Съдия Владислава Цариградска и активистът Николай Неделчев сезираха ЕСПЧ за липсата на защита срещу „тайния контрол“

Defakto.bg

Съдия Владислава Цариградска и гражданският активист Николай Неделчев  сезираха  ЕСПЧ за липсата на вътрешноправни средства срещу злоупотребите с  незаконно следене и  подслушване.   Жалбата им е мотивирана с привидната защита, която българското законодателство осигурява срещу незаконно използване на  специални разузнавателни средства и  която де факто не може да  неутрализира  беззакония.   Сред множеството изброени основания е изтъкнато, че независимото  Бюро за  контрол на СРС  е поставено в зависимост от  прокуратурата, чиято дейност по замисъл  би трябвало да контролира. Съдилищата не откриват нередности в това.  Нещо повече, и да искат – не могат да навлизат в детайли на злоупотребите и така всеки български гражданин е изправен пред хипотичната опасност да бъде жертва на таен контрол от властите, които неограничено могат да събират чувстителна информация за него.  Това  в обощен вид  гласи жалбата на съдия Владислава Цариградска и  Николай Неделчев.

И двамата участват в протестите от 2020 г.  по време на които прокуратурата е злоупотребявала със СРС , и двамата са се противопоставяли на позииции на главния  прокурор, свързани с независимостта на съдиите и правата на гражданите,  е отбелязано още в нея.

Пред Съда по човешките права в Страсбург  Цариградска и Неделчев се представляват адв. Михаил Екимджиев, който  на два пъти предизвика решения на  ЕСПЧ, с които европейските съдии установиха липсата на гаранции за правата на гражданите и ненадежност на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателин средства (НБКСРС ) заради указания на гл. прокурор.  В контекста на новата жалба е важен пробивът,  постигнат през 2022 г. пред  ЕСПЧ ,  който призна за основателно оплакването от  хипотетична опасност на  зaĸoнoдaтeлcтвoтo и пpилoжeниeтo нa cпeциaлнитe paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa.

Констатира още, че  държавата не  пpeдocтaвя дocтaтъчни гapaнции cpeщy пpoизвoлнo пoдcлyшвaнe и злoyпoтpeби c нeгo:  „В България  липсва надежден способ, чрез който  гражданите официално да бъдат уведомени дали са били обект на контрол чрез СРС, като задължително условие за ефективна защита на правото на личен живот и неефективността на защитата срещу злоупотреби със СРС, която НБКСРС може да предостави, включително заради неправомерните ограничения на правомощията му, наложени с Указанието на главния прокурор“.

Целта на сегашната жалбата е да надгради правозащитния ефект срещу злоупотребите със СРС.

Казусът  „Неделчев“ : Отказът от правосъдие  е „колегиална услуга“ на главния прокурор

Особен фокус в жалбата до ЕСПЧ е  отхвърленото искане на  Николай Неделчев срещу указанията на главния прокурор,  които практически подчиняват дейността на независимото бюро за контрол на СРС на прокуратурата  и лишават на практика гражданите от защита срещу злоупотреби. Пред административите съдилища, пред които оспорва указанията на главния,  той  посочва, че те  ограничават правомощията на Бюрото, като поставят  членовете, проверяващи дейността на Прокуратурата, под контрола на наблюдаващия прокурор.

„Иначе казано, получава се „Параграф 22“ – при хипотеза на незаконно или неправомерно използвано СРС, именно заявилият ги наблюдаващ прокурор е в най-висока степен мотивиран да прикрие следите от това.  Следователно едно такова потенциално беззаконие остава херметично заключено в самата прокуратура, която се явява едновременно заявител на СРС и „контролен“ орган по отношение на Бюрото, което по закон е призвано да контролира именно прокурора-заявител! Няма как идеята и целта на законодателя да е била да произведе именно такъв херметично-цикличен ефект, който благоприятства само и единственно прокуратурата“, описа  парадокса Неделчев.

Върховният административен съд, до който стигна делото,  отхвърли  жалбата  с аргумента, че  указанието на главния прокурор е вътрешнослужебен акт, който той има право да издаде, защото ЗСВ му разрешава.  “ В случая не се установява да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като не се установява изрично оспорените разпоредби да противоречат на закона или да ограничават законовите разпоредби„,  казва съдът, но в мотивите пропуска да  посочи  кой  е установил това.

