Адв. Ивайло Дерменджиев за гласуваното недоверие от Общото събрание на адвокатите, за медиацията, правната помощ и ЕПЕП

На 25 февруари, след продължителни дебати, недоволства  и още по-конкретни искания, Общото събрание на адвокатите от страната (ОСАС)  бeзпpeцeдeнтнo  глacyвa нeдoвepиe  нa Bиcшия  aдвoĸaтcĸи cъвeт и пpизoвa члeнoвeтe мy дa пoдaдaт ocтaвĸa.    Като основен мотив бе изложен аргумента за безцеремонното незачитане на волята на ОСАС от страна на повечето членове на Съвета.

Адвокатурата обърна особено внимание на обучението на адвокатите в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. ОСАС пpeпopъча  oщe нa BAдC дa ocвoбoди aдвoĸaт Baля Гигoвa oт УC нa ЦOA „Kpъcтьo Цoнчeв“.  Cъбpaниeтo нaтoвapи пpeдceдaтeля нa BAдC c мнoгoбpoйни фyнĸции зa пpoзpaчнo изпълнeниe нa 22-те peшeниятa приети на форума.

На последвалото заседание на Съвета, състояло се на 09 март т.г,  което за първи  път беше излъчвано на закритата секция на страницата на ВАдвС, пловдивският адвокат Стефан Левашки, резервен член на ВАдвС, подаде безусловна оставка, а няколко от останалите членове като Петър Славов и Иван Чолаков заявиха, че са готови да напуснат съвета, в случай че общият брой на подалите оставки членове направи невъзможно по-нататъшното му съществуване.   Така работата на  ВАдвС продължава  без да личи, че са забелязани  исканията на Общото събрание на адвокатите.

При тази “вътрешно-политическа” за ВАдвС обстановка, разговаряме с адв. Ивайло Дерменджиев, избран в пряк  избор за председател на ВАдвС.

    Адв. Дерменджиев, Вие ще продължите ли да сте председател въпреки гласуваното недоверие на ВАдвС?

Председателят е самостоятелен орган с отделен избор и на това основание гласуваният от ОСАС вот на недоверие не го засяга пряко. Същевременно, вярвам, че адвокатите продължават да имат доверие лично в мен и аз правя каквото е по силите ми да се постигат добри и практически насочени за ежедневната дейност на адвокатите решения. Както стана ясно и по време на ОСАС, във ВАдвС има съпротива към принципното поведение и непрестанни опити членството във ВАдвС да бъде употребявано в полза на конкретни лица, наричайки това „грижа за адвокатурата”. Известно е на всички, които се интересуват, че лично аз и още няколко члена на съвета имаме неотменима и целенасочена позиция – дейността на съвета трябва да е открита, принципна и да цели общо, а не лично благоденствие.

На заседанието на Съвета на 9 март, първото след ОСАС, мнозинството  от членовете заявиха, че не приемат оценката на Общото събрание за тяхната работа и отказаха да подадат оставка.    Дори, като че ли напук на препоръката на Общото събрание, взета между другото с внушително мнозинство, потвърдиха и участието на Валя Гигова, единственият наш член, споменат поименно от ОСАС, като член на УС на Центъра за обучение на адвокатите.

На 30 март (днес б.р.) е следващото заседание – въпросът с недоверието към членовете на Съвета продължава да е открит. За себе си, аз съм решил да се оттегля когато се подадат достатъчно оставки от сегашните членове на съвета, така че съветът да не може да взема законно решения съобразно необходимия кворум.

     Създава се впечатление, че адвокатите са против т.нар. задължителна медиация. Защо?

Най-напред, моля Ви, да се уточни – няма задължителна медиация по сега действащия закон за медиация. Има задължителна медиационна среща по няколко конкретни категории дела, по време на която среща страните, участвайки лично, получават шанс да преценят дали е налице възможност да получат скорошно и прагматично за всяка от тях разрешение на спора. Този подход не изключва участието на адвокатите. Даже напротив дава им шанс бързо да получат хонорара си, ако страните постигнат споразумение. В тази връзка предстои участието в медиационния процес също да бъде включено сред перата по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

И още едно уточнение,  никой от нас не знае дали адвокатите са против или не медиацията, понеже до момента не се е правило целенасочено проучване за това дали и какво притеснява адвокатите в тази връзка. В България Закон за медиацията има от 2004 година, което е няколко години преди Европейската Директива за медиация от 2008 г. И към днешна дата националната ни правна уредба в областта на медиацията звучи изключително адекватно, включително и за европейските стандарти.

