Последни новини
Home / Актуално / Кой е бавен съдия и как да накажем неработещите?

Кой е бавен съдия и как да накажем неработещите?

Defakto.bg

 

 

Съдия Васил Петров

Д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд

 

Проблемът муден съд

„Чакам решение от година и половина“, „Отложиха делото за след 8 месеца“, „Насрочват заседание за догодина“ и пр. са оплаквания, които можете да чуете, ако имате приятели адвокати, особено в София. Такива оплаквания могат да създадат убеждението, че правосъдието в България е бавно, но това не е истина. Страната ни е с един от най-големия брой съдии на глава от населението и е все по-обезлюдяваща се и това допринася за бързото решаване на делата в повечето съдилища.

Но има проблемни съдилища и проблемни съдии. Бавното насрочване на дела, отлагането на заседанията през големи интервали време и просрочването на постановяването на решения след обявяването на делото за решаване може да се дължи на две неща: бавност на отделния съдия или бавност на цял съд или отделение на съд. Срещу второто не могат да се предприемат дисциплиниращи мерки по ЗСВ. Какво дисциплинарно нарушение може да се открие напр., ако въззивните състави в един окръжен съд отлагат делата с предмет родителски права или насрочват делата по ЗЗДН за след 6 месеца или 8 месеца? Или когато ръководството на ВКС и на ВАС насрочва заседания за след 8 месеца или година? И нима може едновременно да се образуват дисциплинарни производства на всички съдии от един съд или от едно отделение, или на ръководството на върховен съд? И коя е нормата на натовареност, която се нарушава, ако изобщо се нарушава?

Ясно е, че това е кауза пердута. Ако искаме да принудим съда генерално да насрочва делата по-срочно, мерките следва да бъдат други, а не дисциплинарни по ЗСВ.

Проблемът неработещ съдия

Не така стои проблемът с неработещите или бавните съдии, т.е. съдиите, които работят чувствително по-малко от останалите съдии в същия съд или отделение.

На какво може да се дължи бавността на такъв „отличаващ се“ съдия? Това може да е преди всичко:

– съдия, дошъл от друг съд с неизписани дела от там;

– съдия, идващ от по-малко натоварен съд

– „хитруващ“ съдия, който работи само по лесните дела, а по-трудните оставя без движение до дупка, минава заповеден доклад, но не дава указания за иск по чл. 415 ГПК и пр.;

– мързелив съдия;

– неорганизиран съдия;

– съдия от женския пол, планиращ забременяваме и раждане и гледащ да си почива;

– съдия, който очаква командировка другаде и гледа да не трупа много дела за писане преди заминаване;

– болен съдия;

– съдия с болен близък;

– съдия с калпава секретарка и/или деловодителка, която му саботира работата, и мн. др. причини.

Каквито и да са причините, ясно е, че правосъдието страда, когато у гражданите и адвокатите се създават недоволства от дискриминация – защо моето дело се разглежда и решава по-бавно, а делото на другите, попаднали на друг съдия от същия съд или отделение, по-бързо? Но съществуването на „отличаващи се съдии“ създава и предпоставки за избор на съдия: исковите молби се подават напр. без държавна такса и се оттеглят, ако попаднат на бавен съдия, за да се подадат отново с надеждата да попаднат на друг, и пр.

Срещу проблема неработещ съдия могат да бъдат взети мерки по ЗСВ. Защо и какви? Преди всичко, често се забравя, че има два вида съдии по Конституция, а и исторически: несменяеми и сменяеми съдии. Несменяем съдията става след изтичане на определен период от служба – 5 години, както и след атестация, която да провери професионалните му качества. Тук се включва не само качеството на постановяваните от него съдебни актове, но и неговата организираност, способността му срочно да насрочва и разглежда делата. Веднъж получил статут на несменяемост, съдията се предполага, че има способността да разглежда и решава срочно, организирано и компетентно делата в съда, в който правораздава, вкл. да спазва процесуалните срокове по делата, независимо от натовареността на съда. Несменяемият съдия може да носи дисциплинарна отговорност не само за бавна работа по всички или по повечето дела, но и за системно неспазване на срокове по отделни дела.

Сменяемият съдия, от друга страна, може да бъде освободен, като не получи статут на несменяемост, както за неправилни и невежи актове, така и за за бавна работа по всички или по повечето дела, но не като дисциплинарна мярка, а като част от процеса по проверка на годността му да получи статут на несменяемост.

Несменяемият съдия не може да се оправдава за своята бавност с натовареността на съда или отделението, в което правораздава, когато постановява чувствително по-малко актове отколкото всеки друг съдия в същия съд или отделение на съд.

 

Как да установим кой е бавен съдия?

В недалечното минало (2017-2018 г.) пишещият тези редове направи опит да принуди ВСС да изпълни задължението си да извърши предписаното в чл. 13 АПК действие – публично да оповести критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигането на целите му, конкретно на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т.т. 1-2 ЗСВ и чл. 309 ЗСВ, или казано просто: да се задължи ВСС да посочи кога, в кои случаи неспазването на инструктивните законови срокове за постановяване на съдебен акт предвид другата обща натовареност на конкретния съдия съставлява виновно и противоправно неизпълнение на неговите задължения, както и какво по вид и размер наказание е подходящо за налагане при такава констатация.

