DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийски градски съд потвърди осъдителната присъда на Волен Сиделов, произнесена от Софийски районен съд за две престъпления – обида и клевета спрямо Искрен Веселинов, нанесени чрез печатно издание през 2019 г. Съдът определя едно общо наказание от 5000 лв. за разлика от решението на СРС да отсъди поотделно две глоби от 5000 и 3000 лв. за двете деяния.
Делото е заведено за обида и клевета по частен ред от Искрен Веселинов за интервю през 2019 г. пред „24 часа“, в което Сидеров казва : „И. В. … казва следната лъжа … И. В. е лъжец“ и лъжата се изразява в това, че името на А. не фигурира в наименованието на регистрираната КП Обединени патриоти – НФСБ, А. и ВМРО, а по -долу в интерювото, визирайки отново тъжителя, заявава: „човекът само след няколко години депутатство лъже … В. е зам.председател на ВМРО … зам.председателят на ВМРО лъже брутално в голяма централна медия“.
Повод за съдебното дело са две отделни интервюта от 16.09.19 г., и от 18.09.19 г., във „24 часа“, в едното Веселинов коментира името на парламентарната група и вътрешен за парламентарната група конфликт и изразената теза от Сидеров, че следва парламентарната група да бъде разпусната, тъй като без ПП Атака, групата не била легитимна, като по този повод тъжителят отговорил „Атака никога не е фигурирала в името“.
В другото интервю Сидеров обсъжда името на създадената коалиция с наименование „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“, за която Веселинов не е говорил в своето интервю. Именно в това интервю Сидеров изрича инкриминираните изрази.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт, посочва в мотивите си съставът на СГС.
Съобразно доказателствата по делото се установява несъмнен начин, че подсъдимият Сидеров на 18.09.19 г. е изрекъл инкриминираните изрази – като от една страна е нарекъл тъжителя Веселинов „лъжец“, а от друга страна е заявил, че той „само след няколко години депутатство лъже … зам.председателят на ВМРО лъже брутално в голяма централна медия“, заявявайки обстоятелството, че името на А. не фигурира в наименованието на регистрираната КП Обединени патриоти – НФСБ, А. и ВМРО. Съдът приема, че несъмнено тези твърдения са разпространени чрез печатно произведение (в случая в. 24 часа), като към инкриминираната дата както подс.Сидеров, така и тъжителят Веселинов са били депутати, което в случая утежнява поведението на лидера на Атака.
Съдържащите се в доказателствените източници фактически данни са анализирани от СРС и не се констатира неправилна, превратна или в нарушение на правилата на логиката оценка на доказателствата, което да постави под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, отбелязва СГС.
Настоящият съд изцяло се солидаризира с това становище, но счита, че в разглеждания случай подсъдимият е преминал границите на приемливите в етичен аспект формулировки на субективните оценки и на разгласените позорни твърдения.Действително в случая и тъжителят и подсъдимият са публични личности и работата им е поставено във вниманието на обществеността.Съгласно практиката на ЕСПЧ, недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице.По настоящото дело обаче подс.С. говори за тъжителя и не коментира професионалните му качества, а го напада словесно като личност. Не следва под идеята за свобода на изразяването в едно демократично общество да се отправят позорящи и клеветнически за личността твърдения. Инкриминираните изрази по разглежданото дело по своето естество не представляват част от „свободна политическа дискусия“, а са засягат пряко личностновата самооценка на самия тъжител и тази на останалите членове на обществото за неговия професионализъм и етика.
СГС казва, че СРС е подходил правилно при определяне на регламентираните предели на предвиденото за наказание и конкретиката по делото. пропуск засяга липсата на групиране на наложените две отделни наказания по реда на чл.23 НК. Съобразно доказателствата по делото, престъпленията са реализирани в условията на реална съвкупност и по силата на закона следва да се определи едно общо наказание в размер на най – тежкото измежду наложените, а именно глоба в размер на 5000 хил. лева.