            Какво е отношението на ВАдвС към дейността на Национално бюро за правна помощ?

Както е добре известно, НБПП е независим държавен орган, действащ от 2006 година. За осъществяване на своята дейност НБПП взаимодейства с адвокатските съвети. Същевременно, съгласно ЗПП, именно ВАдвС избира трима от петте членове на НБПП. Към момента над 6000 адвоката са вписани в НБПП и поемат дела по тази линия. Тази бройка е значителна, близо половината от адвокатите в страната.

Преди няколко дни Министерския съвет  избра ново ръководство на Бюрото – беше преизбран досегашния председател, Наталия Илиева, а за заместник председател е определена колегата Лилия Сименова. И двете са дългогодишни адвокати, с активно присъствие в колегията.

Предстои ВАдвС да определи своите трима представители, като за значимостта на този избор свидетелства и факта, че към момента има 9 кандидатури, коя от коя по-сериозни. Обичайно, ВАдвС е подхождал на териториален принцип – по един представител на северна и южна България и един от София, откъдето е и по-голямата част от адвокатите, вписани в НБПП. Всеки от кандидати има своята биография в правната помощ, което ще направи избора на ВАдвС много труден.

Ето и кандидатите по азбучен ред:

адв. Валери Ставрев – член на АК – Велико Търново, вписан като адвокат от НБПП;

адв. Веска Запрянова – член на АК – Хасково, вписан адвокат в НБПП, създател на Регионалния център за консултации по ЗПП в Хасково; била е член и председател на Адвокатския съвет на колегията в Хасково;

адв. Даниела Доковска – създател на цялостната система и организация на работата на НБПП от 2006 година насам;

адв. Елка Пороминска – член на САК, през 2010- 2011 г. създава критериите в САК за равномерно и адекватно разпределение на делата за правна помощ, по-късно възприети на национално ниво; автор на дисертационен труд на тема: „Правна помощ при защита на гражданските субективни права“ като й предстои защита пред БАН, Институт за държавата и правото; автор на множество публикации по темата за Правната помощ;

адв. Златина Георгиева – член на САК, досегашен представител на ВАдвС в НБПП;

адв. Иван Чолаков – член на АК –Благоевград; има дългогодишен опит от името на Адвокатската колегия във взаимоотношенията с НБПП, включително и като председател на АК – Благоевград, познава същността на работата в НБПП;

адв. Калина Милославова – член на АК – София, досегашен заместник председател на НБПП;

адв. Мария Георгиева – Председател на Адвокатска колегия – Благоевград, лично отговаря за разпределението и администрирането на правна помощ в
колегията

адв. Стефка Въжарова – член на АК – Ямбол; има дългогодишен опит в предоставянето и отчитането на правната помощ, познава дейността на НБПП.

       От понеделник действа ЕПЕП в надградената си версия – защо адвокатите не изглеждат особено  доволни?

Това не е неочаквано. Имаме представители в работната група,които според разбиранията и възможностите си, са настоявали за работещо решение.

Към настоящия момент обаче, не съм в готовност да обсъждам конкретика по темата. Това с което бих искал да информирам колегите е, че тази платформа е създадена по силата на наредба на ВСС и е финансирана изцяло от бюджета на съдебната власт или от проекти, по които ВСС са страна.

Предстоят корекции и нови функционалности, които колегите адвокати изискват, затова смятам, че разширяването на работната група е наложително именно с подготвени колеги, изявени специалисти в света на дигиталните технологии. Лично се ангажирам да създавам условия в рамките на моята компетентност всяка практическа разработка за внедряване на една или друга полезна идея да получи своята работеща реализация.