Заключава: „При положение, че се приема (неясно от кого), че Указанията, включително в изрично обжалваната част не засягат права и свободи или законни интереси, не следва да се обсъжда наличието на личен и пряк интерес на жалбоподателя за оспорването му…“ 

  Така излиза, че   указанието на главния прокурор е  „законосъобразно, защото е законосъобразно“.

„Случаят е показателен с това, че  дори човек да е мотивиран да се противопростави на тези указания, които самият Страсбургски съд вече е установил, че водят до неефективна защита от Бюрото срещу злоупотребите чрез СРС ,  българският съд приема, че  гражданите  нямат правен интерес да се защитават срещу вътрешноведомствените  актове на прокуратурата„,  коментира Екимджиев и отбелязва, че това е  типична илюстрация за липсата на ефективни вътрешноправните средства за защита срещу  тайния контрол.

Адвокатът  обръща внимание, че  в мотивите на ВАС   нито  дума не е посветена на тезите на жалбоподателя, базирани на решения на Конституционния съд и на ЕСПЧ за правния интерес от обжалване на „вътрешноведомствени“ актове,  които ерозират ефективността на защитата срещу тайното следене като особено чувствителен аспект от правото на личен живот по чл.8 от КЗПЧОС.

В подкрепа на твърдението, че  е засегнато правото на справедлив процес на Николай Неделчев към Страсбург се отправят  и „служебни“  аргументи за зависимости в системата.

„Съдиите от ВАС, оставили без разглеждане жалбата на г-н Неделчев срещу Указанието на главния прокурор, са дисциплинарно и организационно зависими от Висшия съдебен съвет (ВСС), в който главният прокурор е член по право, с фактически контрол над цялата Прокурорска колегия (ПК) на ВСС. ЕСПЧ е запознат със структурните проблеми при формирането на функционирането на ВСС в контекста на множество жалби на български магистрати, както и чрез докладите на Европейската комисия и Венецианската комисия“, посочва Екимджиев

Поради тази зависимост, отчитайки специфичните за казуса обстоятелства и контекст,Съдът следва да приеме, че отказът от правосъдие в случая не преследва легитимна цел, а е „колегиална услуга“ на главния прокурор, допълнително ограничаваща правото на жалбоподателя по чл.8, което остава незащитимо от прокурорски произвол, обобщава адвокатът.

Казусът „Цариградска“: Неправомерните  спецсредства  служат за разправа с  неудобни съдии  

Съвършено нов момент пред Съда по човешките права е  и казусът „Цариградска“, който осветява обстоятелството, че  магистратите се оказват беззащитни, когато срещу тях се използват специални разузнавателни средства (СРС).   “ Опасността от неправомерно използване на СРС спрямо съдии рефлектира не само върху личната неприкосновеност на магистрата, но може да засегне из основи съдийската независимост и функционирането на правосъдието като цяло“, казва в изложението си съдия Цариградска.

От него европейските съдии ще научат, че   „в българската действителност това не са само потенциални хипотези , а  доказани вреди“.   Ще се запознаят и с  констатациите на съдилища по  наказателно дело срещу съдия, според които: “  Прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия” (из мотивите на Софийски градски съд по НОХД №1205/2017). 

Софийският апелативен съд, потвърдил мотивите на СГС за оправдателната присъда на въпросния съдия,  добавя, че това е „практика, която компрометира принципа за независимост на съдебната власт и създава незаконосъбразен способ за отстраняване на неудобни магистрати от конкретни производства или повлияване на решенията им в определена посока”.  От съдебните актове по делото ЕСПЧ ще научи още, че  един от тайните способи, прилагани спрямо съдията, е бил таен контрол върху съдийския му кабинет, в който са се провеждали и тайните съвещания по всички наказателни дела, в които той е участвал.

Самата Цариградска е получавала серия от заплахи, опит да бъде подкупена,  организирани злепоставящи репутацията й на съдия публикации в пресата. Стигало се е дотам, че  правосъдният министър й е назначил за половин година  специална защита. Но  въпреки, че прокуратурата е била  сезирана, нито веднъж  не е образувала производства по сигналите за издевателства над нея в качеството й на съдия.

