Последни новини
Home / Актуално / Забраната да се разгласяват материали по следствените дела е като „врата у поле “ за прокурорската служба

Забраната да се разгласяват материали по следствените дела е като „врата у поле “ за прокурорската служба

Defakto.bg

Петър Обретенов

На 16 март, на специална пресконференция на прокуратурата с участие на главния прокурор, българското общество беше осведомено за шокиращи разкрития : заговор срещу държавни институции, срещу  магистрати, и най – вече – срещу  главния прокурор, осъществяван от организирана престъпна група (ОПГ),  включваща криминални елементи, посочени с имена, инициали и предположения за все още неустановени техни приближени, и журналисти, в дейността на която са замесени имена на полицейски шефове, финансисти, политически лидери, политически партии. Според Гешев,  това е овладяна от мафията държава, но той е последната преграда пред нея и няма да позволи да се засягат интересите и сигурността на народа.

Гешев и неговите подопечни прокурори не бяха голословни: те представиха записи от флашки, съдържащи разговори между част от посочените лица, с интересно за широката публика съдържание, в което се коментират известни личности и се правят намеци за тяхната  връзка с определени лица и  намерения за престъпна дейност.

С тази пресконференция, присъстващите журналисти, а чрез тях и българското общество, влязоха в ролята на своеобразен  съдебен състав, пред който прокуратурата представи посочени от нея факти  представляващи според нея доказателства за съществуването на ОПГ с посочената цел.

 Как, според Констититуцията, НПК и НК, може да се квалифицира това, което беше изнесено на тази пресконференция?

1.За всеки студент по право е ясно, че наказателното съдопроизводство преминава през две фази: досъдебна и съдебна.

През досъдебната фаза, под формата на предварително разследване / в някои случаи  – на полицейско дознание ,/  се извършват редица процесуални действия, между които важно място заема събиране на доказателства, чрез законоустановени доказателствени способи, срещу лица , за които има данни, че са извършили предвидено в НК престъпление.

Въз основа на така събраните доказателства, прокурорът внася в съда обвинителен акт и там, в условията на публичност и състезателност, те подлежат на проверка относно спазването на законните изисквания за събирането им и на преценка за тяхната годност да обосноват инкриминирания с обвинителния акт престъпен състав.

2. За разлика от съдебната фаза, досъдебното производство законодателно е уреден като закрита фаза на наказателния процес, която няма състезателен и публичен характер, поради което съществува забрана материалите по разследването да се разгласяват, т.е. да става публично известни  ( чл. 198 НПК ). 

Тази забрана произтича пряко от презумпцията за невиновност до доказване на противното с влязла в сила присъда  – основен конституционен принцип, залегнал в нашата Конституция ( чл. 31, ал.3 ), както и в конституциите на всички държави и международни правни актове от Френската революция насам. Тя е свързана и с друга конституционна норма уреждаща правото на информация, което не може бъде упражнявано в ущърб на правата и доброто име на гражданите ( чл. 41 КРБ ).

           3. С оглед на тези основополагащи принципи следва да се тълкува изключението дадено в посочения текст от НПК „ освен с разрешение на прокурора”.,  което се отнася само за участници в действията по разследването. Съществува практика на ВАС, с която се отказва достъп да материали по досъдебни производства на лица и медии с категоричния довод, че „достъпът до тях  по силата на НПК е предвиден само за страните по конкретните дела и то по реда на цитирания специален нормативен акт”[1]

Във връзка с тази съдебна практика, трябва да  подчертая, че нормата на чл. 198 от НПК не е сполучливо редактирана с оглед характера на досъдебното производство и посочените конституционни принципи. Тя трябва да е формулирана като принцип в досъдебната фаза на наказателния процес: „ Материалите по разследването не могат да се разгласяват” –( точка след този текст от НПК ), след което да се предвидят възможните изключения  и предпоставките за прилагането им, за които прокурорът дава разрешение. Текстът на чл. 198 от НПК е буквално преписан от чл.179 от стария  НПК от 1974 г. без да се съобрази коренната общественополитическа и нормативна промяна след приемането на новата Конституция.

