СРС призна за виновни двама протестиращи за потрошения автомобил пред Румънското посолство, глоби ги с по 1000 лв (мотивите)

Defakto.bg

Софийски районен съд призна  25-годишният Гeopги Гeopгиeв и 32-годишният Cтoян Aтипoв за виновни в извършено хулиганство чл. 325, ал. 1 от НК    Но съдия Николай Урумов  освободи и двамата от наказателна отговорност  по чл. 78 от НК с налагане на административно наказание глоба от по 1000 лв.  (още виж най-долу)

Двамата бяха обвинени за потрошаването на автомобила на зъболекарката Елена Мицева  до румънското посолство по време на протестите през лятото на 2020 г.

Георги Георгиев бе обвинен, че е счупил чрез удари с ръце предното панорамно стъкло на колата, а скачайки повредил предния капак. Обвинението срещу Атипов бе, че удрял по страничните стъкла и капака на тойотата, след което свалил задната регистрационна табела на автомобила, която оставил на автобусна спирка.

По делото  прокуратурата  поиска от съда да наложи на Георгиев  лишаване от свобода и за две престъпления (6 месеца за по чл. 216 от НК , увреждане на имущество и 3 месеца за хулиганство  по чл. 325 НК, като определи едно общо наказание лишаване, чието изтърпяване да отложи с изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.  За другия подсъдим Атипов настоя  – да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Адвокат Минчо Спасов настоя за оправдателна присъда на  Георгиев, тъй като действал при условия на неизбежна отбрана и не е доказано авторството на деянието му.  Според адвоката,  извършител на хулигански действия е бил не неговият подзащитен,  а  пострадалата  Елена Мицева,  която е показвала среден пръст на протестиращите и им крещяла,  ударила една свидетелка, блъснала велосипедист, с предната си гума настъпила крака на лице от мъжки пол, облечено с трицветна фланелка, возила човек на предния капак.  Ето защо, сочи адвокатът,  действията на протестиращите са били насочени не към водача на автомобила, а към самия автомобил, който оръжието на престъплението, извършено от Мицева.

  На 17 август  2020  г.  на 40-ия ден от протестното  недоволството  тогава се стигна до ескалация на напрежението, след като малко преди  22 часа бяла кола се оказа насред блокадата и предизвика ескалация на напрежение между протестиращи и жена, която  създаваше впечталение, че се опитва да премине  през хората.  В този момент на мястото нямаше полиция. Униформени пристигнаха десетина минути по-късно и впоследствие протестиращите сами решиха да пуснат колата, чиито предно стъкло и фарове бяха счупени по време на инцидента.

Съдът за фактите и  закона

След като обстоятелствено в мотивите са описани фактите  около протеста, навлизането на лекия автомобил , неговото потрошаване и свидетелските показания,  съдебният състав на СРС посочва, че  по делото няма надежни доказателства, че именно подсъдимият Георгиев е отговорен за повреждането на панорамния прозорец на автомомила за първи  път.  Експертизата установява, че стъклото е счупено за първи път от неустановеното лице от мъжки пол, с бяла шапка на главата, което е стояло от лявата страна на автомобила.  На самите видеозаписи ясно се вижда, че именно след неговите удари с две ръце, свити в общ юмрук, стъклото се чупи и видимо хлътва, а тези му действия предхождат не само ударите на Г., а и самата поява на последния до автомобила.

Съдът сочи, че  „веднъж счупен, този прозорец не представлява годен обект на посегателство по смисъла на чл. 216 от НК, защото той вече непоправимо е бил строшен“. Ето защо, макар Георгиев да е счупил няколко секунди по-късно въпросния прозорец на друго място, то същият не е осъществил с това престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, защото автомобилът вече е бил повреден в тази си част, която на практика е с унищожена функционалност още след първото й счупване, пише в мотивите. Ето защо, по това обвинение лицето следва да бъде признато за невинно и оправдано по повдигнатото обвинение, казва съдията.

