Съдебно решение: ВСС методично е ощетявал заплатите на младшите магистрати, косвено е „пестено“  и от парите районните съдии и прокурори. И не само.  

Defakto.bg

Трудов спор за неначислено и неизплатено възнаграждение  пред Добричкия районен съд приключва с многозначителен финал – не само претенцията на конкретния жалбоподател е основателна.  Основателни биха били претенциите на всички младши магистрати, чиито заплати също са били ощетени в  периода  2019 – 2021 г. тъй като определянето им от Пленума на ВСС не е било съобразено с разпоредбите на закона.  

Такава е  равносметката на съдия Любомир Генов от Добричкия районен съд (ДРС) по молбата  на О.К.М,  бивш младшия съдия, който е  поискал да му бъде присъдено „спестеното“ от заплатата за три години, докато е заемал  длъжността.  

Според чл. 218 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) най-ниските възнаграждения на младшите магистрати  са в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данните на Националния статистически институт (НСИ).  ВСС със свои решения  определя заплатите на магистратите от  районно, окръжно, апелативно и върховно ниво.  Изключение е записано за председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор и директора на Националното следствие, чиито възнаграждения са в процент от заплатата на  председателя на Конституционния съд.

След обследване на конкретния казус,  ДРС стига до извода, че възнагражденията на младшите магистрати са определяни под законовия минимум. Нещо повече,  така и заплатите на съдиите,  прокурорите и следователите от по-високите нива косвено са били задържани в по-нисък размер.

Решението на Добричкия районен съд (ДРС) РС е мотивирано пространно и безусловно заслужава  внимание.

Казусът

Бившият младши съдия О.К.М. предявява иск срещу Окръжен съд – Силистра и  Висшия съдебен съвет  за неизплатено възнаграждение от  8626.89 лева,  докато е бил младши съдия.

Претендираната сумата  е разликата между действително  платено и дължимото за периода заедно със законнната лихва.  Отделно е поискал и лихва за забава върху дължимите обезщетения от 1426.27 лева,  от датата на изискуемостта (от второ число на всеки следващ месец) до 09.05.2022 г.  Искът е по чл.218 ал.2 от ЗСВ  във връзка с чл.чл. 128,  242 и сл. от Кодекса на труда  и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Спорът е  трудов   и  от  компетентност на районен съд.  В исковата си молба ищецът  казва, че  за  периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г.  като  „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра,  е трябвало да получава основно месечно възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по  данните на Националния статистически институт. ( чл.218ал.2 от  от ЗСВ. )  Вместо това му е заплащано  по – ниско възнаграждение „въз основа на незаконосъобразните решения на Пленума на ВСС, който в началото на всяка от посочените календарни години е определял основни заплати на младшите магистрати под посочения в закона минимум“. В молбата си ищецът настоява за „косвен съдебен контрол относно административните актове на ВСС по приемането на по-ниски от посочените в закона размери на основни трудови възнаграждения“

  Посочва, че след като НСИ събира и систематизира данните за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то заплатите на младшите магистрати трябва да се актуализират на ежемесечна база.

 В съдебната система е възможно да се прави актуализация със задна дата и такава актуализация ВКС прави  по отношение на заплатата на председателя на ВКС, сочи  ищецът, дава примери и   напомня на съда, че ВСС разполага с целия конституционен инструментариум, за  да спази разпоредбата на чл.218 ал.2 от ЗСВ и  никави  съображения не могат да препятстват това.

През  2018 г. ВСС е могъл да съобразява статистическите данни, но в нито една от следващите години това не е сторено и  увеличението на заплатите е било с 10% за всички. Именно това е довело до  изоставане спрямо статистическите данни, мотивира  искането си  О.К.М.

Представил е в табличен вид изчисления за точните размери на получената разлика между дължимото и реално заплатеното трудово възнаграждение, включително допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит както и за период на болнични  през месец ноември 2019 г. Поддържа, че  ако  основната заплата му е била по – висока, то и размерът на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултатие е щяло да бъде по –високо.

 

  Ответниците  

Пред съда в Добрич  Окръжен съд – Силистра, отхвърля претенциите като  неоснователни. „Когато ищецът е встъпил в длъжност не е имал възражения по размера на възнаграждението си, а такова несъгласие изразява едва с подаването на настоящата искова молба“, казват от окръжния съд .  Посочва се още, че съдът не е имал друга възможност освен да изплаща утвърдените суми в Таблица №1 на ВСС за определяне  на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, а евентуалното изплащането на по-големи суми от адм.ръководители от определените от ВСС в Таблица №1 би довело до нарушаване на финансовата дисциплина.

