нарушила задълженията си и това нейно поведение било свързано с постигането на крайния резултат и за постигане на целта за невярното отразяване на инкриминираните факти,за да създаде привилегировано положение на ищеца по делото и обезпечаване крайния положителен резултат за него..“
Неизслушването на аудиозаписа не е престъпление, тъй като задължение за това (да се изслуша) съществува само когато този запис е направен за целите на производството и той е приобщен към самото дело, а не когато е направен запис за улеснение на секретаря, като сам по себе си той не представлява никакво доказателство, казва съдът.
Или в обобщен вид, съдебният състав приема, че не е осъществен състава на чл.311 НК, нито по първата, нито по втората алинея на наказателния закон, поради следното:
На първо място, в практиката и доктрината съществува яснота по въпроса, че само удостоверителни официални документи могат да бъдат предмет на лъжливо документиране и че отговорността за съставянето им се носи тогава, когато неверните обстоятелства или изявления имат правно значение за самия документ и водят до пораждане, изменение или прекратяване на права и правоотношения, каквото в случая не е налице.
Второ: при извършеното сравняване на документите същото е извършвано от съда и единствено на председателя са предоставени тези документи, бил е представен оригинал на преводното нареждане от 15.02.2012г.;
Трето: безспорно са установени множество грешки и самоволни дописвания от страна на съдебния секретар в протокола.
Четвърто: аудиозаписът не е доказателство, не е бил изготвен по реда на чл.150, ал.3 от ГПК (а за удобство на секретаря) и не може единствено въз основа на него да се допускат поправки и допълнения
Пето: в принципен план няма пречка и в зависимост от конкретиката на извършваната поправка да се проведе разпит и на съдебния секретар, като за поправката на протокола се съобщава от деловодителя на състава.
Шесто: протоколът не може да послужи като доказателство по никакъв начин, тъй като самите частни документи нямат доказателствена стойност за извършено плащане.
Седмо: за да е осъществен състава на чл.311 ал.2 НК се изисква и цел, която не е доказана по никакъв начин, още повече, че подсъдимата е назначила и съдебно икономическа експертиза, която пък от своя страна оборва тезата за субективната страна на престъплението;
Осмо – не са настъпили никакви вредни последици.
Девето: подсъдимата не е постановила окончателен акт, делото е разгледано от две инстанции и претенцията на ищеца е била уважена при наличните представени доказателства, като нито едно от тях не е било изключено.
В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства не може да се изградят категорични и несъмнени изводи за пряк умисъл в действията на подсъдимата, поради което и същата бе оправдана, заключава съдът. Във връзка с представените към протеста заверени копия от решение №10-00-047 от 03.11.2015 год. на дисциплинарен състав на ВСС и стенографски протокол №37/19.11.2015 год. от заседание на ВСС , настоящият състав не цени същите, като характеристични справки за подсъдимата и ги изключва от доказателствата, тъй като са извън предмета на доказване, мотивират се съдиите.
По изложените съображения САС постанови оправдателната си присъда, пишат те.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС.