По делото обаче  безспорно е установено, че именно подсъдимият Георигев  е лицето, което е нанасяло удари по колата в нейната предна дясна част и с удар с ръка е счупил в дясната част вече счупения панорамен прозорец на колата.  „Независимо, че горе беше посочено, че това повторно счупване не осъществява състав на престъпление по чл. 216 от НК, то това действие има изцяло хулигански характер и в пълна степен демонстрира волята на лицето да осъществява непристойни действия спрямо автомобил, който за него не е представлявал никаква заплаха и който е бил напълно спрял в момента, в който Георгиев го е удрял„. Съдът не споделя доводите на защитата, че двамата подсъдими са действали при неизбежна отбрана, защото те не са били нападнати по никакъв начин, т.е. срещу тях не е било налице никакво нападение, защото колата е била напълно спряла когато те са се приближили до нея, с цел да й нанасят удари, пише в мотивите.

Ето защо, този състав на СРС намира, че не може да се говори за ситуация на неизбежна отбрана, защото двамата подсъдими не са били застрашени по никакъв начин, заключава съдия Урумов.

„Важно е да се посочи, че по делото е доказано по несъмнен начин, че автомобилът едва-едва е навлизал срещу хората. Скоростта му е била от порядъка на 4 км/ч, като основната част от изминатото разстояние е била дори около 2-3 км/ч. Този автомобил не е прегазил никого, не е нанесъл поражения на здравето на лицата, които са се опитвали да спрат навлизането му, като съдът приема, че не може да се говори за „врязване, връхлитане“ и тем подобни сравнения при описването на движението на автомобила. Несъмнено е доказано, че скоростта му е била изключително ниска, а движението му плавно и много бавно – изминатото разстояние от около 10 метра общо, е изминато за около 11 секунди. Т.е. не може да се приеме, че този автомобил е създал непосредствена опасност за живота на някой от протестиращите граждани.

Съдът намира, че действията не само на подсъдимите, но и на неустановените лица по делото са били напълно ненужни за спирането на движението на автомобила, а той просто е следвало да бъде пропуснат, защото протестиращите е следвало да си дадат сметка, че този автомобил е останал между две блокирани кръстовища.

Това мероприятие (протестът б.р. ) е имало изцяло спонтанен характер – то не е било предварително организирано, нито властите са били уведомени за него по надлежния ред и следователно е било неразрешена проява, установява съдия Урумов.  Именно поради липсата на уведомяване на общинските власти този протест е бил и необезпечен с полицейско присъствие, констатира той.  Независимо, че полицията е пристигнала на мястото минути след инцидента, то това не се е оказало достатъчно, тъй като имайки предвид, че в същия ден са били блокирани кръстовищата на Софийския университет и на Орлов мост, то с блокирането на процесното кръстовище се е стигнало до значителни затруднения за много голяма част от гражданите да се придвижват из града, независимо от часа, в който кръстовището е блокирано, е казано в мотивите.

 Протестът, Конвенцията за човешките права и вандализма

Безспорен факт е, че ЕКПЧОС защитава свободата на събранията по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от същата Конвенция, но в редица свои решения ЕСПЧ е посочил, че държавните власти следва да оказват определена степен на толерантност към мирните събирания, стига демонстрантите да не участват в актове на насилие, за да не бъде свободата на събрания, лишена от цялата й същност.  В този смисъл са решенията на ЕСПЧ по делата „Букта и други срещу Унгария“, „Ева Молнар срещу Унгария“, „Нуретин Алдемир срещу Турция“, „Каспаров и други срещу Русия“ и др., казва съдията.

Отбелязва, че във процесната вечер българските власти по никакъв начин не са упражнили насилие или друго въздействие срещу демонстрантите,   нито са разпръснали протеста, нито са ограничили правото на събралите се лица да протестират, поради което упрек към държавните власти, касаещ свободата на събранията (правото на протест) не може да бъде отправен в този случай.

Важно е да се посочи, че ЕКПЧОС защитава правото на събрания и провеждането на протестни мероприятия, само докато тези прояви имат изцяло мирен характер не само срещу полицейските власти, които ги охраняват, а и срещу други лица, които се намират на мястото на протеста, независимо от тяхното лично, служебно, религиозно и т.н. качество, в което се намират на въпросното мероприятие.