Висшияг съдебен съвет показва високо ниво на отбрана  – посочва, че предявените срещу него искове са недопустими, неоснователни и недоказани.  Сочи, че   Окръжен съд – Силистра, а не ВСС е страна по конкретното правоотношение с ищеца,  настоява за прекратяването на производството спрямо себе си.  Алтернативно приема, че  “ако се докаже, че търсената искова претенция се дължи по основание и размер, то сумата трябва да се заплати от органа, в който ищецът е правораздавал“, именно  Окръжен съд – Силистра .  По съществото на спора от ВСС отбелязват,  че законът е регламентирал размера на най-ниската магистратска длъжност, но не е  въвел  задължение в какъв период то да се актуализира.

 

Съдът:  Законът е ясен, не се нужда е от тълкуване

 

Най-напред ДРС приема за  допустим иска на ищеца след като се уверява, че  през спорния период (01.07.2019 г. и 30.06.2021 г.) той е  заемал длъжността „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра.  Установява, че  според чл. 218 ал.2 от Закона за съдебната власт  О.К.М е трябвало да получава основно месечно възнаграждение за най-ниската съдийска  в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ.

„Безспорно установено по делото е обстоятелството, че през процесния период между 01.07.2019 г. и 30.06.2021 г. ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра. Съгласно чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“,  приема съдът.

„Посочената норма е ясна и не се нуждае от особено тълкуване“, е посочено  мотивите.  „Не подлежи на съмнение, че основните месечните възнаграждения на младшите агистрати трябва да бъдат равни във всеки момент на  удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“, казва още съдията.

При  определяне на минималния и максималния размер на основното месечно възнаграждение на магистратите ВСС действа в условията на обвързана компетентност – разпоредбите на чл.218 ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт пряко диктуват, че  ВСС не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне на размерите на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по какъв начин, аргументира  съдът решението си, като се позовава на  Определение №3967/20.03.2012 г. по административно дело №1750/2012 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд.

На възраженията на  ВСС, че законът не посочва изрично към кой момент следва да бъде преценявана съответната средномесечна работна заплата, съдът  отговаря:  „Очевидно е, че след като законодателят не е посочил различен момент, то същият е имал предвид нейното съобразяване във всеки един момент, т.е. всеки конкретен месец“.

Подкрепя извода с  примери:  „По същия начин, по който в чл.218 ал.1 от Закона за съдебната власт се имат предвид получаваните трудови възнаграждения от председателите на ВКС и на ВАС, главния прокурор и директора на НСлС, които  получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд за съответния месец, а не от възнаграждението му в някакъв друг момент.

 Затова и не е налице посочената от ответниците неопределяемост на момента, кога трябва да бъде изчислявано основното месечно трудово възнаграждение, пише  съдът. Той не приема позицията на Окръжен съд Силистра, че ищецът е трябвало  възрази  срещу размера на заплатата си при при сключване на договора.  Съдия  Любомир Генов  посочва, че работодателят не би могъл да се позовава на съгласието на работника за по-ниска от законово определената заплата, защото такова съгласие би било нищожно и не отменя задължението на работодателя да плати полагащото се по закон.

По повод конкретния спор,  Съдът отбелязва още, че „ докато в  таблицата за възнагражденията на председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор и директора на Националната следствена служба в съответствие с чл.218 ал.1 от ЗСВ е посочено „съгласно ЗСВ“, то за възнагражденията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи няма аналогичното записване, а са отразени  конкретни размери“.

  Разликите

На практика заобикалянето на разпоредбата на закона води  до сериозни разлики между удвоения размер на средномесечната работна заплата в бюджетната сфера и реално изплатеното на ищеца (и изобщо младшите магистрати) за обследвания период.

От подробна справка на НСИ ( посочена в решението), и  Таблица №1 на ВСС,  съдът изборява   конкретно  „спестени“ суми за спорния тригодишен период от 01.07.2019 г. и 30.06.2021 г.  Ощетяването е : – 266 лева за месец юли 2019 г.; 20 лева за месец август 2019 г.; 150 лева за месец септември 2019 г.; 556 лева за месец октомври 2019 г.; 176 лева за месец ноември 2019 г.; 444 лева за месец декември 2019 г.; 137 лева за месец януари 2020 г.; 69 лева за месец февруари 2020 г.; 87 лева за месец март 2020 г.; 121 лева за месец април 2020 г.; 183 лева за месец май 2020 г.; 157 лева за месец юни 2020 г.; 479 лева за месец юли 2020 г.; 55 лева за месец август 2020 г.; 337 лева за месец септември 2020 г.; 787 лева за месец октомври 2020 г.; 189 лева за месец ноември 2020 г.; 643 лева за месец декември 2020 г.; 368 лева за месец януари 2021 г.; 212 лева за месец февруари 2021 г.; 220 лева за месец март 2021 г.; 530 лева за месец април 2021 г.; 406 лева за месец май 2021 г. и 256 лева за месец юни 2021 г.

