DeFakto.bg DeFakto.bg
През 2020 г. прокуратурата в Силистра започна дисциплинарна проверка срещу следовател Стела Илиева, след като от полицията в града й докладва, че тя е заплашвала униформени, защото спрели за проверка мъж без книжка, който шофирал нейния автомобил. Инцидентът бе станал вечерта на 18 февруари 2020 г. в село Йорданово. Тогава полицаи опитаха да спрат на пътя Метин Али от селото, но той избяга и бе задържан след гонка. Мъжът нямал шофьорска книжка и извикал Илиева, тъй като работел за нея и колата била нейна.
Според „очевидци“ следователката пристигнала на мястото пияна и с около 30 души подкрепление. Показала служебната си карта и започнала да заплашва полицаите. Първоначално бе образувана проверка, а материалите от нея докладвани във ВСС, а по-късно на следовател Стела Илиева бе повдигнато обвиненение за хулиганство, а спрецсъдът и Софийския апелативен съда я оправдаха. Сега ВКС съобщава, че касационната инстанция окончателно я е признала за невиновна.
С Решение № 84/28.02.2023 г. по наказателно дело № 87/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 14.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 1004/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест срещу решението на САС, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 3830/2021 г. на Специализирания наказателен съд (закрит). С нея Стела Илиева е призната за невиновна по обвинението в това, че на 18.02.2020 г. вечерта в с. Йорданово, обл. Силистра, в качеството си на длъжностно лице – следовател в Окръжен следствен отдел при ОП – Силистра, използвала служебното си положение, за да набави за себе си противозаконна облага – да бъде преустановена извършваната от полицейските служители Петров и Костадинов проверка и да не бъде прилагана по отношение на собствения ѝ лек автомобил принудителна административна мярка „изземване на табелите с регистрационния номер“ (престъпление по чл. 283 от НПК). Оправдана е и по обвинението в това, че е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на висок глас в присъствието на много хора демонстративно крещяла към полицейските служители псувни и заплахи (престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК).
Касационният протест е подаден срещу решението на САС в частта, с която подсъдимата е призната за невиновна по обвинението за хулиганство.
Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на Софийския апелативен съд, който е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – приложените по делото документи, показанията на свидетелите, проведените очни ставки и обясненията на подсъдимата. Анализирано и обсъдено е и заключението на приетата техническа експертиза, която до голяма степен допринася за разкриване на обективната истина.
Показанията на полицейските служители Петров и Костадинов, на които всъщност се базира обвинението, също са анализирани подробно и задълбочено и са съпоставени както с останалите гласни доказателствени средства, така и със заключението на експертизата, от което се установява, че единствените записани реплики, произнесени от подсъдимата, са: „Първо пак сте Вий, после пак съм аз, ей туй е редът… в тъз система“. Върховните съдии сочат в решението си, че с основание въззивният съд е дал вяра частично на показанията на тези свидетели в частите, в които изнесената от тях информация съвпада с показанията и на другите свидетели, частично с обясненията на подсъдимата и със заключението на техническата експертиза.
Контролираният съд изрично е посочил в кои части не кредитира показанията им и е изложил убедителни съображения за това. В мотивите на ВКС се подчертава, че единствено показанията на свидетеля Петров както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса са непроменливи относно нецензурните изрази, които твърди, че подсъдимата е употребила на висок глас. В тази част показанията не могат да се считат безусловно подкрепени от тези на свидетеля Костадинов, доколкото показанията на този свидетел не са съвсем устойчиви, до известна степен са колебливи и сочи, че е забравил ругатните. Липсата на спомен при този свидетел не може да се оправдае с изтеклия период от време, тъй като той не е толкова дълъг, а и случаят не е незначителен. От друга страна, свидетелят Костадинов е бил на разстояние от около един метър и половина и едва ли е възприел целия разговор, при положение че нито един от другите свидетели по делото не е чул подсъдимата да е ругала и то на висок глас.
Показанията на Петров и Костадинов се опровергават и от записа, който е снет и е отразен в заключението на приетата техническа експертиза. Така изолираните показания на свидетеля Петров, колебливо подкрепени от показанията на свидетеля Костадинов, не могат да бъдат солидна доказателствена опора и не допринасят за несъмнената доказаност на обвинението, предявено на подсъдимата, а именно извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, категорични са върховните съдии. Те подчертават, че съгласно чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Според върховните съдии при вземане на решението си въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираната разпоредба.
