Гинко билоба за Върховния съд

д-р Васил Петров,

съдия в Софийския районен съд

Казусът „Бебе Сара“

Дете се ражда в Кралство Испания в семейство на две жени, сключили еднополов брак в Гибралтар, едната българска гражданка, а другата – гражданка на Обединеното кралство.  Издаден е испански акт за раждане, в който и двете жени са вписани като майки, без посочване коя от тях е родила детето. Българската гражданка подава заявление до общината да се издаде български акт за раждане на детето. Общината остава молбата без движение с указание да се посочи коя от двете майки е родила детето, което не се изпълнява. Кметът отказва да издаде акт за раждане.

Молителката обжалва отказа пред АССГ, който уважава жалбата и разпорежда съставяне на акт за раждане, след като отправя и получава и преюдициално запитване от СЕС. По касационна жалба на кмета тричленен състав на ВАС (председател Галина Христова, докладчик Пламен Петрунов и трети член Албена Радославова) отменя и отхвърля искането по същество.

Представлява ли актът за гражданско състояние индивидуален административен акт?

С Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ВАС приема, че актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР, не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 АПК.

В мотивите на тълкувателния акт се посочва, че АПК е приет значително време след приемането на специалния закон – ЗГР. С чл. 21, ал. 2 и 3 АПК се определят като индивидуални административни актове волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. След приемането на АПК неколкократно са извършени изменения и допълнения на ЗГР, като не са въведени разпоредби, предвиждащи оспорване по реда, предвиден в кодекса, на актовете за гражданско състояние, като изявление на публичен орган, дължимо се след извършена констатация за настъпило по установения ред събитие. Изрично препращане към оспорване по реда, предвиден в кодекса, е налице единствено в разпоредбите на чл. 19а, чл. 92, ал. 12 и чл. 107 ЗГР, които разпоредби не визират оспорване на акт за гражданско състояние.

В същите мотиви се посочва, че актовете за гражданско състояние удостоверяват факти с правно значение, определящи гражданското състояние на лицата, чрез регистрация на събитията раждане, брак и смърт, като иск за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, каквито са тези, уредени в гл. 50 ГПК. Разпоредбата на чл. 542 ГПК изрично предвижда при несъставяне, невъзможност за съставяне, унищожаване или изгубване на съставения акт за гражданско състояние лицето, което черпи права от твърдения факт, с молба до районния съд да поиска установяването на подлежащия на удостоверяване факт, а когато това е необходимо и разпореждане да се състави съответният документ. Допуснати грешки в документите по чл. 542 ГПК /сред които документи изрично са посочени и актовете за гражданско състояние/ се поправят по същия процесуален ред, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им съгласно чл. 547 ГПК. Това трайно законодателно решение е потвърдено с ГПК, приет по-късно от АПК и отрича възможността за установяване на факти, подлежащи на удостоверяване с акт за гражданско състояние по пътя на установяване неистинността му с иск, основан на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК.

Както е посочено и в мотивите на тълкувателното решение, съгласно чл. 38, ал. 4 ЗЗГР при унищожени регистри, при липса на съставен акт за раждане или смърт и при вписания неверни данни, заинтересуваните следва да търсят правата си по реда на глава 50 ГПК от районния съд, а не по реда на АПК от административния съд.

Липса на съставен акт за раждане има и при отказа – изричен или мълчалив – за съставянето им. Трайна и дългогодишна традиция на административното правосъдие (която, между другото, сме заели от френското право) е споровете, свързани с гражданското състояние на физическите лица, да се разглеждат от гражданския съд. Както е посочено и в тълкувателното решение, само в три изрично предвидени в ЗГР случаи има хипотези на обжалване на откази на длъжностни лица по ЗГР пред административен съд; отказите по чл. 70 ЗГР не са сред тях.

Персонално

На читателите няма да отнеме повече от 20 секунди да проверят кой е докладчикът (авторът) на тълкувателното решение – Пламен Петрунов, т.е. същият, който е докладчик и на касационното решение по казуса „Бебе Сара“. И който вместо да обезсили недопустимото решение на АССГ и да изпрати спора на районния съд по глава 50 ГПК, го разглежда по същество и го отхвърля.

Тази амнезия, по-малко от 7 години след постановяването на тълкувателния акт, е притеснителна за правосъдието. А ако не става дума за амнезия, а за промяна във възгледите, то пътят е изричната отмяна на тълкувателното решение от общото събрание на всички съдии на ВАС, а не игнорирането му инцидентно от отделни състави на ВАС. В случай че пък административните съдии имат желание да разглеждат дела по ЗГР, то районните съдии има какво да им препратят по подсъдност.