DeFakto.bg DeFakto.bg
Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка, дори когато се ползва непосредствено преди междуседмичната почивка
Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза
Това реши Съдът на ЕС по дело C-477/21 | MÁV-START
Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.
Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.
В постановеното днес решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели.
Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд. Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни. Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права.
Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка.
В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.
Съдът отбелязва също, че предвидените в унгарската правна уредба по-благоприятни разпоредби в сравнение с Директивата в областта на минималната продължителност на междуседмичната почивка, не е могат да лишат работника от други права, които са му предоставени от тази директива, и по-специално от правото на междудневна почивка.
Ето защо, междудневната почивка трябва да се предостави независимо от продължителността на междуседмичната почивка, предвидена в приложимата национална правна уредба.
