DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът предоставя на обвиняемия и неговия защитник възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража – това предлага Софийска адвокатска колегия да бъде записано изрично в проекта за НПК, подготвен за транспониране на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на СЕ за правото на информация в наказателното производство. Проектът е обявен за обществено обсъждане. Становището на САК е адресирано до правителството и министрите Крум Зарков и Иван Демерджиев. То е подписано от председателя Софийския адвокатски съвет Стефан Марчев.
Като одобряват предвидените разпореди за разясняване на обвиняемия на правото на правна помощ и за създаване на гаранции на уязвимите лица за правата им по разбираем начин, както и изричното регламентиране на право на свидетелите да се явяват на разпит с адвокат плюс изключването от кръга на свидетелите на служителите, провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона за МВР, столичните адвокати изразяват сериозни резерви по идеята за изменение на чл. 64 от НПК. Предложението предвижда възможност на обвиняемия и на неговия защитник да бъде отказан достъп до доказателства в съдебното производство по мярката за неотклонение на обвиняемия.
Това е ограничение, което българското право не познава, отбелязват адвокатите.
Публикуваме пълното становище на САК до вносителите на законопроекта:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,
На 28.02.2023 г. в портала за обществени косултации strategy.bg е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Според мотивите към проекта на ЗИД на НПК, измененията целят пълното транспониране на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
22.05.2023 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13 ЕС). С тази директива се установяват правила относно правото на
информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. Съгласно официално
уведомително писмо от Европейската комисия срещу България е стартирала процедура за нарушение 2021/2098 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз поради непълното транспониране на Директива 2012/13.
Софийски адвокатски съвет приветства предложенията в проекта за: – разясняване на обвиняемия на правото на правна помощ и за създаване на гаранции за разясняване на уязвимите лица на правата им по разбираем начин, като се отчитат специфичните им права; – изричното регламентиране на правото на свидетелите да се явяват на разпит с адвокат;
– изключването от кръга на лицата, които могат да бъдат свидетели, на служителите, провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството
на вътрешните работи.
Като положителни оценяваме и предложените изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за митниците, Закона за военната
полиция и Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ по отношение разясняването на правата на уязвимите лица и предоставянето на декларации за
запознаване с правата на задържаните лица.
Притеснение обаче буди предложението за изменение на чл. 64 от НПК, който предвижда възможност на обвиняемия и на неговия защитник да бъде отказан
достъп до доказателства в съдебното производство по мярката за неотклонение на обвиняемия – ограничение, което българското право не познава. Това противоречи
на самата идея на Директива 2012/13, която цели да гарантира по-голям достъп до информация на участниците в наказателния процес.
Ето защо в обявения срок за обществени консултации излагаме на вниманието Ви следните съображения за отпадане на изречение второ от
предложената нова разпоредба на ал. 3 на чл. 64 от НПК:
Транспонирането на директивите на Европейския парламент и Съвета цели създаване на минимални стандарти за гарантиране на права, в случая на правото на
информация в наказателното производство.
Чрез транспонирането на директивите не може да се ограничават права, които са гарантирани в по-голяма степен във вътрешното законодателство на страните
членки. Разпоредбата на член 10 от Директива 2012/13 ЕС изрично регламентира, че „нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация, от
което и да е от правата или процесуалните гаранции, които са предоставени… (от) правото на която и да е държава-членка, което осигурява по-високо ниво на
защита“.
