DeFakto.bg DeFakto.bg
Искът на Комисията за установяване на двойно неизпълнение на задълженията от страна на България в областта на замърсяването на въздуха е недопустим, реши в сряда Съдът на ЕС, съобщава пресслужбата му. В официалното уведомително писмо, изпратено на България в края на 2018 г., Комисията нито твърди, нито установява с нужната яснота, че решението на Съда от 2017 г., все още не е изпълнено, посочва СЕС. Заради правната сигурност Комисията е длъжна да проверява по време на цялата досъдебна процедура и преди издаването на официалното уведомително писмо дали въпросното съдебно решение все още не е изпълнено“, става ясно от прессъобшение на Съда на ЕС.
В решението си от 2017 година, Съдът на ЕС постанови, че България не е изпълнила задълженията си по чистотата на въздуха. На следващата година Комисията изпраща на страната ни официално уведомително писмо, в което констатира, че България все още не е предприела необходимите мерки, за да отстрани неизпълнението на задълженията си. Тогава тя отправя покана към страната ни да изложи своите съображения и тъй като не е била удовлетворена от отговорите , Комисията сезира отново Съда. Еврокомисията настоява България да бъде осъдена да заплати еднократна сума и подневна периодична имуществена санкция до пълното изпълнение на решението на Съда.
Съображения на Съда
С решението си от сряда Съдът приема, че тъй като в противен случай биха били накърнени изискванията за правна сигурност, издаването на официално уведомително писмо в рамките на досъдебна процедура по член 260, параграф 2 ДФЕС предполага Комисията да може валидно да твърди, че е налице неизпълнение на задължението да се предприемат мерките за изпълнение на решението на Съда.
Като се има предвид, че искът за установяване на двойно неизпълнение на задължения цели да подтикне неизправната държава членка да изпълни съдебното решение, установяващо неизпълнение на задължения, Съдът подчертава, че Комисията е длъжна не само да проверява по време на цялата досъдебна процедура и преди издаването на официалното уведомително писмо дали въпросното съдебно решение междувременно не е било изпълнено, но и в това уведомително писмо да твърди и prima facie да установи — ясно — че съдебното решение все още няма да е изпълнено към референтната дата. Всъщност не би могло валидно да се отправи упрек към държава членка, че не е изпълнила задължението да предприеме мерките за изпълнение на дадено решение на Съда, ако от официалното уведомително писмо не следва ясно, че към референтната дата задължението за изпълнение на това решение остава налице още от обявяването му.
В случая Съдът отбелязва, че в официалното уведомително писмо от 9 ноември 2018 г. Комисията не твърди, нито установява prima facie с изискваната яснота, че решение Комисия/България от 5 април 2017 г. все още остава да бъде изпълнено към референтната дата, а именно 9 февруари 2019 г. А изтъква, че неизпълнението, установено в това съдебно решение до 2014 г., остава налице през 2015 г. и 2016 г. по отношение на посочените в писмото зони и агломерации. Комиисията обаче не представя подробни разяснения, нито фактически анализ в смисъл, че констатираното положение през тези две години се запазва без осезаемо подобрение в периода между обявяването на решението на 5 април 2017 г. и референтната дата — 9 февруари 2019 г., което съответно налага предприемането на мерки за изпълнението на посоченото съдебно решение.
Същевременно според Съда нито фактът, че това неизпълнение остава налице между края на обхванатия от решението на Съда период, а именно 2014 г., и известен следващ период, който обаче предхожда датата на обявяване на съдебното решение, а именно 2015 г. и 2016 г., нито констатираният от Съда в решението системен и постоянен характер на неизпълнението автоматично предполагат, че както към датата на обявяването му, така и към референтната дата това съдебно решение все още остава да бъде изпълнено и че в този смисъл България е можело да бъде упрекната, че не е предприела всички необходими мерки за неговото изпълнение.
Ето защо, щом като в официалното уведомително писмо не твърди и не установява prima facie с изискваната яснота необходимата предпоставка, а именно че съдебното решение Комисия/България от 5 април 2017 г. все още остава да бъде изпълнено към референтната дата по отношение на посочените в писмото зони и агломерации, Комисията не твърди валидно наличието на неизпълнение от страна на България на задължението за предприемане на мерките за изпълнение на това съдебно решение. Въз основа на това Съдът стига до извода, че искът на Комисията за установяване на двойно неизпълнение на задължения е недопустим.
1 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).
2 Решение от 5 април 2017 г., Комисия/България, C-488/15.
3 По-конкретно задълженията, произтичащи от член 13, параграф 1, член 23, параграф 1, втора алинея, както и от приложение XI към Директива 2008/50.
4 По силата на член 260, параграфи 1 и 2 ДФЕС държавата членка, по отношение на която Съдът е установил, че не е изпълнила свое задължение, което произтича от Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда, а Комисията може да сезира последния, ако след като предостави възможност на съответната държава членка да изложи своите съображения, реши, че такива мерки не са били предприети.
Дирекция „Комуникация“
Отдел „Преса и информация“ curia.europa.eu
