DeFakto.bg DeFakto.bg
Адвокатът има правен интерес да иска изпълнение на публичноправно задължение в полза на всички граждани, отбелязват върховните съдии
Необнародваните международни актове, по които България е страна, са част от вътрешното право, но с отнето предимство
Близо 70 години след присъединяването на България към организацията на ООН, предстои правителството да публиква устава й, който е част от вътрешното ни право, а нормите му се ползват с предимство пред пред вътрешното ни право, ако им противоречат. Да, но само ако са обнародвани, а конфузът, тръгнал още от 1955 г. и досега умело прикривал отнетото предимство, е напът да бъде заличен след окончателно решение на 3-членен състав на ВАС. С него върховните съдии потвърждат решението на АССГ, според което Министерският съвет е отговорен за бездействие поради, което досега Уставът на ООН не е влизал в „Държавен вестник“. Това трябва да стане в двумесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.
„Дори законодателят неправилно да е възложил задължението за обнародване на МС, това не означава, че законовите норми не са задължителни и не подлежат на изпълнение“, отбелязват в решението си от 27 март 2023 г. върховните съдии Галина Христова, Пламен Петрунов и Аглика Адамова. Те потвърждават ситуациията с необнорадвания устав като незаконосъобразно бездействие. Пред ВАС делото е докладвано от съдия Аглика Адемова.
Окончателното решение означава още нещо, че адвокатът има правен интерес да иска изпълнение на публичноправно задължение в полза на всички граждани, нещо което юристите определят като принос за правото.
Казусът
Делото пред АССГ е образувано по искова молба на адвокат П. Велчева от София, която оспорва незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет на РБ да обнародва в Държавен вестник (ДВ) Устава на Организацията на обединените нации. Твърди,че задълженията му, произтичат пряко от Конституцията и Закона за международните договори. (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, във вр. с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международните договори на РБ, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 9, чл. 5 и чл. 6 от Закона за „Държавен вестник“.)
Адвокатът излага и аргументи, че „упражнявайки своята професия, която е от основно значение за прилагане на правовия ред, има право да иска от държавата в лицето на публичноправния субект, натоварен със съответните правомощия, осигуряването на пълното действие на съществуващите правни средства за защита на частноправните субекти„.
Пред върховния съд делото е образвано по жалба на МС против решение на Административен съд – София град. Според представителите на правителстовото решението е неправилно и необосновано, а ответницата не е доказала правен интерес, тъй като адв. Велчева „няма качеството на държава или международна организация, нито личен интерес да оспорва бездействието на МС да обнародва в ДВ Устава„. Освен това , изтъкват от МС, “ не е негово задължението да обнародва Устава, тъй като §3 ПЗР на Закона за международните договори на РБ го задължава само да осигури обнародването на устава. Излага и съображения, че необнародването на Устава на ООН не означава, че той не е част от вътрешното право. По тези съображения МС моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура определя касационна жалба като неоснователна.
ВАС : Адвокатът има правен интерес от жалбата си
Решението на АССГ сочи, че България не е сред учредителките на ООН, а се присъединява към международната организация на 14.12.1955 г. с резолюция на Общото събрание на ООН № 995 Х, на основание подадена декларация за членство на 18.10.1948 г. За безспорно е прието, че Уставът на ООН не е обнародван в Държавен вестник съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията и §3 от ПЗР на ЗМДРБ, отбелязва съставът на ВАС.
Уставът е обвързващ както за държавите, присъединили се към ООН, така и за органите на ООН и е от значение при преценка законосъобразността на актовете на тези органи. Сред тези органи са например Съвета за сигурност на ООН, Комитета на ООН по правата на човека, Комитета по санкциите и др. Обстоятелството, че Уставът на ООН е международноправен договор и сам по себе си не предоставя пряко права на частноправни субекти, не означава, че те изобщо не могат да се позовават на него при упражняване правото си на защита срещу публичноправни субекти, поясняват върховните съдии.
Върховният приема, че АССГ е обосновал изводите си в съответствие с правната и житейска логика и правилно е приложил закона.Няма спор, че към момента на присъединяването на България към ООН действащото законодателство не предвижда обнародване на международните договори, по които републиката е страна. Към сочения момент –14.12.1955 г.,е в сила Конституцията на Народна република България от 1947 г. Текстът на чл. 24 от тази Конституция изисква, след като бъдат приети от Народното събрание, законите да се обнародват в „Държавен вестник“. Съгласно чл.35 т. 9 от същата, Народното събрание ратифицира и денонсира сключените от Правителството международни договори, но не е предвидено самите те да се обнародват, нито е предвидено предимството им пред противоречащи им норми на вътрешното право, излага доводите си съдът. Това не означава, че необнародваните международни договори не са задължителни за държавата в качеството и на субект на международното право, казва той. Но необнародването им изключва действието на чл. 5, ал.4 от действащата Конституция, тоест непубликуването им изключва предимството им пред вътрешното право, ако то им противоречи.
Съдът подробно се спира на задължението на МС да осигури публикуването в „Държавен вестник“ на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия при влизането им в сила правов ред, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.05.2002 г. Акцентира, че нормата не предвижда право на преценка на задължения субект за изпълнение на посоченото правомощие, в зависимост от предмета на конкретния договор, нито в зависимост от влизането му в сила по съществуващия към съответния момент правов ред. „Касае се за изрично законово изискване, което поражда задължение за ответника да обнародва всички международни договори, които са: 1) действащи към датата на влизане в сила на закона, независимо кога и по какъв ред са станали задължителни за Република Бъгария; 2) не са обнародвани; 3) утвърдени са по съществуващия правов ред при влизането им в сила“, е отбелязано в мотивите.
Обнародването на устава е дължимо
Уставът на ООН отговаря на тези условия, следователно обнародването е дължимо, казва съдебният състав. Обратното не следва от чл.34 от Указ № 883/1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, противно на твърдяното от касатора, сочи съдът. Дори да се приеме, че законодателят неправилно е поставил разглежданото задължение на Министерски съвет в преходните и заключителни разпоредби на закона, което в случая не е така, това не означава, че законът, включително сочените преходни и заключителни разпоредби не са задължителни и не подлежат на изпълнение, казва той.
Безспорно бездействие
Върховните съдии обръщат внимание, че МС не доказва обнародване на Устава на ООН било в излизалите в периода от 30 ноември 1950 г. до 1963 г. „Известия на Президиума на Народното събрание“ (вместо Държавен вестник), било в Държавен вестник и до настоящия момент. Следователно Министерският съвет, като изрично задължен от ЗМДРБ субект, който трябва да осигури обнародването на Устава на Организацията на обединените нации, е осъществил бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК по изпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт.
Това бездействие следва да бъде преодоляно с резултата от настоящото исково производство, като касаторът изпълни задължението си да осигури обнародването на Устава, както това е предвидено § 3 от ПЗР на ЗМДРБ.
Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила, финализират спора върховните съдии. Запазва се и задължението за МС да обнародва Устава на ООН в двумесечен срок от влизане на решението в сила.
АПК