В случая транспонирането на Директива 2012/13 очевидно се използва противно на нейната цел. Текстът на предложената нова разпоредба на ал. 3 на чл. 64 създава
ограничения на права и процесуални гаранции, каквито до настоящия момент не съществуват в българското законодателство. Предвижда се съдът да може да откаже
достъп на обвиняемия и неговия защитник до определени доказателства по делото, когато е налице „реална опасност за живота или основните права на друго лице,
когато достъпът може да попречи на разследването по делото, да застраши националната сигурност или когато е необходимо да се защитят други важни
държавни или обществени интереси“. Това ограничение никога не е съществувало в българското право, а в същото време никога не е било установено достъпът до
доказателства на обвиняемия и неговия защитник до доказателствата в съдебното производство по мярката за неотклонение да е застрашил живота или основните права
на друго лице, да е попречил на разследването, да е застрашил националната сигурност или други важни обществени интереси. 2. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от Директива 2012/13 ЕС е уредено правото на достъп до материалите по делото на заподозрените, обвиняемите и техните защитници. В чл. 7, ал. 3 е предвидена дерогация на тези права чрез отказване на достъп до определени материали от делото. В чл. 8, ал. 2 от Директива 2012/13 ЕС е регламентирано средство за защита срещу отказа от предоставяне на информация от делото – държавата-членка трябва да гарантира правото на заподозрените или обвиняемите или техните защитници да оспорят отказа на компетентните органи да предоставят информацията в съответствие с Директива 2012/13 ЕС.
С предложението за нова ал. 3 на чл. 64 в НПК се въвежда дерогацията по чл. 7, ал. 3 от Директива 2012/13 ЕС, без да се създава механизъм за обжалване на акта, с
който съдът отказва достъп на обвиняемия и неговия защитник до доказателства. Така на практика, освен че се ограничават съществуващи по действащото право права, не се създава и механизмът, изискван от Директива 2012/13 ЕС, за контрол върху наложеното ограничение на права в случай на дерогация.
В този смисъл е важно да се отбележи, че производството по чл. 64 от НПК – вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебната фаза на процеса, е неотложно производство. Това означава, че съдът дължи произнасяне по искането на прокуратурата веднага, в същия ден. Поради това е невъзможно организирането на съдебен контрол (процес в процеса) за законосъобразност на определението, с което съдът в рамките на производството по чл. 64 НПК е отказал достъп на обвиняемия и защитата до доказателства. Забавянето на производството по мярката за неотклонение задържане под стража в редица случаи може да доведе до тежки, а в някои случаи – и до непоправими вреди за обвиняемия.
Съдебното производство по мярката за неотклонение „задържане под стража“ е състезателно производство (както всеки съдебен процес). Правото на справедлив
процес в аспекта му равенство на средствата изключва възможността съдът да основава решението си на доказателства, които не са известни на обвиняемия и на
неговия защитник, а са достъпни само на прокурора и съда.
В случай че съдът не предостави доказателства на защитата, но и не ползва тези доказателства при формиране на вътрешното си убеждение, той ще се окаже в абсурдната ситуация да постанови своя акт на основата само на част от събраните доказателствени материали.
Това накърнява не само правото на защита на обвиняемия, но и принципа за постановяване на съдебните актове по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 НПК).
Уговорката, че това може да бъде направено само „доколкото не се нарушават правилата на справедливия процес“ дава възможност за произволна преценка на съда,
която се извършва по неясни критерии.
3. Накрая, считаме за недопустимо чрез „пълното транспониране“ на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2023 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13 ЕС) да се ограничи правото на информация на обвиняемия и неговия защитник в съдебното производство по мярката за неотклонение „задържане под стража“. Недопустимо е също законодателят да създава нови процесуални ограничения и забрани с цел да дерогира части от директивата.Въззивният акт на съда е окончателен, което означава, че всеки един такъв акт може да бъде атакуван пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург с оплакването, че е нарушен не само чл. 5, но и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Въведеното ограничение на правата на обвиняемия и на неговия защитник противоречи на мотивите на проекта на ЗИД на НПК и на целта на Директива 2012/13
ЕС.
По изложените съображения и при изготвяне на окончателния текст на § 2 от от проекта на Закон за изменение и допълнение на НПК, публикуван в портала
за обществени консултации на 28.02.2023 г., предлагаме в новата разпоредба на ал. 3 на чл. 64 да отпадне изречение 2 и разпоредбата да има следното
съдържание:
„чл. 64, ал. 3. Съдът предоставя на обвиняемия и неговия защитник
възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя
мярката за неотклонение задържане под стража.“