По образуваното административно дело (№ 10999/2017 г. на АССГ и 6723/2018 г. на ВАС) по иска ми по чл. 257 АПК да се осъди ВСС административните съдии (АССГ и ВАС) приеха, че действително искът е допустим и че поначало ВСС има такова задължение, но е неоснователен, тъй като с приетите Правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет /по Решение на ВСС № 60/11.12.2014 г./, ответникът е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 13 АПК. Читателят може да се запознае със съдебните актове по посочените две дела и с описаните правила и сам да направи преценка за правилността на изводите на АССГ и ВАС. Тук не ми е целта да ги коментирам.

Тогава, обаче, в периода 2017-2018 г., бяха образувани дисциплинарни производства на около 10% от всички граждански съдии в СРС и мнозина колеги се интересуваха от моето дело и предполагаха, че съм го образувал като превантивна мярка – за да не би в бъдеще ВСС да образува дисциплинарни производство против мен или още колеги в СРС за неспазване на срокове по делата. В действителност, целта на иска ми и резултатът на неговото несъстояло се уважаване бяха двояки – както да намали дискрецията на ВСС и той да не преследва произволно съдии за забавено правораздаване, така и да го обвърже да преследва всички съдии, които неоправдано не работят достатъчно. АССГ и ВАС тогава по моето дело приеха, че ВСС не трябва да бъде обвързван и ограничаван в дисциплинарната си дискреция. Резултатът 5 години по-късно от това едва ли е обнадеждаващ. Нито правосъдието в София е станало по-бързо, нито дисциплинарната практика на ВСС – по-предвидима.

Впрочем, практиката по ЗСВ на ВСС и на ВАС сочи, че въображението и мисълта на хората, разположени във ВСС и ВАС, не стига по-далеч от това да прилагат установени в числов вид правила. Няма ли конкретно число, в абсолютно определен размер, няма и шанс някой да се замисли за ограничаване на собствената си дискреция. Затова и предлагам на очаквания нов състав на ВСС следното числово ограничение на собствената му дискреция, което той може да оповести още в началото на своя мандат по реда на чл. 13 АПК:

Сменяем съдия, който в атестирания период не е разгледал и решил поне 90% от делата, които е разгледал и решил средно всеки друг съдия в същия съд или отделение на съд за същия период, не получава статут на несменяемост и се уволнява.

Освен при доказани обективни и извиними обстоятелства от здравословен, личен или друг порядък, съдия, който не приключва и решава поне 90% от делата, които разглежда и решава средно всеки друг съдия в същия съд или отделение на съд, за две поредни години, се наказва с най-лекото дисциплинарно наказание по ЗСВ – забележка. При всяка следваща година след втората, ако нарушението продължава, се налага ново наказание – следващото по вид, определено в ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година; понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година; понижаване в длъжност за срок от 6 месеца до една година; освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Защо тези правила и защо сега? Допреди няколко години, съдийският етос в СРС, а това е най-натовареният районен съд в страната, беше, че делата си вървят и остават „в състава“ и не се преразпределят. Когато в един състав има висящи 200 искови дела, в друг 300 дела, а в трети 400 дела, и трите състава се овакантят, тримата нови съдии, които встъпват в съда, теглят чоп и кой какъвто състав получи, такъв работи, без да има претенции, че работи повече или по-малко от другия съдия. По ред причини, които не е тук мястото да обсъждам, това вече не важи в СРС – приети са междувременно подробни правила за „наливане“ и „отливане“ на дела от един състав в други, или между всички съдии от отделението, когато състав се оваканти и делата са под или над определена бройка. В краткосрочен план това е добре, защото решава краткосрочни проблеми. В дългосрочен план обаче това ще доведе до плачевни резултати, ако не се вземат мерки, които да принудят всички съдии да работят еднакво. В най-скоро време. Не е далеч от мисълта защо.

Съдийската солидарност

Целта на настоящата статия не е просто да покаже средство за наказване на едни или други съдии посредством хитроумно тълкуване и приложение на правила на административното право. Целта е да утвърди разбиране за съдийската солидарност като ценност на съдийската независимост. Сравнявайки например правилата на ЗСВ сега и ЗУС, действал до 1944 г., не може да не изпъкне колко повече правила има разписани сега в действащия през 21 век съдоустройствен закон; правила, създадени, за да гарантират независимо правосъдие и сигурност за магистратите. За всеки обаче, поинтересувал се малко от правната ни история, няма да е тайна колко сплотени и независими по дух са били съдиите (а и прокурорите) до 1944 г. – и то при много по-лоша и оскъдна законова уредба. Причината е била именно тази: сплотеност на магистратското тяло, а тя идва от чувството за еднаквост на положението и на отношението – че всички съдии са впрегнати в едно и също рало и наравно орат в правосъдната нива, без дискриминация, но и без снизхождение.

Затова, когато отделен магистрат е преследван неоснователно дисциплинарно, отношението е било на масово сплотяване около него на колегите му. Обаче, ако преследването е било основателно, не му е спестявана нито дисциплинарната атака, нито му е помагано да я избегне. Вземани са мерки своевременно.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

СРС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Христо Шопов заради непреведена на английски фраза

Софийският районен съд върна на Софийската районна прокуратура обвинителния акт срещу актьора Христо Шопов за …

Един коментар

  1. Владимир

    Добър материал, но не разбирам защо се пропуска дейността на Съда след 1944 г. когато също съдийте решаваха делата в срок и не по-малко справедлио, отколкото преди 1944 или след 1990. Имам предвид обикновените спорове между граждани, не политически процеси, каквито има във всяка епоха…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.