Като  установява  „липсите“ в трудовото възнаграждение за тригодишния период  съдът приема  претенциите на ищеца за изцяло основателни.  Отсъжда, че той  трябва да получи  7658.85 лева неизплатена част от заплата.

 От общия  поискан размер е изключено  плащането  за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от края на 2020 година в размер на 964.50 лева.  Обяснението е,  че  то не се дължи в по-високия размер, тъй като не е трудово възнаграждение с постоянен характер, не се определя по  чл.218 ал.2 от ЗСВ, зависи от конкретните възможности на бюджета, а  конкретният му размер е оставен на преценката на административния ръководител.

  Оправданието „ бюджетни ограничения“  не сработва

Добричкият районен съд  отхвърля възраженията на ВСС, че е невъзможно да се   заплатят  законоустановените трудови възнаграждения на младшите магистрати поради бюджетните ограничения.

По делото се установява, че от планираните длъжности за младши магистрати към 2021 г. наличните щатове за тях са:  – 88 броя за младши съдии, 102 броя за младши прокурори и 73 броя за младши следователи. От общия брой на  263 щатни длъжности във всеки един момент реално заетите са максимално около 2/3, т.е. около 170 броя (  с оглед успешното  преминаване на  конкурсите за обучение на НИП като кандидати за младши магистрати),  а и не всички свободни щатни бройки по принцип се обявяват всеки път.

В обобщение съдът установява, че  разликата във възнагражденията за трите  години за един младши магистрат е около 7600 лева, т.е. годишно около 3800 лева. 

„Естествено по отношение на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се предполага, че би могло да има определени различия. Но в огромната си част младшите магистрати нямат почти никакъв друг професионален опит и затова разликите между законоустановените в чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт възнаграждения и реално изплатените с отчитането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж са дори по-малки от тези при ищеца“, е направената уговорка в мотивите.

За   170 –те  броя младши магистрати съдът установява, че  годишните разходи биха били с около 650 000 лева повече годишно за процесния период.

Обърнато е внимание, че  от  възнаграждения на младшите съдии зависят и заплатите на съдебните и прокурорските помощници. Те  получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 % от основното възнаграждение на младшите магистрати съгласно чл.247 от ЗСВ, т.е. няма посочен в закона минимум.   Според чл.258 от ЗСВ  по време на обучението си кандидатите за младши магистрати получават 70 % от основното възнаграждение на младшите магистрати, като за тези 90 човека средногодишно допълнителният разход би бил в размер на не повече от 240 000 лева годишно за претендирания период.

Не зависят от заплатите на младшите съдии основните месечни трудови възнаграждения на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, които са в размер на 90 % от тези на районните съдии.

Изводът на ДРС е, че годишният допълнителен разход за процесния период при точно съобразяване с разпоредбата на чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт би бил в размер на около 890 000 лева, като този размер в никакъв случай не би бил непосилен за бюджета.

За скромността

В решението си  съдия  Любомир Генов не пропуска да отбележи, че в  края на 2020 и 2021 година Пленумът на ВСС е отговорил на призива на „някои членове от изпълнителната власт за „спестовност“ заради коронавирусната криза, и е връщал обратно в държавния бюджет по  1 000 000 лева.

„Тези  средства са повече от необходимите за заплатите на младшите магистрати и свързаните с тях, за  да бъдат в съответствие със закона“, показва   сметката на съда.

Доколко останалите институции на бюджетна издръжка са проявявали „скромност“ той  установява най-вече от посочените данни за средномесечните заплати в бюджетната сфера, според които същите в края на всяка следваща година са били с около 15 % по-високи от предишната, като увеличението на заплатите в съдебната система е било с по около 10 %., вметва  съдията.  Тези обстоятелства се потвърждават и от ежегодните данни на НСИ, които сочат същите увеличения от около 15 % годишно на заплатите на заетите в обществения сектор, казва той.

   „Спестовността“  е засегнала и  районните магистрати 

С изкуственото задържане на заплатите на младшите магистрати  са  задържани и заплатите на районните магистрати, е друга констатация на съда.  Най-малкото защото, ако законът е бил спазван възнагражденията на  младшите щяха да са по- високи, обстоятелство, което не би  позволило  заплатите на един районен съдия или прокурор да са колкото на младшите магистрати, които са най-ниски в системата, а естествено – по-високи.

  „Стига се до положение, при което не само заплатите на младшите магистрати са по малки от удвоения размер на средномесечната заплата в бюджетната сфера, но и тези на следващото ниво – магистратите на районно ниво“, категоричен е съдията.