Съдията е  отправила искане до Бюрото да установи дали е била обект на контрол чрез СРС,  тъй като има сериозни  основания да подозира това.  „Единият от институционалните източници на острите атаки е тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров“, посочва тя. По повод нахлуването на прокуратурата в президентството през 2020 г.,  Съюзът на съдиите в България, в който  членува,  в открито обръщение до членовете на ВСС поиска да започне  производство по отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. ЕСПЧ ще научи и други жалки подробности за лица,   тормозили съдия Цариградска,  а се оказва, че са били  свързани  с върховете на системата.

Проблемът, описан в жалбата до Страсбурт, е че Бюрото би й представило информация, само  ако  установи формални нарушения в процедурата по искане, разрешаване и прилагане на СРС, но не и дали употребата на СРС е била явно нецелесъобразна  или безрезултатна.  Решенията на бюрото не подлежат на обжалване и ако бъде уведомена, че е  подслушвана, тя не може да иска да научи нещо повече – например дали  това е бил инцидентен случай  или продължителен контрол,  дали заради  указанията на главния прокурор то не е могло да стигне до пълните  данните на прокурора, поискал следенето и т.н.

  До Съда в Страсбург са описани още ред  невидими  с просто око препятствия пред  защитата от  тайния контрол.

Според съдебната практика, искове за обезщетение на вредите от неправомерна употреба на СРС (по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ) могат да бъдат предявени само ако Бюрото преди това е установило нарушение.  Съдът не може ad hoc да обсъжда и да преразглежда това решение чрез  самостоятелна проверка.  Аĸo oтĸpиe нepeднocти, тoй мoжe caмo дa постави  въпpoca нa пpoĸypaтypaтa или дa инфopмиpa pъĸoвoдитeлитe нa cъoтвeтнитe opгaни, ĸoитo иcĸaт дocтъп, без да  въздейства пряко за  предотвратяване на нарушението. 

Най-ценно в осъдителното решение  на ЕСПЧ е констатцията, че  всяко лице, под юрисдикцията на България, е потенциална жертва на нарушение поради неясната уредба и непредвидимото действие на нормите, визиращи разрешаването и прилагането на СРС, както и съхраняването и употребата на събраната с тях чувствителна информация, коментира  пред Дефакто  адв. Екимджиев.

Той е категоричен, че  членството на съдия Владислава Цариградска в Съюза на съдиите в България,  публичните  й изяви за независимост на съдиите,  отказът на съда да разгледа жалбата на  Николай Неделчев срещу указанията на главния  прокурор,  участието на двамата в гражданските  протести през 2020 г. и прочее изяви,   „очертават профила им на  потенциални жертви на злоупотреби, тъй като  нямат надежден начин да се защитят“.

Недосегаемите

На този фон за пореден път ЕСПЧ  ще отбележи  пълната недосегаемост  на главния прокурор в България.  След като преди 15 г. по делото делото „Колеви срещу България“ съдът  установи   наказателноправната му неотговорност,   сега по делата   на „Баневи„, „Минчо Спасов“,  и др. той и заместниците му  получиха и гражданскоправен имунитет – не отговарят  за деликти,  дори ако в нарушение на презумпцията за невиновност  по служба са  наклеветили гражданите.

По делото „Сарафов“ гражданскоправен имунитет получи и директорът на НСлС за обиди,  нанесени на подчинен следовател.

По казуса „Неделчев“ се оказва, че главният прокурор има и административноправен имунитет –  след отказа на ВАС да  разгледа по същество жалбата на Николай Неделчев с претекста, че няма правен интерес да оспорва  вътрешноведомствен акт  на гл. прокурор,   активистът  търпи последиците от незащитените  си права.

Но пък  постижението на държавата е безусловно – тя единствена в Европа е осигурила защита на главния си прокурор  от всички  усложения, които  върховенство на закона може да му създаде.  Засега не му е  признала  имунитет само срещу искове за развод и  установяване на бащинство, но няма пречка „пропускът“ да бъде поправен.  Предпочита да плаща обезщетения от парите на данъкоплатците, но не и да създаде коректно законодателство за защита на правата им.  Готова е без конкуренция да влее резултата  сред  рекордите на  Гинес.