4. Възможността прокурорът по разследването да дава разрешение за разгласяване на материали по разследването за участници в процеса не означава, че за самия него, и за прокуратурата изобщо, не съществува забраната за разгласяване на материалите по разследването. Публичността на действията на прокуратурата  в досъдебното производство трябва да се ограничава  само до съдържанието на  правните актове, които тя постановява: постановления за привличане като обвиняем, за  мярката за неотклонение, извършени разпити на свидетели, огледи,  претърсвания и други следствени действия, вида на престъпната дейност, правна квалификация. Съдържанието на доказателствения материал може да бъде представено и коментирано само пред съда, в условията на състезателност със защитата на подсъдимите и публичност на процеса. Журналистите на пресконференции на прокуратурата не са страни в процеса, а още по – малко могат да бъдат съдници, които да преценяват дали доказателствата са законосъобразно събрани и убедителни, за да обосноват обвинението.

5. На самата пресконференция не беше предварително  съобщено, че материалите по разследването се разгласяват след разрешение на прокурора ръководещ това разследване. Вероятно, най – висшите по ранг прокурори, които на пресконференцията запознаха журналистите с извадки от направени записи, и през ум не им е минало, че законът ги задължава да искат разрешение от наблюдаващия прокурор, макар и йерархично той да е техен подчинен.. Главният прокурор обяснява, че според международните стандарти информация по важни дела трябва да се дава от него.. Кой е този международен стандарт той не посочва. Но пренебрегването на изискуемо от закона разрешение, което може да бъде дадено само от прокурора извършващ разследването, показва,  че независимостта на всеки отделен прокурор при осъществяване на функционалните му задължения, е фикция,  която е заменена с подчинението му само на началника.

  6. Неспазването на забраната да се разгласяват материали по следственото дело е свързана със санкция:

Чл. 360 НК: Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, което не е държавна тайна но чието разгласяване е забранено със закон, ….    се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.”

 Предпоставките за осъществяване на инкриминирания престъпен състав са ясни. Остава да се намери прокурор, който да повдигне обвинение срещу лицата, които на тази пресконференция разгласиха избрани от тях материали по досъдебно производство, в нарушение на чл. 198 от НПК. Според решение №. 11/ 23.07.2020г. по КД № 15/ 2019г.на КС това може да бъде всеки прокурор, защото той  се ползва с функционална независимост при решаване на конкретен казус, подчинява се само на закона ( чл. 127 от КРБ ), а не на началника си, в случая – на главният прокурор, който при обвинение срещу него не може да упражнява надзор за законност върху действията на йерархично подчинените му прокурори.

Засега ефектът от това решение е нулев, но тази пресконференция е още едно доказателство за пълната липса на контрол  върху действията на главния прокурор до степен на недосегаемост за възможни обвинения  в нарушаване на закона и Конституцията.

[1] Решение № 11711/05-08-2019г. по адм.д. № 12928/ 2017 г. на ВАС и и др. в този смисъл.

About De Fakto

Проверете също

Биляна Петрова: Заплашват Десислава Иванчева с убийство и никой нищо не прави

„В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо …

Съпругата на президента Десислава Радева осъди „Пик Нюз“ за вреди от 12 клеветнически публикации

Софийски градски съд  осъди „Пик Нюз“ ЕООД  за неимуществени вреди, нанесени в  12 обидни и …

Един коментар

  1. Дончо Дърваря

    Айде стига с политическите глупости, за всичко е виновна прокуратурата, защото там не е сложен „умнокрасив“ човек, иначе всичко щеше да е цветя и рози. Дори и да бъдат изброени изрични ситуации, в които ,може да се разпространява информация, то пак ще бъде с разрешение на наблюдаващия прокурор и при доминиращ обществен интерес. Направо си го кажете, че преди избори да не се водят разследвания, че може хипотетично да се удари някои от „нашите“ партии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.