СГС осъди АССГ и ВАС да платят обезщетение за вреди на бивш затворник, нанесени от мудно правосъдие

Defakto.bg

Софийски градски съд  осъди АССГ и ВАС за  нанесени неимуществени вреди от  бавно  правосъдие на бивш затворник,  който над три години не е могъл да получи решение по жалба  срещу затворническата  администрация на Софийския  затвор.

Гражданинът Х.Т.И. завежда  иск пред СГС за бавно правосъдие  срещу Административен съд – София -град (АССГ), Върховен административен съд (ВАС) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) , в който иска солидарното им осъждане и присъждане на обезщетение от  26 000 лева заедно със законната лихва за причинени неимуществени вреди от нарушеното му право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.   Твърди, че към  момента на отправяне на молбата му ЗОДОВ пред СГС,  заведеното от него дело преди повече от три години срещу затворническата  администраци на Софийския затвор, още не е решено, въпреки стандартите за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.

В исковата си молба ищецът  описва, че и трите  правосъдни институции  са допринесли  с действия  за общата  забава  на съдебното производсто –  АССГ  заради множество отлагания на делото му,  ВАС – защото се е произнесъм  по жалбата му за бавност извън законовия  едноседмичен срок, а е сторил това четири месеца по-късно и така е станал  причина за отлагане на две съдебни заседание пред АССГ. Искът срещу ПРБ е заради неявяването на прокурор от СГП на едно от заседанията, чието присъствие е било задължително и това е стнало причина  за поредно отлагане на делото.

„Отговорността на държавата за  имуществени и неимуществени по чл.2б от ЗОДОВ  е обективна и  възниква независимо дали правораздавателните органи са имали виновно или невиновно поведение, а дали е налице неразумната продължителност на съдебното производство, каквато в случая е налице“, посочава съдия Гергана Троянова от СГС, която приема, че  АССГ и ВАС са отговорни за  общата забава в случая на съдебното производство.

   Фактите, такива каквито са

Ищецът е  изтърпявал  наказание лишаване в Софийския централен затвор за времето от 15.02.2017 г. до 31.01.2020 г.  Когато придобил  право на  предсрочно условно освобождаване, той подава молба до Софийския градски съд на 22.05.2019 г. и още на следващия ден съдът е изискал от затворническата администрация досието му,   необходимо за разглеждане на искането.

Близо половин година  администрацията на затвора не изпраща  изисканата от съда документация и без основателна причина забавя  разглеждането на молбата му за предсрочно освобожадаване в нарушение на ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧ. Поисканото досие е изпратено след повече от пет месеца на  11 ноември  2019 г.  Оказва се, че той е отговорял на условията за предсрочно осбождаване и скоро след това съдът го освобождава от изтърпяване на наказанието.

За  бездействието на затворническата администрация Х.Т.И. на 11.10.2019 г. предявява иск пред АССГ  за неимуществени вреди по ЗОДОВ за забавеното с пет месеца и три седмици предаване на затворническото му досие на  СГС.

Тъкмо този иск става причина за съдене и осъждане  на  две държавни  съдилища за действия по-мудни и от тези на държавната затворническа администрицаия.

Бързай бавно 

Делото  по иска срещу затворническата администрация е образувано и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2019 г.  На въпросното заседание не се  явява  прокурор от СГП, който участва като  контролираща страна в процеса и  заради отсъствието му  делото било отложено за друга дата.  Съдия докладчикът е сигнализирал  административния ръководител на СГП за отлагането поради неявяване на прокурор, чието  участие в производството е задължително. От СГП отговарят, че отсъствието на обвинител не е било умишлено, а се дължало на  пропуск в  графика за заседанията.

Заради отложеното  заседанието, на  следващия ден, 19.12.2019 г. ищецът подава  молба за бавност по чл.255 ГПК  пред  ВАС с искане да укаже на СГП, че следва да изпрати представител на делото пред АССГ и да задължи АССГ да  разгледа делото.  В подобни хипотези по закон ВАС трябва да разгледа молбата  в едноседмичен законов срок.

ВАС се произнася близо два месеца по-късно, на  10.02.2020 г. , отхвърля искането като неоснователно, като приема, че  няма забавяне на  производството. „тъй като АССГ е насрочил делото в разумен срок за обезпечаване призоваването на СГП“. 

