DeFakto.bg DeFakto.bg
Правителствата продължават да отслабват демокрацията през 2022 г., констатира годишен доклад за върховенството на правото в целия ЕС от 45 граждански организации
Повечето държави от ЕС положиха малко усилия за разрешаване на установените проблеми с върховенството на правото, позволиха съществуващите недостатъци да останат неразрешени или дори влошиха нещата във всички оценени области – това констатира Докладът на Либъртис за върховенството на правото през 2022 г. Надхвърляйки обхвата на Механизма за върховенството на правото на Европейската комисия, докладът на Либъртис обобщава най-забележителните развития в сферите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите, взаимния контрол и балансиране на властите, гражданското пространство и системните проблеми с правата на човека през 2022 г. Докладът е съставен от 45 правозащитни организации в 18 държави в ЕС. Понастоящем той е най-задълбоченият неофициален доклад относно върховенството на правото в държавите, членки на ЕС, изготвян от мрежа независими експерти. съобщава БХК.
По отношение на България документът констатира относителен застой в повечето сфери, както и регрес по отношение на взаимния контрол между трите власти. Главата за България в доклада се подготвя от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Радослав Стоянов, експерт в правната програма на БХК, коментира доклада:
„Тенденциите по отношение на върховенството на правото в България са силно противоречиви. Въпреки многото обнадеждаващи опити за реформи и мерки, обезпечаващи разделението на властите и взаимния контрол между тях, те в голяма степен срещнаха силна политическа съпротива, спънки и в крайна сметка или сериозно отлагане, или пълен провал. Това твърде много напомня за пътя на Унгария и Полша към ерозия на демокрацията, който наблюдавахме през последните години“.
Балаж Денес, изпълнителен директор на паневропейската мрежа на граждански организации Съюз за граждански свободи в Европа (Либъртис), коментира:
„Европейските правителства трябва да осъзнаят, че като не успяват да укрепят своите демокрации, проправят пътя за политици-екстремисти, които няма да се поколебаят да разрушат цялата система. Въпреки че Брюксел си позволи да бъде изнудван да предприеме половинчати мерки, ние искаме да видим ЕС да използва с пълна сила Механизма за върховенство на правото в ЕС, за да постави условия както за полския, така и за унгарския режим. Когато финансовите средства от ЕС бъдат спрени, на Орбан и Качински не трябва да се дава друг избор, освен да върнат демокрацията на своите граждани, защото Полша и Унгария се нуждаят от ЕС, за да се справят с последиците от войната на Русия в Украйна“.
Ключови изводи за България
- Промените в законодателството, гарантиращи независимо разследване на главния прокурор, не бяха приети. Тези промени обаче, макар и важни, също не засягаха проблематичния баланс на квотите във Висшия съдебен съвет, който не гарантира съдийско самоуправление и независим контрол над прокуратурата.
- Липса на подобрение в медийната среда. Независимостта на медиите не претърпя сериозен разцвет през 2022 г., а най-влиятелни останаха медиите, открито симпатизиращи на политическа партия ГЕРБ, тези, които опонират на съдебната реформа, както и тези, които имат благосклонно отношение към военната агресия на Русия в Украйна.
- Рекорден брой публични изборни длъжности се заемат от лица с изтекъл мандат. Това сериозно застрашава отчетността и взаимния контрол между властите и подкопава легитимността на държавните институции.
Основни изводи за целия ЕС
Унгария и Полша остават най-сериозните нарушители на върховенството на правото в Съюза. Въпреки, че ЕС задейства новосъздадения механизъм за обвързване с условията за спиране на средства към Унгария, това все още не е довело до истински подобрения. По подобен начин, реформите, които се договарят с Полша в замяна на освобождаване на фондовете на ЕС за възстановяване от КОВИД-19, биха довели само до скромни подобрения, които не освобождават съдиите от политически контрол. Тези правителства продължават да прилагат серия от мерки, предназначени да централизират властта, да заглушат опонентите си, да контролират общественото мнение и да направят много трудна загубата си на бъдещи избори.
Сред „бързо схващатите“ са определени Италия и Швеция.
Първите знаци, дадени от новите правителства на Италия и Швеция през 2022 г., показват риска управляващите коалиции да се превърнат в авторитаризъм, ако взаимният контрол и баланс между трите власти се наруши. Така например, вече сме свидетели на рязко нарастване на словесните атаки срещу НПО и медиите от двете нови правителства. Тези държави, обаче, имат силни независими институции, които бързо успяха да реагират адекватно и ефективно на евентуален завой към авторитаризъм от мащаба, наблюдаван в Унгария и Полша.
Развитието в Словения след смяната на крайнодясното правителство показва, че страните могат да възстановят своите демокрации. Докладът, например, показва усилия за възстановяване на независимостта на институции като обществения телевизионен оператор и за отмяна на глоби, които са били незаконно наложени при предишното крайнодясно правителство на граждани за присъствие на протести.
Въпреки, че ситуацията в държавите членки продължава да върви в грешна посока, ЕС има смесен успех в упражняването на положително влияние.
На фона на войната на Русия срещу Украйна, ЕС реши да предприеме по-твърди действия срещу Унгария (която се изолира политически, като подкрепяше Русия), и по-меки спрямо Полша (която се постара да подкрепи Украйна), въпреки че дори тогава, Съветът отслаби предложението на Комисията по Механизма за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава в замяна на премахване от Унгария на ветото върху помощта за Украйна. В същото време собствената реакция на ЕС на възникващите заплахи за демокрацията предизвика загриженост. Например забраната на ЕС за достъп до медиите “Russia Today” и “Sputnik” като начин за борба с дезинформацията, спонсорирана от руската държава, предизвика сериозни опасения за създаване на опасен прецедент. А шокиращите разкрития на корупционния скандал “Катаргейт”, разтърсващ Европейския парламент, вероятно са навредили на доверието и репутацията на ЕС, който ще трябва отново да спечели обществена подкрепа за защита на върховенството на правото, особено когато това включва мерки, които авторитарните власти могат да извъртят в своя полза, като спирането на средства от ЕС, посочва докладът.
Берлин-Брюксел-София, 24.02.2023 г.