 Действия на насилие от страна на множеството по отношение на трети лица, а не на обекта, срещу който са насочени протестните шествия, представлява вандализъм и по никакъв начин не може да се толерира като част от правото на гражданите да протестират, сочи съдът.

В конкретиката на настоящия казус безспорно установява, че демонстрантите по напълно нерегламентиран начин са блокирали посоченото възлово кръстовище, като същите, протестирайки срещу държавната власт са създали изключителни неудобства за гражданите, изразяващи се в ограничаване на придвижването им. Същите би следвало да са наясно, че както те са гневни на държавната власт, така гражданите, които търпят последиците на тяхното неразрешено и неосигурено от полицията мероприятие имат правото да изразяват недоволство от тяхната проява. Използването на насилие категорично превръща въпросното мероприятие в непозволена проява по смисъла на закона, а в конкретния случай това насилие е било упражнено срещу лице, което е поискало да премине през кръстовището, за да се прибере до дома си и е имало пълното право да иска да бъде пропуснато през кръстовището.

Следва да се посочи, че гражданите също следва да проявяват търпение към подобни шествия, протести и събрания, но само когато те са мирни, разрешени по надлежния ред и за тях е уведомена обществеността.

И още:

Правото на протест е допустимо и защитимо до момента, в който не започне да създава значителни трудности и да ограничава правата на останалите граждани. Т.е. пределите на правото на мирен протест (събрание) свършват там, където започва сериозното засягане на чужди основни права (като правото на свободно придвижване).

За действията на подсъдимия Георгиев

Съдът намира, че действията на обвиняемия Георгиев  са хулигански по своя характер, защото при положение, че този автомобил е бил спрял в средата на кръстовището и за подсъдимия е било видимо, че същият е изпочупен, то продължавайки да нанася удари върху различни негови части, същият е осъществил непристойна вандалска проява, изразяваща в посегателство над чужда собственост, по напълно демонстративен начин, поради което не може да се приеме, че тези негови действия са били правомерни или са представлявали средство за лична защита (защото не е бил нападнат).  Още по-малко може да се счита, че такива действия могат да се оправдават с правото на гражданите да провеждат мирни събрания и протести.

По въпроса дали подсъдимият е съзнавал, че в автомобила е имало деца, съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен – първо, защото прозорците на автомобила не са били затъмнени или с ограничена видимост, а самото кръстовището е било осветено, като самият автомобил също е бил допълнително осветен от прожектор на камера, която е заснела събитията, и Георгиев отлично е възприел обстоятелството, че в колата се намират децата на пострадалата, и второ, защото още преди да нанесе ударите си, няколко човека от участниците в протеста са крещели, че в автомобила е имало деца, т.е. същият е видял и чул, че децата се намират в колата.

Съдът намира, че по част от обвинението Георгиев следва да бъде оправдан, тъй като то е недоказано, а именно в частта, в която се сочи, че същият е отправил обидни думи към Мицева, защото не е изразила съгласие с действията на протестиращите. Факт е, че много от свидетелите сочат, че всички около колата са обиждали пострадалата, крещели са на висок глас най-различни обидни слова, обаче, нито един от свидетелите не може да посочи в конкретика дали именно подсъдимият Георгиев  е изричал такива обидни думи, както и какви са били те по съдържание. Именно поради тази причина съдът намира, че деянието в тази му част е недоказано и оправда подсъдимия за тази част от обвинението.

Подсъдимият  следва да бъде оправдан и за друга част от обвинението за хулиганство, а именно, че деянието е извършено с особена дързост и представлява такова по чл. 325, ал. 2 от НК. Съдът намира, че по делото няма доказателства, които да характеризират деянието като изключително дръзко, като деянието е с типичната за вида си обществена опасност, характерна за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК. Съдът намира, че нанасянето на няколко удара по лек автомобил не може да се окачестви като изключително дръзко поведение, тъй като деецът не е използвал средство, което да направи постъпката му изключително дръзка по характер – не е използвано огнестрелно оръжие или друго силно обществено опасно средство при осъществяването на престъпното посегателство. Още повече, че не е доказано и словесно подсъдимият да е осъществявал дръзко поведение. Ето защо, съдът намери, че по тази част от обвинението Г. следва да бъде признат за невинен.

