DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд допусна за разглеждане искането на 73 депутати от 48-то НС от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ за установяване на противоконституционност на разпоредби от новия Изборен кодекс, с който бяха върнати хартиените бюлетини.
На заседанието са присъствали 10 съдии, които единодушно са подкрепили допускането на поставенит проблеми. Пълните мотивите ще бъдат съобщени по-късно.
Съдия докладчик е Марияна Карагьозова – Финкова.
В искането си депутатите оспориха неравноправното третиране на гласоподавателите, а именно, въведената възможност част от граждани да имат избор как да гласуват – дали с хартиена бюлетина или с машина. За други избиратели, тези, които гласуват в секции с под 300 избиратели – такъв избор няма. Това е неравнопоставено третиране на българските граждани, смятат вносителите.
Оспорени са и промените в Изборния кодекс, с които значението на машинното гласуване е сведено до средство за отпечатване на нов вид „хартиена бюлетина от машинно гласуване“. В него те обръщат специално внимание и на въведеното изискване броенето на бюлетините да се извършва от комисиите, а не автоматично от машините.
„Конституционно нетърпимо е резултатите от машинното гласуване да се определят единствено чрез отпечатваните хартиени носители“, заявяват вносителите и подчертават, че превръщането на контролната разписка от машините в бюлетина обезсмисля машинното гласуване. Те напомниха, че основна цел на въвеждането на машинното гласуване е била да не се допуска манипулиране на гласове и всяко друго нерегламентирано влияние върху изборния процес., но измененията са игнорирали стандартите за защита на изборния процес. Според тях ръчното броене на бюлетините е самостоятелен риск за точното преброяване на гласовете.
„При преброяване единствено на хартиените отрязъци, цялата система на защита на изборния процес ще е без значение, защото недобросъвестно поведение на един член на СИК или ОИК ще е достатъчен, за да анулира надлежно подаден глас…Ограничаването на проверката на подадените гласове до отпечатаните хартиени отрязъци е в противоречие с изискването за равна тежест на всеки глас, т.к. това превръща машинното гласуване в самостоятелен вид хартиено гласуване, за което обаче не се прилагат сходни защити спрямо провеждането на избор с хартиена бюлетина“, посочиха депутатите. Мотивираха, че направените промени са в противоречие с Конституцията, която е обявила, че изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Със същото определение Конституционният съд е отклонил искането на за установяване на противоконституционност на чл. 212, ал. 5, изречение второ от Изборния кодекс в частта „Машинно гласуване не се произвежда в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления по чл. 16, ал. 1 или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели“ и прекратява производството в тази му част, е посочено в съобщението на съда. Двете форамции бяха оспорили разпоредбата, че е „машинно гласуване не се произвежда в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления по чл. 16, ал. 1 или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели“.
Президентът наложи вето на промените в закона, но монолитното мнозинство на ГЕРБ, ДПС и БСП го отхвърли.
Решенията на КС имат дейстиве занапред. Предстоящите парламентари избори ще бъдат проведени при тези правила, които ще доведат до хаос в изборния ден, прогнозира Надежда Йорданова. Ако Конституционният съд обяви тези текстове за противоконституционни, 49-ото Народно събрание ще трябва да уреди празнотата, която ще възникне. Във всички случаи това би трябвало да се случи преди провеждането на местните избори, за да можем да ги проведем при ясни и прозрачни правила, които гарантират равен и таен глас за всеки един от нас.
„Промените, които бяха приети на първо четене са много по-малки по обхват, отколкото това, което в крайна сметка се прие. Това, което беше направено, тоталното прекрояване на Изборния кодекс между първо и второ четене, това са на практика промени, минали само един път през пленарна зала„, коментира Никола Минчев при внасяне в КС на искането.