Междувременно насроченото от АССГ  за 22.01.2020 г. заседание  пред АССГ се отлага, понеже ВАС  не е върнал делото, което му е било изпратено заради жалбата за бавност. По тази причина  разглеждането на  иска на Х.Т. И. срещу началниците в затвора,  отново се отлага, този път  за  05.02.2о20 г. 

Макар, че двете съдилища се намират на  една ръка разстояние, ВАС смогва да върне делото на АССГ   на  14.02.2020г. и така поредното заседание пред АССГ е   било отложено и насрочено за 16.03.2020 г.

За зла врага  е по това време бе обявено извънредно положение заради „ковид “-  инфекцията и следващите две заседания от  16.03.2020г. и  09.04.2020 г. също не се провеждат.

Така близо  месеци  след завеждането на иска от 11 октоври 2019 г.  пред АССГ срещу администрацията на затвора,  първото заседание, на което е даден ход на делото носи  датата 20.05.2020 г.   На това заседание пък ГДИН  прави  искане  за събиране на доказателства, което е прието, въпреки че исканията на ищеца за това са заявени  по-рано и съдът е следвало служебно да ги събере по правилата на закона,  четем в решението на съда.

Приетото искане на ГДИН  води до  отлагане на делото за 17.06.2020г.,  когато то е  било обявено за решаване.

 На 1 юли 2020 г. с решение АССГ отхвърля иска на бившия затворник като недоказан.

Решението е  обжалвано и след две заседния  на 11.12.2020 г.,  касационен състав на АССГ  го  отменя поради  съществено нарушение на закона. Делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав.

След  връщането,  АССГ  прекратява делото и го изпраща на  ВАС да  определи  друг равен по степен съда,   който да  го разгледа поради отводи на  всички съдии от трите отделения на АССГ.

До приключване на устните състезания по делото за отговорността на държавата пред СГС,   по исковата молба на Х.Т. И. срещу ГДИН още няма постановено решение, констатира съдия Троянова, която обяви  решението си на  27. 02.2023 година.

Ответниците 

АССГ оспорва  претенцията  на  бившия затворник като преждевременна и недопустима, тъй като  не е изчерпана административната процедура по чл.60а и сл. от ЗСВ.  Казва, че  административното дело е протекло ритмично, процесуалните действия са извършвани своевременно, а  евентуалното забавяне на производството е отговорен самия ищец, тъй като е подал   молба за бавност, “ която е била неоснователна“.

ВАС  също се брани с усърдно срещу  ищеца.  Твърди, че   не е участвал като правораздавателен орган в случая,  а за евентуално забавяне на производството отговорен е АССГ.  Също като АССГ сочи, че ищецът сам е предизвикал забава на делото като е завел неоснователна молба за бавност.   В допълнение казва, че вредите, чието обезщетяване се търси, не са доказани.

ПРБ подържа, че не е същинска страна в образуваното пред АССГ производството и поради това не е легитимирана да отговаря по иска по чл.2б ЗОДОВ.

Изводите на  съда: Всички прави, а решение няма

Производството пред АССГ, заедно с казационното произнасяне,  бележи ритмично и срочно движение на делото, отбелязва  най-напред СГС.  След  като проследява обаче общата хронология на производството стига до очевидния извод, че забавата е безспорна –  повдигнатият от ищеца пред АССГ правен спор преди три години ще не е решен.

„ Това продължава 3 години, 3 месеца и 20 дни до приключване на устните състезания по настоящото дело и така  неразумно е надхвърлен обичайния срок за решаване на дело с такъв предмет“,  посочва  съдията, която пунктуално се спира на всички възражения на ответниците.

„Фактът, че решението на АССГ е отменено и процесът е започнал отначало, не препятства възможността да се търси отговорност от държавата, чрез АССГ, за допуснатото забавяне„, казва съдът.   Обстоятелството, че след връщането на делото за ново разглеждане, заседания не са били реално провеждани, поради направен от  ищеца отвод на целия състав на АССГ, също не е извинителна,  е отбелязано в мотивите.   „В резултат на направените от съдиите от трите отделения отводи, делото се е забавило с почти две години от общо продължаващото повече от три години производство по иск, който не съставлява фактическа и правна сложност“.

