„Философията на законопроектите, тяхната основна цел и начинът, по който я постигат, остават същите, като тези, които бяхме внесли. Това заяви пред БНР служебният правосъден министър Крум Зарков по повод повторно одобрените от правителството законопроекти за механизъм за независимо разследване на главния прокурор и антикорупциионния закон.
Те не са продукт на импровизация, а на дълбок размисъл и доста дълга работа преди това, като са съгласувани с широк кръг институции в страната и извън нея, каза той. Министърът обясни, че и двата законопроекта са прегледани още веднъж, като са нанесени правно-технически и стилистични поправки, преди да бъдат внесени отново. По повод внушенията че предложеният механизъм за контрол на главния прокурор противоречи на конституицята, Зарков посочи, че самия механизъм за разследване на главния прокурор,който предвижда върховен съдия за определено време да изпълнява функциите и да има статута на прокурор, за да извърши разследване и евентуално повдигне обвинение – не може и няма нищо противоконституционно, каза министърът.
Въпросите се поставят по скоро по отношение на начина на функциониране на ВСС, където ние сме се опитали в рамките на сегашната Конституция да изпълним отдавнашни препоръки на Съвета на Европа за ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС, отбеляза Зарков.
Той подчерта, че няма нищо общо между механизма за разследване на главния прокурор и антикорупционния орган, който ще разследва корупцията по високите етажи на властта:
„Приемането на тези закони с нищо не противоречи на други по-амбициозни идеи.Тези закони са ни абсолютно необходими, за да се отлепим от дъното“, добави министърът.
По повод закриването на спецправосъдието Зарков коментира: „С времето специализираните съдилища и прокуратури се превърнаха в такива, които вместо да разбиват организираната престъпност, влизаха в хрониките и политическите коментари с най-различни арести, от които не помня нещо да е произлязло. Те се превърнаха в символ на това, което много хора наричат злоупотреба с власт и то с най-мощната част на властта – репресивния апарат. Оттогава насам от прокуратурата непрекъснато предявяват претенция, че това е довело до някакъв срив за системата и пречи на преследването. При последните преброявания – в България работят повече от 1500 прокурора. Не мога да разбера с какво 20 специализирани щяха да направят разликата, още повече че когато работиха, не съм останал с впечатлението, че е решен въпроса с корупцията по високите етажи на властта, а напротив„.
Зарков коментира, че който има становища по определен законопроект, да ги изразява в пленарна зала или в публичния дебат. „Прокуратурата изпълнява, а не пише закона„, категоричен бе той и добави: „Тя не бива и не може да търси извинения в отмяната на специализираната прокуратура, за да си свърши работата„.
И още: „Понятието „завладяна държава“ е публицистичен изказ, който не отива в устата на онези, които държат Наказателния кодекс в ръцете си и които ако имат такива данни или съмнения, имат далеч по-ефективни методи да освободят „завладяната държава“ отколкото да се оплакват по телевизията“, коментира той и допълни:
„Ако някой е завладян от някого, това се доказва от прокуратурата“. Според него за да има разследвания по високите етажи на властта, се налага да направим още усилия в реформирането на нашите структури. По думите му тези усилия са в това да създадем институция, която да се съсредоточи именно в разследването на високите етажи на властта и която да е в достатъчна степен отделена от тези високи етажи, така че не да не може да се влияе.