DeFakto.bg DeFakto.bg
Комитетът на министрите приветства, че Народното събрание е приело този законопроект на първо четене през януари 2023 г., но въпреки това изразиха съжаление, че тази важна и дългоочаквана реформа не е разгледана на второ четене поради разпускането на Народното събрание.
По думите на Зарков констатациите на Комитета не са нови, но това е максимумът, който може да бъде направен в рамките на действащата Конституция. „Направихме максималното, от гледна точка на законово ниво, мнозинствата във ВСС да отговарят на отдавна известното изискване за начина, по който функционира кадровият орган„, посочва правосъдният министър .
Има опасност, за да не направят това, което е възможно сега, политиците да се скрият зад нещо уж по-голямо. В МП сме реалисти и работим върху това, което е възможно сега – законов текст, който ще направи голяма крачка напред. Останалото е въпрос на конституционни мнозинства, отбелязва правосъдният министър и припомня, че МС вече одобри текстовете, свързани с отговорността за главния прокурор.
„Не виждам с какво текстовете, които предлагаме, са противоконституционни“, каза Зарков.
В някои текстове на закони, които не бяха приети от 48 НС, има леки корекции, те не са по философията, а са от технически характер, обяснява той. Това важи и за евентуални промени в закона за домашното насилие, каза Зарков и поясни, че МП подкрепя предложението от екипа на Надежда Йорданова, в качеството й на министър, за редакция на текстове в тази насока.
Националното бюро за правна помощ и МВР ще подпишат меморандум за сътрудничество по тази тема.
Крум Зарков участва в събитие по проект „Съвременна учебна среда за съдии, прокурори, следователи и други представители на професионалната общност„, изпълняван от Националния институт на правосъдието и осъществяван с финансовата подкрепа на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-202, съобщава БТА.
Междувременно на друг форум в Националната следствена служба по проект „Информиране – разследване – защита: противодействие на насилието срещу жени“, главният прокурор Иван Гешев говори за липсата на законодателни инициативи и реални промени, които да отговарят на ръста при различните форми на престъпност.„Ако няма реална правна реформа в областта на наказателното право и процес – промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които да са адекватни на съвременните обществени отношения и сходни на процедурите в страни като Германия, Италия и други европейски държави, ще продължаваме да говорим за проблеми като домашното насилие“, казва той.
Не пропуска да се произнесе и за механизма за разследване на недосегаемата фигура на главния прокурор, предложен от правителство и подкрепен от Съвета на Европа:
„Виждам, че акцентът на Министерство на правосъдието в момента е да внесат един закон, който по същество представлява извънредно законодателство. Насърчавам ентусиазма на министъра на правосъдието г-н Зарков в борбата му с българската прокуратура, явно така разбира „върховенството на закона“. Но го съветва да се заеме с реалните проблеми, които стоят пред българските граждани и пред народа“, допълва Иван Гешев.
Очевидно според Гешев борба с прокуратурата води и Съвета на Европа. В този контекс напомняме, че освен съжаление за неприетия механизъм за отговорност на главиня прокурор, Комитетът на министрите отбеляза още, че проектоизмененията относно критериите за избор на членове на ВСС, избирани от Народното събрание, все още не са приети и че Народното събрание е длъжно незабавно да избере нови членове на ВСС, подчертаха настоятелно необходимостта да се предприемат всички възможни стъпки за провеждане на този избор по начин, който да позволи ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС.
И още, че механизъм, който предвижда директорът на Националната следствена служба (НСлС) да отговаря за проверката на всеки сигнал за престъпление, касаещ главния прокурор, не е в състояние да осигури практическа и институционална независимост, освен другото и защото директорът на НСлС ще бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет, в които главният прокурор може да упражнява решаващо или значително влияние.