В решението е посочено,  че съществена роля за проточването  на делото има ВАС поради произнасянето му по молбата на ищеца за бавност в срок, който не е съобразен с изискването за бързина, залегнал в чл.257 ГПК.  „Разпоредбата указва, че горестоящият съд следва да се произнесе в едноседмичен срок от постъпването й. Определението  на ВАС, образувано по тази молба, която е била депозирана на 19.12.2019 г., е на 10.02.2020 г. Това произнасяне е причина за двукратно отлагане на делото в АССГ „, отбелязва съдът.

Отхвърля и възражението на върховния  съд, че не е отговорен за случая, тъй като се е произнасял по въпрос относно процеса, а не по съществото на спора. „Това обстоятелство е без значение , казва съдът.  „Действията на инстанциите не се разглеждат изолирано. Произнасянето на ВАС по молбата по чл.255 ГПК е част от започналия по иск на Х.И. процес“, отбелязва съдията.

Не приема  доводите на АССГ и ВАС, че забавянето е резултат от поведението на ищеца:  “Да се приеме, че това е така, означава да бъде наказана страната за това, че е упражнила свои процесуални права – да иска определяне на срок при твърдяна бавност, съответно да иска отвод на състава на съда, ако счита, че той е пристрастен съд“.

Обобщава:  На първо място, не се извежда от фактите по делото злоупотреба с право от страна на ищеца. На второ място, процесуалният закон въвежда кратък срок за произнасяне по молби за бавност, именно за да обезпечи своевременното движение на делото. Произнасянето на ВАС в случая е в просрочие спрямо срока по чл.257 ГПК и в пряк резултат от него са били отложени заседанията по съществото на спора, насрочени за 22.01.2020г. и 05.02.2020г.   На трето място, при заявен отвод на всички съдии от АССГ, които са приели искането за основателно и са се отвели от разглеждане на делото, грижа на съда е да обезпечи процеса така, че да ограничи забавата от отводите.

„Отговорността на АССГ, съответно на ВАС, не е ангажирана за бездействие, свързано с непроведени мерки за дисциплиниране на страните в производството, а за обективното забавяне на делото от АССГ, поради нарушаване на процесуалните правила при първоначалното разглеждане на делото, констатирано от касационния състав на АССГ, и необезпечаване на бързото движение на делото при предпоставки за масов отвод, както и за допуснатото забавяне от късното произнасяне на ВАС по молба на ищеца по чл.255 ГПК„, посочва  съдът по ЗОДОВ.

СГС отхвърля  иска срещу прокуратурата  с аргумента, че не е страна в производството и няма решаващи функции. 

Отхвърлени са и  възраженията на ответниците, че ищецът не е доказал неимуществените си вреди –  самата неразумна  продължителност на производството причинява  неимуществени вреди и не е не е необходимо ищецът  изрично  да ги доказва, посочва съдията, чиито извод  намира подкрепа  в Решение № 60242  на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК, което е съобразено  и  с практиката на Европейския съд по правата на човека по въпроса.

„Липсата на събрани доказателства как конкретно се е отразило забавянето на делото по отношение на Х.Т.И. има значение единствено при преценка на размера на дължимо обезщетение, казва съдът и приема, че в случая “ неимуществени вреди са налице, но не надхвърлят обичайното преживяване“.

На финала Съдът е категоричен,  че  забавата  за разглеждане на административното дело, образувано по иск на Х.Т.И. срещу затворническата администрация,  не е в разумен срок, за което отговорност носи Държавата в лицето на АССГ и ВАС“.

Последиците

Съдът присъжда  обезщетение на ищеца от  3000.00 лева и законната лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2020 г., до окончателното плащане.

Обезщетението трябва да се заплати солидарно от Административен съд – София – град и  Върховен административен съд  за причинени неимуществени вреди – малоценност и накърнено чувство за справедливост от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на делото, пише в решението на СГС.

Отхвърля довода на защитата за завишаване на размера на обезщетението, тъй  като:   „Производството пред АССГ не касае иск, уважаването на който пряко да е свързан с охрана на трудовите му права или опазване на неговото здраве и живот, не касае гражданския му статус. В този смисъл, не е производство, което да е свързано с охрана на права, които да обосновават исканото завишение“, отбелязва съдията.

Осъжда АССГ и ВАС да заплатят и 1031.00 лева – адвокатско възнаграждение  на адвоката на Х.Т.И, осъщестивл  безплатно процесуално представителство на ищеца, както и 10.00 лева – държавна такса по делото.

Митивирано отказва съдебни разноски на осъдените съдилища,  „тъй като са били представлявани в процеса от лица, които нямат качеството юрисконсулт“.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.