DeFakto.bg DeFakto.bg
Купувачът на моторно превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, има право да получи от производителя на автомобили обезщетение за вредите, които това устройство му е причинил. Освен общи интереси, правото на Съюза защитава и частните интереси на отделния купувач на моторно превозно средство спрямо производителя на същото, когато то е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство Това реши Съдаът на ЕС по дело C-100/21 | Mercedes-Benz Group, съобщават оттам.
Казусът
Областен съд Равенсбург (Германия) е сезиран с иск за обезщетение за вреди, предявен от частноправен субект (QB) срещу Mercedes-Benz Group. С този съдебен иск се цели поправяне на вредите, които Mercedes-Benz Group причинило, оборудвайки закупеното от QB дизелово моторно превозно средство със софтуер, който при външни температури под определен праг намалява степента на рециркулация на отработилите газове. Такова измервателно-коригиращо устройство, което води до увеличаване на емисиите на азотни оксиди (NOx), е било забранено с Регламент № 715/2007 за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари.
Съгласно германското право в случаите на обикновена небрежност е възможно да се претендира обезщетение, щом е нарушен закон, предназначен да защити другиго. Германският съд съответно пита Съда дали релевантните разпоредби от Директива 2007/46 за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства (наричана по-нататък „Рамковата директива“), във връзка с Регламент № 715/2007, трябва да се тълкуват в смисъл, че защитават частните интереси на отделния купувач на такова превозно средство. Що се отнася до изчисляването на размера на евентуално дължимото на QB обезщетение, Областен съд Равенсбург иска да разбере дали за целите на практическото прилагане на правото на Съюза е необходимо ползите от употребата на превозното средство да не се приспадат от обезщетението или да се приспадат само в ограничена степен.
Мотивите
В решението си Съдът най-напред обяснява, че задача на германския съд е да направи нужните фактически изводи, за да установи дали процесният софтуер за управление на двигателя трябва да се окачестви като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на Регламент № 715/2007 и дали използването му би могло да бъде оправдано с някое от изключенията, които този регламент предвижда1.
Що се отнася до защитаваните с Регламент № 715/2007 интереси, освен общата цел да се осигури висока степен на опазване на околната среда, Съдът взема предвид по-широката правна рамка на типовото одобряване на моторните превозни средства в Съюза, в която се вписва посоченият регламент. В това отношение Съдът припомня, че по силата на Рамковата директива превозните средства трябва да бъдат предмет на типово одобрение на ЕО; същото може да бъде предоставено само ако типът превозно средство отговаря на разпоредбите на Регламент № 715/2007, и по-специално на тези, отнасящи се до емисиите. Нещо повече, Съдът подчертава, че съгласно Рамковата директива производителите на превозни средства са длъжни да издават на отделния купувач сертификат за съответствие. Този документ, задължителен в частност за пускането в действие на превозното средство, удостоверява, че последното отговаря на изискванията на всички регулаторни актове по времето на неговото производство. В този смисъл сертификатът за съответствие дава възможност на отделния купувач на превозно средство да бъде защитен, в случай че производителят не спазва задължението си да пуска на пазара превозни средства, които са в съответствие с Регламент № 715/2007.
Поради тези съображения Съдът заключава, че Рамковата директива установява пряка връзка между производителя на автомобили и отделния купувач на моторно превозно средство, която да гарантира на последния, че това превозно средство е в съответствие с приложимото законодателство на Съюза. Съответно Съдът преценява, че разпоредбите на Рамковата директива, тълкувани във връзка с тези на Регламент № 715/2007, освен общи интереси, защитават и частните интереси на отделния купувач на моторно превозно средство спрямо производителя на същото, когато то е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство. Държавите членки са следователно длъжни да предвидят, че купувачът на такова превозно средство има право да получи от производителя му обезщетение за вреди.
При липсата на разпоредби в правото на Съюза, уреждащи правилата за присъждането на обезщетение на купувачите, придобили превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, е задача на отделната държава членка да определи тези правила. Съдът все пак посочва, че националното законодателство не може да прави невъзможно или прекомерно трудно за купувача да получи подходящо обезщетение за причинените му вреди. Може също така да се предвиди, че националните съдилища следят за това защитата на гарантираните от правния ред на Съюза права да не води до неоснователно обогатяване на оправомощените лица.
В случая Областен съд Равенсбург ще трябва да провери дали приспадането на ползите на QB от действителната употреба на превозното средство осигурява на същия подходящо обезщетение за вредата, която той действително е претърпял вследствие на монтирането в превозното му средство на забранено от правото на Съюза устройство.
1 Вж. в това отношение решения на Съда от 14 юли 2022 г., GSMB Invest, C-128/20 (вж. ПС № 124/22), и от 17 декември 2020 г., CLCV и др. (Измервателно-коригиращо устройство на дизелов двигател), C-693/18 (вж. ПС № 170/20).