Нагледно

От таблицата  на ВСС са онагледени  разлики между удвоения размер на средномесечната работна заплата в бюджетната сфера  и изплатените на районните магистрати  (без Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура) за процесния период – 77 лева за месец юли 2019 г.; 367 лева за месец октомври 2019 г.; 255 лева за месец декември 2019 г.; 271 лева за месец юли 2020 г.; 129 лева за месец септември 2020 г.; 579 лева за месец октомври 2020 г.; 435 лева за месец декември 2020 г.; 139 лева за месец януари 2021 г.; 301 лева за месец април 2021 г.; 177 лева за месец май 2021 г. и 27 лева за месец юни 2021 г.

Според  Таблица №1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. максималните основни месечни възнаграждения в Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура са били съответно в размер на 2714 лева,  2985 лева,  3284 лева.

„Тук разликите между удвоения размер средномесечната работна заплата в бюджетната сфера и изплатените на районните магистрати в Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура за процесния период са значително по-малко – 90 лева за месец октомври 2019 г.; 275 лева за месец октомври 2020 г. и 131 лева за месец декември 2020 г.“ 

Но изводът на ДРС е, че: “ По силата на разпоредбата на чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт районните магистрати, както и всички други на горните нива, също биха могли да искат заплащане на разликата между удвоения размер на средномесечната заплата в бюджетната сфера и реално начисленото им основно трудово възнаграждение „.

Съдът обръща внимание още, че  на 14 феврураи 2023 г. НСИ публикува данните за средните месечни работни заплати в обществения сектор през последното тримесечие на 2022 година.

От тях става ясно, че средната месечна работна заплата в обществения сектор за месец декември 2022 година е била 2127 лева.  Данните за средната месечна работна заплата в бюджетната сфера не се публикуват, но с оглед на обстоятелството, че обикновено е по-малка с 5 до 7 % от тази в обществения сектор, то очакването е, че същата е в размер от около 2000 лева.  Същевременно според действалата през цялата 2022 година (действаща и към настоящия момент) Таблица №1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи предвидената максимална основна месечна работна заплата за младшите магистрати е 2992 лева; за районните магистрати (извън Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура) е 3244 лева; за районните магистрати в Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура е 3612 лева; за окръжните магистрати е 4112 лева.

Равносметката:   за месец декември 2022 година разликата между дължимата и изплатената основна заплата е около 1000 лева за младшите магистрати; около 700 лева за кандидатите за младши магистрати; около 800 лева за районните магистрати извън СРС и СРП; около 400 лева за районните магистрати в СРС и СРП.

Нещо повече – удвоеният размер на средномесечната заплата в бюджетната сфера вече е достигнал заплатите на окръжните магистрати и вероятно скоро ще ги изпревари, заключава съдът.

 Финал

По конкретния казус  Добричкият районен съд осъжда Окръжен съд Силистра да заплати  неплатеното възнаграждение на бившия владши магистрат  О.К.М.  в размер на  7658.85 лева, като   разликата между дължимото възнаграждение по чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г. заедно  със законната лихва.

Присъжда  и 1293.28 лева лихва за  забава.  Не присъжда разноски на ищеца, защото не са поискани.  Допуска  предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото трудово възнаграждение.

Посочва, че на  ВСС не следва да бъде присъждано исканото юрисконсултско възнаграждение (в минималния размер от 100 лева) тъй като делото е приключило само с едно проведено съдебно заседаниеq  но и защото воденото производството е породено от неприлагането от негова страна на разпоредбата на чл.218 ал.2 от ЗСВ.

В решението на  съдия Любомир Генов   изрично е  записал, че  осъждането на ОС – Силистра  не е резултат от недобросъвестно поведение, а  е  „последица от неправилно посочване от Пленума на ВСС в Таблица №1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите на такива размери на основните трудови възнаграждения на младшите магистрати, които са по-ниски от удвоената средномесечна заплата в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт в съответствие с чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт, а в още по-голяма степен – от приемането от Народното събрание на бюджети на съдебната власт за посочените периоди, които не отговарят на реалните (при това уредени в закона) нужди„.

Отбелязана е и практиката на ВКС, според която  „надлежен ответник“  в подобни ситуации е  съдебна институция, където магистратът правораздава“.

И още: Според Конституцията,  правният статут на ВСС  изключва възможността той да е „по горестоящ“ спрямо  който и да е от органите на съдебната власт – нещо, което  спестява  на съвета отговорността за  финансовите щети, нанесени  на магистратите.

Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд.   Ако  бъде потвърдено, а това изглежда логично,  е непредсказуем броят на жалбите за възстановяване  на „спестените“ средства от законово определения размер на заплатите на младшите  магистрати. И не само.