Този състав на СРС счита, че това престъпление е извършено от Георги Георгиев  при форма на вината пряк умисъл, защото деецът е можел да разбира и ръководи действията си, разбирал е общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на противоправните последици на проявата си. Съдът намира, че не са налице никакви данни, които да сочат, че той не е могъл да възприема обективната действителност правилно, поради което не са и налице съмнения досежно неговата възможност да контролира постъпките си, които напълно е съзнавал и чиито последици е искал да настъпят в обективната действителност.

За обвиняемия Атипов 

 

За подсъдимия Атипов  важат абсолютно всички съображения, изложени по отношение на подсъдимия Г., относно обстоятелството дали същият е съзнавал, че в колата е имало деца, нещо повече – този подсъдим е проявил съзнателна упоритост при извършване на деянието, като табелата е откъртена няколко минути след като е нанесъл ударите по предното стъкло и капака на автомобила, след като всички други лица са престанали да нанасят удари върху колата, както и въпреки опита на свидетеля К. А. да го спре да осъществи изтръгването на регистрационния номер от задния капак на колата.

И този подсъдим е осъществил престъпната си проява в ситуация, в която той не е бил заплашен от въпросния автомобил, тъй като в момента, в които той се е появил до колата и е започнал да нанася удари, автомобилът е бил спрян и не се е движел до пристигането на полицията. Ето защо и тук не може да се говори за действия в условията на неизбежна отбрана, защото самият подсъдим не е бил застрашен по никакъв начин. Освен това, не са били застрашени и другите лица, които са били около автомобила, поради което действията на Атипов представляват вандалска хулиганска проява, имаща за цел да демонстрира неуважение към обществените порядки.

Важно е да се отбележи, че поведението на лицата, нанасящи удари, в това число и неустановените по самоличност такива, е скандализирало гражданите, като това личи от заключенията на фоноскопните експертизи, в които са отразени телефонните обаждания на лица, които не участвали в протеста и са изразили силно възмущение от случилото се, като дори свидетелят К., който не е бил на мястото на събитията, а ги е наблюдавал по телевизията, се е обадил на телефон 112 и е изразил възмущението си от действията на тълпата, отбелязва съдът. Съставът на съда намира, че деянието си А. е осъществил при пряк умисъл, като същият е съзнавал характера, свойството и значението на действията си, целял е настъпването на неговите последици в обективната действителност и е бил годен да се въздържи от тази проява, но не го е сторил.

Разноски

Както вече стана ясно и двамата подсъдими заради чистото си съдебно минало и не само,  са наказани с  админинистративна глоба от по 1000 лв. Аргументите на съда са чистото им съдебно минало, както и предвиденото  наказание за деянието до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание.

Двамата са осъдени да платят  по сметка на СДВР  разноските за образуваното досъдебно от по  735,52 лв. , както и по 1603,60 лв., за всеки от тях, за  съдебната фаза на процеса.

Съдът осъжда още двамата  да заплатят общо на частните обвинители разноските от 1000 лв.

След заседанието Стоян Атипов заяви, че се е намесил, защото Мицева е опитала да прегази хората,  ще обжалва  присъдата – виждал в нея политически мотив.

„Дамата, която заведе цялото обвинение срещу мен в момента е европейски прокурор. Очаквам, че ще видя съдията повишен в следващите няколко месеца, защото опита на няколко пъти предизборно да насрочва финални заседания по това дело точно преди избори, включително и този път. Очертава се тенденция„, добави още Атипов.

Мотивите са обявени заедно с присъдата на 23.03.2023 г. и препис от присъдата и мотивите е връчен на страните срещу подпис.